Дори не запомних кой е авторът... Беше го изпратил до един от пенсионерските вестници преди две-три години...
Не можах да реша къде да го публикувам...
Толкова ми харесва, че не ми се иска да се изгуби безследно.
А не знам какво да направя, за да го запазя за поколенията...
Реших да го публикувам тук, ако има по-подходящо място, моля, Мод-овете да го преместят където трябва.
Дано Ви хареса!

Запей, мой дядо, тия песни стари,
по обичая в моята страна!
Как в сняг дълбок вървели коледари,
огрявани от младата луна...

Как песента обхождала Земята
със благослов за беден и богат...
Как всички си отваряли сърцата,
за да посрещнат с обич Бога млад.

Запей, мой дядо, подир теб ще пея,
аз искам днес да бъда коледар,
във песен-благослов да се вживея,
на всички хора да я пратя в дар!

Моля, Авторът да ми прости, че сложих пунктоацията почти произволно, както на мен ми се стори подходящо... Отдавна вече изгубих изрезката от вестника, която дълго носех в портфейла си...
Сега носим стихотворението му в душата си - аз и синът ми.
Дано и на Вас стане любимо!