Публикувана: 24 дек. 2008, 03:24 ч.
Последно мнение: 26 дек. 2008, 23:57 ч.

проблем

3 837
35
1

Гост

24 дек. 2008, 03:24 ч.

Здравейте,

От доста време ви чета, но все нямах смелост да пиша. Няма с кой друг да споделя. Имам проблем и моля за вашите мнения. С приятелят ми сме от 10 години заедно. Проблемът е такъв, че той има лошо пиянство. Много рядко пие, но пие ли се напива до козирката и в повечето случаи става агресивен. По принцип е много добро момче и съм щастлива с него, но тези негови пиянства много ме тревожат. Сякаш в него живеят двама различни хора. В единия момент толкова грижовен, мил, толерантен и добронамерен и в другия пълна противоположност. Всеки е виждал такъв тип хора, които с чашката започват да си избиват и комплексите. Незнам откъде ги има, но аз се боря с това вече много години ...но без успех. Провеждали сме хиляди разговори на тази тема...все обещания, клетви...но все до следващия път. Незнам вече какво да правя, наистина го обичам и искам да съм с него, но наистина не мога да продължавам и с тези негови проблеми. Опитах се, наистина се опитах..но вече нямам сили...Той ми казва, че съм прекалено чувствителна и всичко съм приемала много навътре. Това наистина е така...но не мисля , че и неговото е нормално. Моля ви, споделете вашите мнения Sad

# 1 24 дек. 2008, 05:15 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Марина, не си прекалено чувствителна, а твърде търпелива!
А и когато човек живее дълго време с един проблем, някак си свиква и престава да осъзнава размерите на значението му. Т.е. -живееш с човек с лошо пиянство и след толкова години вече не ти се струва толкова старшно. Но е. Може би сама не си даваш сметка как са те променили и оформили страхът, постоянните опити да го променяш, да разбереш корена на на проблема, как да помогнеш, как да се държиш, когато той е зъл и т.н. Или накратко: неговото пиянство разказва играта на теб и живота ти.

Не казвам, че приятелят ти е някакъв злодей! Хората с такова пиянство са наранени, вероятно дълбоко нещастни хора. Не знам какво детство е имал той, но не ще да е било много хубаво. ВЪпросът е, че на някакво ниво той е избрал да реагира на трудностите и тъжните неща в живота с агресия. Вместо да се обърне към себе си и да се опита да промени нещо. А ти си заложник на това.

Такива хорарядко се променят. Моят живот се стече така, че по много начини се оказасвързан с алкохола и хора, чийто живот се определя от него. (Не съпруг или гаджета, след живот с агресивен баща-алкохолик се научих да избягвам този тип в личния си живот). И знам, че такива хора рядко осъзнават нуждата от промяна и още по-рядко решават да се променят.

НАписах целия ферман, за да ти кажа че а) Всеки опит да го промениш е обречен на безплодие - та вие сте заедно вече 10 години! и б) Спасявай се!
Жерая ти да събереш сили и да го направиш!

# 2 24 дек. 2008, 10:44 ч.

Мнения: 344

Бягай докато можеш!От алкохола няма спасение!Не се оправдавай с това колко много го обичаш!След време няма да ти стига само обичта повярвай ми!!Съжалявам за острия тон , но ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ!

# 3 24 дек. 2008, 10:57 ч.

Мнения: 67

Осъзнайсе,може да стане и по лошо.Алкохола е лошо нещо.

# 4 24 дек. 2008, 12:41 ч.

Мнения: 1 749

Ако наистина си обичаш човека,както и той теб,(и единствения ви проблем е алкохола и човека,който се появява под негово въздействие),аз бих те посъветвала да се опитате да разрешите проблема заедно.Помогни му да преодолее алкохолизма си.Познавам човек със същия лош навик(вече в миналото),който в момента не пие дори кафе с кофеин.Женен,с деца.Много готин човек и добър приятел.
Така че,не се отказвайте!

# 5 24 дек. 2008, 13:01 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Момиче БЯГАЙ, БЯГАЙ, БЯГАЙ!

Баща ми е стакова пианство. Иначе страхотен човек, добър баща.... но докато не се напие!
Майка ми си е съсипала живота с него.... Имаше периоди в които с месеци не пиеше, а после месеци не изтрезняваше.
Няма да влизам в подробности, просто не искам да си спомням срама от приятелките си които идваха рядко на гости и аз треперех той да не се прибере пак нафиркан, да не започне да ги обижда, гони, псува... Embarassed

Старите хора казва "Курвалъка е до време, пианството за цял живот"

# 6 24 дек. 2008, 13:05 ч.

Мнения: 3 386

Много сложна ситуация... От една страна - най-лесно е да го оставиш и да търсиш любовта в лицето на друг. Но ако наистина обичаш този мъж, според мен трябва да се опиташ да му помогнеш... доколкото разбирам, не говорим за алкохолизъм и ежедневни напивания, а за тежко пиянство... Решението е да се опитва да не пие, дори по поводи. Или да си позволява чашка-две... но не повече. Дано се научи да се контролира, преди изпадане в състоянието, в което вече самоконтролът е невъзможен.
Разговорите са много важни. Не караници, сълзи и клетви, а разговори, диалози, изслушване... Успех!

