Дъщеричката ми се роди с планово секцио в 39 седмица 2100г, 46 см. Не е изплакала веднага, 2 дни в кислородна палатка, фототерапия, заради изразена жълтеничка. Изписаха ни на 8 ден с тегло 2010г. От самото начало, когато ми я дадаха забелязах, че диша шумно, наподобяващо скърцане - това състояние се изостря след хранене. Никой не ми обърна внимание на въпросите защо е така и ни изписаха с 'излекувано' бебе. Бебка засука, видимо имаше апетит(поне така си мислех) и вкъщи преминах само на кърма.
На консултацията на един месец се оказа, че е наддала скромните 30 грама, докато бяхме при педиатърката се задави и започна свистенето (свирещото дишане). Едва тогава настана суматоха - изпратиха ни на консулт за уши/нос/гърло. Тъй като е много мъничка и не могат да и се правят почти никакви изследвания се съмняват за ларингиална мембрана - това е ципа, която не се е свила достатъчно и пречи на дишането, освен това била с рефлукс. Препоръчаха да сменим АМ (което започнах спешно да давам заради теглото) с Аптамил и много да я пазим от външни контакти.
От една седмица давам АМ и тегля всеки ден. Отначало хапваше по 20-30мл, след 2-3 дни по 40-50 мл, понякога 60 мл. Дори 60 мл са малко за нея, би трябвало да яде 80-90мл, но това не се случвало до сега. Заради тежкото дишане се изморява бързо, заспива, храненето продължава по половин-един час, дори час и половина с почивките.
За дишането не може да се направи нищо в момента, трябвало да се израсте, но се притеснявам че не яде достатъчно. С Аптамила нямаше особено подобрение и давам преНАН и цедя кърма, поне малко да поема и нея.
Как се справяте с вашите малки бебчета и храненето им? Има ли начин да яде повече, днес става на 40 дни а е 2230г .