Здравейте мили мами. Имам дъщеря почти на 2 годинки /много жива и не се спира за секунда/ и от няколко дни ходи на частна ясла. Яслата е много хубава само 10 деца са, учителките са много добри и спокойни. Дъщеря ми преди никога не е оставяна на някой дори и за 5 минути / гледала съм си я аз/, а там от първия ден се приспособи страхотно и не иска да си ходи... Но, когато се прибере вкъщи започва да се държи странно - леко като че ли си вирва нослето, доказва ми се, буйна, претендира за всяко нещо, дори леко агресивна и гневна. Не мога да си го обясня - преди като че ли по-равномерно през деня изразходваше енергията си, а сега всичко се скупчва за няколко часа вечерта. Учителката ми казва че тя и в яслата не се спира, тичам, играе... Проблема със сигурност не е в яслата, защото като отида да я взема си се държи съвсем нормално. Незнам чувствам се много зле - цял ден се притеснявам и я мисля, а тя се връща и се държи агресивно... Моля Ви дайте ми съвет дали нещата ще отминат, има ли и други като нас и ако някой може да ми обясни на какво се дължи държанието й? Мерси на всички предварително.
- Публикувана: 7 ян. 2009, 09:00 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2009, 10:32 ч.
моля за съвет - дали причината е в яслата?
За ясла нямам опит, но когато дъщеря ми тръгна на детска градина на 2 г. и 8м. положението беше същото. Тя е будно и емоционално дете по принцип, но вечерите след детска градина си ставаше направо агресивно буйна. Имала съм известни притеснения през този период, но преди те да се задълбочат, периодът отмина.
Спокойно, просто пораства и се опитва да ти покаже, че и тя е независима, силна, че може да командва парада, но все още не знае как да го изрази и това е нейният начин. 
Дъщеря ми също мина през този пероид - например не ми даваше да си взимам нищо от нейната храна, тъпчеше го в устата, само и само да не ми даде да опитам нещо нейно; не си даваше играчките и общо взето се правеше на много важна. Но отмина много бързо при нея. Дано и при вас е така. Бъди весела пред нея и не й показвай, че това те тормози.
Дъщеря ми също мина през този пероид - например не ми даваше да си взимам нищо от нейната храна, тъпчеше го в устата, само и само да не ми даде да опитам нещо нейно; не си даваше играчките и общо взето се правеше на много важна. Но отмина много бързо при нея. Дано и при вас е така. Бъди весела пред нея и не й показвай, че това те тормози. 
четох, че 'качването на главите' на родители/баби и дядовци било знак, че детето има безгранично доверие в обичта ти, т.е. тества ти пределите свързани с тази обич 
Може би тенденцията се засилва с яслата.
И при Мартин има приливи и отливи на такова поведение, а вече е повече от година на ясла. Сега след едномесечно неходене по празниците да видим как ще е
Може би тенденцията се засилва с яслата. И при Мартин има приливи и отливи на такова поведение, а вече е повече от година на ясла. Сега след едномесечно неходене по празниците да видим как ще е
И аз мисля, че е период, но много важно е в този период да покажеш, че ТИ си доста по-важната от нея, отпуснеш ли го сега, доста по-тегаво ще е по нататък. Много дипломатично и тактично действай, строга, но справедлива, наистина сега се гради респекта пред детенце, който и занапред ще е от голямо значение за теб и семейството ти!!!
Детенцето, колкото и да си мислиш, че се е адаптирало лесно, то сигурно си го преживява по някакъв начин. Факта, че има проблеми вечерта, го показва.
Не смятай, че иска да ти се качи на главата. Просто е объркано.
Аз съм гушкала сина ми много в този период, играех си много повече с него. Повече внимание мисля, че само би го успокоило и би съкратило този период на адаптация, страх, тревога ...
Не смятай, че иска да ти се качи на главата. Просто е объркано.
Аз съм гушкала сина ми много в този период, играех си много повече с него. Повече внимание мисля, че само би го успокоило и би съкратило този период на адаптация, страх, тревога ...
Естествено загрижеността ти, любовта ти и вниманието ти към нея не трябва в никакъв случай да и липсва, просто всичко трябва да е балансирано, наистина е доста труден период и за детето и за майката и важното е да не се допуска разглезване на детето или така нареченото "качване на главата", просто трябва да разбере, че това е един нормален процес, с който лека полека да свикне и тя и ти едновременно.