# 7 24 дек. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 408

Абе то и само с разговори не става!Мъжът ми пие всяка вечер,но не се напива а примерно една ракия,нещо за отпускане.Но единият ми брат пиеше много,наистина много.Имаше моменти, когато не съм го виждала трязен,не знам какви нерви има жена му.Така бяха много години,пиеше хапчета ,но не помогнаха.За щастие сам се осети,взе се в ръце,учи ,започна хубава работа и сега са си стъпили здраво на краката.Пиянствата в повечето случай се дължат на нещо,може би проблеми.Този ми брат имаше много и се разбираше само с мен и жена си,не е бил агресивен към мен и нея,но към другия ни брат,татко и други.Сега в този къпан е другия ми брат,разведе се и 3 дни е на работа 4 пиян.Говорим,говорим (майка и татко се изнесоха и го оставиха с едното му дете ,за да се светне малко)НЕ СТАВА,докато сам не се осъзнае от едното влязло от другото излязло.Според мен това е единствения вариант на спасение.Алкохолът на никой не прощава!

# 8 24 дек. 2008, 13:42 ч.

Мнения: 284

И аз имах един колега ,който от студентските години пиеше много,ожени се , и години продължи да пие по много и непрекъснато.Не зная какво повлия на решението му да спре ,но вече няколко години не лизва алкохол,ама никакъв.Но е много нервен,трепери.Все си мисля,че границата е мнооого тънка и незабелязано я прекрачваш отново назад към алкохола.
Марина,ти познаваш по-добре човека до теб,но за мен важи едно правило-алкохола не прощава! Помисли и за себе си!

# 9 24 дек. 2008, 14:24 ч.

Мнения: 1 749

Значи,влюбваш се,обичате се,живеете еди-колко-си години заедно,изниква някакъв проблем(който би могъл да има разрешение при старание и търпение)и айде...външната врата...Трябва да помисля за себе си.
Защо да не се опита?Нали за това са съпрузите-да си помагат.
Друг е въпроса,ако има физическо насилие..Тогава случая става съвсем друг.Но авторката на темата не е споменала да има такова нещо и това ме провокира да мисля по този начин.

Първата стъпка е човека да проумее,че има проблем.Това е най-трудното.

# 10 24 дек. 2008, 14:36 ч.

Мнения: 164

Според мен твърде дълго опитвате да решите проблема-понякога нещата се оправят,но понякога проблема си остава за цял живот.Ти сама ще прецениш кога ти стига и когато си готова да спреш да се бориш за една безмислена кауза -просто ще се откажеш.Искренно се надявам да се преборите с проблема-успех! Peace

# 11 24 дек. 2008, 14:42 ч.

Мнения: 167

Вие защо решихте, че човека е алкохолик? newsm78

Авторката е казала :

Цитат

Много рядко пие, но пие ли се напива до козирката и в повечето случаи става агресивен.

Според мен щом пие рядко значи ще му е лесно и изобщо да не пие. И аз имам един познат с подобен проблем - човека е осъзнал, че като пие е агресивен и изобщо не близва алкохол. Така, че има решение на проблема, но е нужна воля.

# 12 24 дек. 2008, 15:02 ч.

Мнения: 940

И аз познавам един такъв познат. Той намери разрешение и постъпи за лечение. Сега не близва алкохол. И той пиеше много рядко, но ставаше агресивен. Но после много съжаляваше и му тежеше.
Поговорете си. Той трябва сам да си помогне.

# 13 24 дек. 2008, 15:12 ч.

София
Мнения: 3 069

Здравей,
По принцип баща ми е така. Изключително добър, но в някои случаи, когато пийне е агресивен. Един-единствен път ми е удрял шамар - след употреба на алкохол.
Аз съм почти същата. Явно е наследствено. Аз осъзнавам, че понякога ставам агресивна. Не налитам на бой, когато съм пила, но мъничко нещо да ми е докривее или някой да ми каже нещо - или рева, или се карам. Кофти работа. Аз се боря с този си порок.
Ако може и той да го осъзнае - признат проблем, половин проблем.

# 14 24 дек. 2008, 15:13 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: marina78 в ср, 24 дек 2008, 03:24

Здравейте,
Незнам откъде ги има, но аз се боря с това вече много години ...но без успех. Провеждали сме хиляди разговори на тази тема...все обещания, клетви...но все до следващия път. Незнам вече какво да правя, наистина го обичам и искам да съм с него, но наистина не мога да продължавам и с тези негови проблеми. Опитах се, наистина се опитах..но вече нямам сили...Той ми казва, че съм прекалено чувствителна и всичко съм приемала много навътре.
[/quo

Китана, къде в този текст прочете, че авторката е хукнала да се спасява при първия възникнал проблем? Обясни ми, моля те, щото не разбрах!
Наистина ли някой си мисли, че тежкото пиянство се оправя с разговори и търпение? Та човекът, когото обсъждаме, дори не е стигнал до там да осъзнае, дори да допусне, че има проблем. Той прехвърля топката на авторката - "ти си твърде чувствителна, аз съм си наред".

Струва си да се крепи връзка, в която и двамата имат желание и потенциал да се развиват така, че отношенията да работят. Тази връзка приличали ви на такава?

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Защо затварят темите ?

Бащата ме изостави

Нормален ли съм ?

Причина:

Причина: