Ние уж ще ходим на гости на един приятел, но мъжа ми все вика да не му пречим. И диалога ни е: Добре, де, ако ще му пречим защо ще ни е поканил? - Е, то как да откаже, нали е приятел. И аз му викам : Като знае, че има две стаи примерно - в едната родителите му, в другата той, какво значение има, че ни е приятел - просто няма възможност. А щом ни е казал ОК, явно си е преценил с какво разполага. Ама моя мъж си е такъв, все една странна позиция захваща.
И той мъжлето е готов да тръгнем така на сляпо, ама на мен нещо не ми се нрави, защото ще сме и с малкия. А ние въобще не знаем какви са цените по морето, та затова да питам да сме подготвени, ако решим да сме на квартира, а не на гости. Ако ще плащаме сигурно към Созопол или може би към Варна ще кривнем. Ако сме на гости ще сме в Бяла.
Малко разхвълянко стана, ама нещо не съм в кондиция. Голяма кръвозагуба търпя, направо като никога.