Публикувана: 13 ян. 2009, 13:52 ч.
Последно мнение: 26 ян. 2009, 00:41 ч.

Тръгвам на работа, а не искам да я оставя..

2 845
49
1

13 ян. 2009, 13:52 ч.

Мнения: 654

От понеделник тръгвам на работа- такава, която винаги съм искала (надявам се), но ми е много тъжно за малката- тя е на 2 години вече и досега се гледахме двете почти изцяло. Иначе тя си е свикнала с бабите, които ще помагат и , надявам се, няма да има проблем с това.
Просто ми е тъжно ,че няма да сме заедно вече.
Вие какво мислите?

# 1 13 ян. 2009, 13:59 ч.

Мнения: 4 335

Сигурно е нормално в началото,поне и аз бих се чувствала така.
Щом бабите ще помагат поне трябва да си спокойна,че е в сигурни рьце.
Според мен си е до човека,щом сега ще ти е мьчно,когато е на 2 и на 5 да е,когато трьгваш на работа пак ще ти е така.
Дано бьрзо свикнете и двете Hug

# 2 13 ян. 2009, 14:00 ч.

BG
Мнения: 1 900

Какво значи-няма да сме заедно вече?Та нали сутрин излизаш и вечер се прибираш.
Поне знаеш,че не си я дала на ясла,а е в добри и сигурни ръце,които познаваш.От тук само трябва да се чувстваш спокойна.

# 3 13 ян. 2009, 14:04 ч.

Мнения: 3 993

Мисля,че е нормално да се чувстваш така. Simple Smile

Двете сте си свикнали една с друга цели 2 години...ако аз трябваше да се върна на работа сега също щях да се чувствам тъжна като теб. Всъщност аз като си помисля за времето след 1 година и нещо, когато ще трябва да се върна на работа, още от сега ми става тъжно и криво. Сигурна съм, че тогава ще ми е още по-криво. Confused

# 4 13 ян. 2009, 14:14 ч.

Мнения: 929

И аз не исках да я оставям и когато започнах работа нямах търпение да се прибера вечер за да я видя. Много ми беше тежко първия месец, но с времето свикнах(не че и сега не бързам да се прибера за да я видя, но е по различно).

# 5 13 ян. 2009, 14:17 ч.

Мнения: 1 341

Аз пък с нетърпение чакам да започна занимания извън къщи, малката да тръгне на градина и да имам малко собствено време.
Поне на мен не ми се отразява добре стоенето в къщи. Имам нужда от време без малката. Не мисля, че е голяма трагедия връщането на работа. Все пак не е толкова малка, а и ще е в добри ръце!

Ще видиш колко добре ще се почувстваш като тръгнеш на работа. Peace

# 6 13 ян. 2009, 14:18 ч.

Мнения: 1 237

Това,което си написала важеше с пълна сила и за мен.Когато започнах работа малката беше на 2г.3м.,щеше да я гледа майка ми.Чувствах се отвратително,много мъчно ми беше,незнаех как ще се разделим,след като всеки ден сме били заедно.В началото ми беше трудно и неспокойно,но полека лека всичко си дойде на мястото.Свиква се.Ще свикнеш и ти,няма как. Wink

Не се тревожи толкова,все пак тя остава при баба си.
Успех с новата работа!

# 7 13 ян. 2009, 14:25 ч.

Мнения: 654

Направо се чувствам като предател, мани, явно ме друсна депресията!
Най- важното е, че няма да е по ясли..

# 8 13 ян. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 1 217

Цитат на: Ронка в вт, 13 яну 2009, 14:17

Все едно аз съм го писала Peace

Почвам работа животи здраве след месец,и мисля,че детето ми ще се чувства по-добре със спокойна и уравновесена майка,отколкото каквато съм сега-нервна и избухлива.

# 9 13 ян. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 4 335

Е,чак като предател,недей така,по спокойно го давай.
Погледни и от другата страна,все пак толкова време постоянно с детето,домакинската работа.Ще свикнеш,а може и да ти хареса сред хора,някакво разнообразие все пак.
А и пак ще имаш време за нея вечер,уикендите,отпуските.

# 10 13 ян. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 9 973

някои са минали по този път,на други тепърва им предстои...Предполагам с времето ще свикнете и двете

# 11 13 ян. 2009, 15:43 ч.

Мнения: 47 962

Имам две деца, които тръгнаха на ясла на 1 г. и аз на работа. Много ми беше мъчно, и все още е , но няма избор. Това е нормален етап, през който всички минаваме. Важното е и ти самата да си спокойна пред детето, както и човекът, който ще се грижи за него. Всичко ще е наред Hug

# 12 13 ян. 2009, 16:40 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Няма начин, винаги идва такъв момент Peace

Мисля, че всички майки имат такива периоди, детето свиква бързо с новата среда, както и майкатапривиква, всяко нещо с времето си Peace

# 13 13 ян. 2009, 17:02 ч.

Мнения: 3 376

И аз ще се повторя,но само можеш да си благодарна,че оставяш детето си във възможно най-сигурните ръце-тези на бабите му.Ами я се замисли ако беше на ясла,тепърва да се адаптира и т.н. или детегледачка,която пак е човек с който детето трябва да свиква.

Нормално е това състояние,дори и това че се чувстваш като предателка също.
Всяка жена преминава през това,но е неизбежно в крайна сметка,а и малко здравословна за детето,защото и то трябва да поеме някакъв път различен от този на майка си.

# 14 13 ян. 2009, 17:07 ч.

Мнения: 958

Първо, недей да мислиш и да казваш, че я оставяш. ти не я оставяш, ти се връщаш на работа. Peace

Най-вероятно в началото ще чувстваш вина, ще ти е криво, но с времето ще се нагодите. Малката ще разбере, че мама трябва да работи и да се развива.
Важното според мен е като се прибереш вкъщи да и обръщаш максимално внимание, да си играете и говорите.
Отчитам като голяма грешка на майка ми, че след работа почваше да чисти и да готви. Събота и неделя пране, грижи и т.н...
Затова аз си казвам честно, че не готвя и не чистя, всяка вечер. Давам цялото си внимание на мъжът ми и детето, другото съм му намерила решение.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: