Празнични и следпразнични депресии

  • 1 940
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 212
Слушам оня ден по телевизията съвети за това "Как да се преборим с празничната и следпразничната депресия"
Слушам и си мисля - едно време май нямаше такова понятие "следпразнична депресия" Тогава хората се радваха на почивните си дни и се веселяха истински. А сега масово се наблюдава точно обратното явление. Отвсякъде чувам мои познати да казват "Няма ли най-сетне да свършат тия проклети празнични дни и да тръгваме на работа че се побърках в къщи". Какво е това според вас. Защо хората вече не се радват на почивните и празничните дни. Защо вместо да си почиват в къщи, пред камината с интересна книга в ръка и чаша хубаво вино и да се насладят на мързелуването, те предпочитат да ходят на работа...
Това за мен лично е много странен и интересен феномен - да предпочиташ да работиш вместо да си почиваш в къщи... И то тоя феномен май се наблюдава напоследък - едно време при комунизма не беше така... хората обичаха да си почиват тогава. Никога не съм чул тогава майка ми и баща ми да кажат че им се ходи на работа а не им се почива в къщи...

# 1
  • София
  • Мнения: 3 814
Едно време се е знаело, работиш или почиваш, отиваш и си взимаш сигурната заплатка за месеца. А сега много почивни дни, няма приходи, само харчене, паричките свършват, трябва да се работи...няма друг начин. Новини от сорта на: поскъпват парното и водата от 1 януари, данъците от тази година се вдигат...няма как да те накарат да подскачаш от радост.

# 2
  • Мнения: 1 310
На мен ми е хубаво в къщи. Peace Обичам да сме всички заедно. Не съм и депресирана, че се връщам на работа, защото харесвам това, което правя. Преди години обаче, дори всеки понеделник ме гонеше депресийка, защото там, където работех, цареше зла и подтискаща атмосфера. Според мен от празнични депресии страдат хора, които не ги свърта у дома Wink, а в следпразнични - хора, които не си обичат или по някакъв начин не харесват работата си. Peace

# 3
  • Мнения: 2 309
Аз пък много се радвам на почивните дни. Депресийката ми се дължи по-скоро на това, че от понеделник се връщам в реалността.

# 4
  • Мнения: 5
права е гелева.Не може човек да се отпусне,като си помисли какво го чака!!И според мен са много тези празнични дни!!Иначе в къщи всеки си има задължения,а сега само се бутаме в кухнята и се изпокарахме.Да идва по скоро понеделника.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 679
Народът много обедня в последните години, това е. Мизерията дотолкова е натикала някои хора на дъното на социалната делва, че светло не виждат Tired А от бедност се изтъпява, озверява и пр. Не може да си щастлив, благороден и духовен човек, ако нямаш какво да ядеш. Ей това е. Не им се  празнува на хората, щото са бедни Sad
Не че при комунизма бяхме богати, ама поне всички бяхме еднакво зле /с изключение на една шепа хора/, та не правеше чак толкова впечатление Laughing

# 6
  • Мнения: 2 070
И аз днес си мислех същото, на хомосапиенса му било присъщо да работи, грънци. Толкова е приятно да има почивни дни, особено коледни и великденски. Според мен за хората е по-характерно съзерцанието и леките удоволствия, останалото е голямо насилие. Има кеф и от работата, но с тия темпове на нашата цивилизация...
Аз съм в лек шок, че трябва пак да се води детето на градина, всичко да е по-график, а съм в майчинство,представям си какво им е на тези дето трябва и да сменят градски транспорт, да търкат столовете в офисите и подобни.

# 7
  • Мнения: 4 585
То дето е обеднял, но и упорито отказва да го признае, и пазарува като за световно.
Нещо сякаш си доказваме един на друг с това осиране празнично.
На съседите, на колегите, на съфорумците.
Вижте ме, аз съм успял, не съм аутсайдер, не съм лузър.
А тия дето пищат за предпразнична, следпразнична, петъчна, понеделнишка депресия със сигурност не знаят какво е депресия.
Влагат някакъв модерен смисъл.

# 8
Едно време на работното си място хората са тъпеели или работели. Вкъщи поне са почивали, ходели са нейде с приятели или зяпали празнична телевизонна програма, похапвайки пред телевизора.

Сега на работа се ходи, за да се чати по форуми, да се задяваме с колегите, да преглеждаме профили в сайтове за запознанство и в Скайп да си менкаме еротични фотоси и задявки с разни сладури. Всъщност, работното място предлага и предполага много вълнуващи преживяваия, за разлика от семейното скучаене, придружено с доза насилствен ентусиазъм и съобразяване с настроението на вече добре познатата ни половинка. Празниците са дори опасни, защото твърде дългото застояване вкъщи пред очите на другия, крие рискове да осъзнаем, че всъщност отдавна сме си скучни, досадни и изобщо нямаме идея какво правим заедно.И тъй като е кофти да си го признаем, почваме да обвиняваме другия, че да не подхване той пръв.

Това е само хипотеза.

Аз обичам празниците, не ме спохождат нито депресии, нито раздразнения, нито копнеж по офиса.

# 9
  • Мнения: 2 448
И аз чакам да свършат пустите празници и да пратя детето на градина, че две седмици нонстоп с малък терминатор в къщата и аз подивях.   Twisted Evil
Ако имах поне една баба ентусиастка да ми го вземе за три дни да се отдам на позабравена романтика с милото друго щеше да е, ама нъц.  Confused

# 10
  • Мнения: 1 629
клотка хубаво го е казала, многото време заедно води до цветни семейни кавги. Депресийките са от малкото пиене, всичко живо плюска, спрете се хора! Пийте! Алкохолните калории се разграждат още с повръщането.

# 11
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 205
То дето е обеднял, но и упорито отказва да го признае, и пазарува като за световно.
Нещо сякаш си доказваме един на друг с това осиране празнично.
На съседите, на колегите, на съфорумците.
аз преди няколко дни споменах за този феномен и веднага (естествено) се намери кой да ме сръфа (не, че ми дреме).
лично за мен това грабене, мъкнене, влачене и след това плюскане,  е тъпо, грозно и признак на простотия и сигурен признак, че нещо не е наред. то не са месища с килограми, салати с кофи, алкохоли, чудеса... все едно след НГ ще настъпи потоп. всичко е свързано с безпаричието и комплексите, което то докарва...

# 12
  • Мнения: 2 032

А ако на човек му е дошла свеки на гости, как да не зарадва на шанса да излезе от обсега на обстрела й, под предтекст за работа?
Това си е радост, а не депресия.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 415
За 20те години, изминали след падането на предишния режим, несвикналия на пазарни отношения народ беше обран няколко пъти. Първо големите суми, събрани защото в Бг нямаше какво да купиш си заминаха за "западни" продукти и по пирамидите. После малките спестени суми ги изяде гигантската инфлация. После похарчихме наличните пари. След това кредитната система обра бъдещите спестявания. Воала. Сега вече няма светлина в тунела, а от там идват и депресиите. Поне според мен.

# 14
  • Мнения: 1 212
Моята депресия е само следпразнична , провокирана от неусетното изнизване на почивните дни и началото на работната седмица.
От предпразнична не страдам.

Общи условия

Активация на акаунт