Здравейте,
Досега предимно чета форумите, почти не съм писала, но сега искам да помоля за помощ.
Имам следния проблем: на пръв поглед съм хубава, весела, умна ... все хубави определения. Имам хубава работа.
В действителност, напоследък съм склонна да изпадна в депресия от най-малкото нещо и ми е много трудно да изляза от нея.
Казват, че съм в хубава възраст, също казват, че е нормално на тази възраст да съм склонна към депресии - 30 години. Това обаче въобще не ме успокоява.
Съдбата е била досега благосклонна към мен, нямам никакви съществени проблеми, освен със самата себе си. На хората им се случват какви ли не неща и те успяват да се преборят, и считам за глупаво човек без проблеми да се чувства като мен.
Напоследък става все по-тежко, може би защото от няколко години живея сама, без приятел/съпруг, с роднини извън София. Винаги съм мислила, че съм силна и позитивна личност, но за съжаление напоследък не мога да се класифицирам нито като едното, нито като другото.
Завиждам благородно на жените, които успяват да са винаги позитивно настроени и да виждат хубавото в живота, вместо да са дребнави и да се захващат за всеки проблем или неуспех и да си търсят повод да се чувстват зле. Повярвайте ми, старая се максимално да го постигна и аз, но за момента не успявам. А и когато и повечето приятели са вече семейни и колкото и да те обичат си имат други грижи, става още по-трудно. Например, не съм нощна птица по начало, но сега имам нужда (и обичам
) да излизам да танцувам, например на Ретро парти, а в момента всички приятелки, с които излизах, имат вече семейни ангажименти.
В моментите, когато се чувствам добре, всички се радват, че ме познават, винаги съм била общителен човек, но в следващия момент всичко отива по дяволите.
Иска ми се да успея да се преборя със себе си и винаги да съм позитивна, а винаги имам нужда от хора и събития, които да ме стимулират.
МОга да разказвам още много за да стане портрета по-реален, но никога няма да успея да се обрисувам напълно. А и не съм най-добрият разказвач.
Знам, че има много рецепти. Единият начин, за който знам, че за мен със сигурност важи за излизане от това състояние, е среща с нови позитивни хора. Но ми се иска да мога даже и да няма такива наоколо аз да съм позитивната.
Ще се радвам, ако споделите своето мнение - може ли човек да се промени завинаги (възгледите си към света) и да не изпада в такива трайни състояния? Това е почти като да направиш от писимиста оптимист, или от мрънкалото - позитивен човек. Ако някой счита, че това е възможно, ще се радвам да ми помогне със съвети. Защото желанието го има. Но ми е много трудно да се справя сама. А никой не обича мрачните хора... също и аз.
И как да станеш непукист, когато по природа не си такъв?
Ще се радвам и на всякакви линкове и информации по темата.
Желая успешна и пълна с любов нова 2009 година на всички!
Досега предимно чета форумите, почти не съм писала, но сега искам да помоля за помощ.
Имам следния проблем: на пръв поглед съм хубава, весела, умна ... все хубави определения. Имам хубава работа.
В действителност, напоследък съм склонна да изпадна в депресия от най-малкото нещо и ми е много трудно да изляза от нея.
Казват, че съм в хубава възраст, също казват, че е нормално на тази възраст да съм склонна към депресии - 30 години. Това обаче въобще не ме успокоява.
Съдбата е била досега благосклонна към мен, нямам никакви съществени проблеми, освен със самата себе си. На хората им се случват какви ли не неща и те успяват да се преборят, и считам за глупаво човек без проблеми да се чувства като мен.
Напоследък става все по-тежко, може би защото от няколко години живея сама, без приятел/съпруг, с роднини извън София. Винаги съм мислила, че съм силна и позитивна личност, но за съжаление напоследък не мога да се класифицирам нито като едното, нито като другото.
Завиждам благородно на жените, които успяват да са винаги позитивно настроени и да виждат хубавото в живота, вместо да са дребнави и да се захващат за всеки проблем или неуспех и да си търсят повод да се чувстват зле. Повярвайте ми, старая се максимално да го постигна и аз, но за момента не успявам. А и когато и повечето приятели са вече семейни и колкото и да те обичат си имат други грижи, става още по-трудно. Например, не съм нощна птица по начало, но сега имам нужда (и обичам
) да излизам да танцувам, например на Ретро парти, а в момента всички приятелки, с които излизах, имат вече семейни ангажименти.В моментите, когато се чувствам добре, всички се радват, че ме познават, винаги съм била общителен човек, но в следващия момент всичко отива по дяволите.
Иска ми се да успея да се преборя със себе си и винаги да съм позитивна, а винаги имам нужда от хора и събития, които да ме стимулират.
МОга да разказвам още много за да стане портрета по-реален, но никога няма да успея да се обрисувам напълно. А и не съм най-добрият разказвач.
Знам, че има много рецепти. Единият начин, за който знам, че за мен със сигурност важи за излизане от това състояние, е среща с нови позитивни хора. Но ми се иска да мога даже и да няма такива наоколо аз да съм позитивната.
Ще се радвам, ако споделите своето мнение - може ли човек да се промени завинаги (възгледите си към света) и да не изпада в такива трайни състояния? Това е почти като да направиш от писимиста оптимист, или от мрънкалото - позитивен човек. Ако някой счита, че това е възможно, ще се радвам да ми помогне със съвети. Защото желанието го има. Но ми е много трудно да се справя сама. А никой не обича мрачните хора... също и аз.
И как да станеш непукист, когато по природа не си такъв?
Ще се радвам и на всякакви линкове и информации по темата.
Желая успешна и пълна с любов нова 2009 година на всички!
Информация и линкове според мен в случая няма как да се предоставят , защото всичко е строго индивидуално! Никой не може да ти помогне, освен ти самата! И аз ти вярвам, че ако наистина го искаш ще го постигнеш! 
