Здравейте!Незнам дали има и други като мен.Откакто разбрах,че съм бременна вместо да се радвам,съм под постоянен стрес.И този стрес си го причинявам сама.Постоянно ме е страх и се притеснявам дали бебето е добре.Ето вчера бях на ехограф,всичко беше нормално,и днес вече умирам от страх.Само да не го усетя да мърда няколко часа и полудявам 
.Направо вече незнам какво да правя.Постоянно се притеснявам дали е добре,знам,че си вредя много,а може би и на него,но направо не мога да се спра и вече сама не мога да се понасям.Много зле се чувствам 
.Явно съм от жените,на които бременността не им носи спокойствие.Просто искам да се роди живо и здраво-само за това се моля,дори за мен няма значение какъв ще е пола.Иска ми се вече да се е родило и да е в прегръдките ми и да му се радвам,може би чак тогава ще се успокоя.Някой имал ли е подобен проблем и как го е преодолял?Моля ви помогнете ми,че още съм в 4-ти месец,а ако я карам така до края направо ще полудея 
.Направо вече незнам какво да правя.Постоянно се притеснявам дали е добре,знам,че си вредя много,а може би и на него,но направо не мога да се спра и вече сама не мога да се понасям.Много зле се чувствам .Явно съм от жените,на които бременността не им носи спокойствие.Просто искам да се роди живо и здраво-само за това се моля,дори за мен няма значение какъв ще е пола.Иска ми се вече да се е родило и да е в прегръдките ми и да му се радвам,може би чак тогава ще се успокоя.Някой имал ли е подобен проблем и как го е преодолял?Моля ви помогнете ми,че още съм в 4-ти месец,а ако я карам така до края направо ще полудея 
