Камен бряг - (не) джулай морнинг

  • 1 822
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 241
Да се включа и аз с едно малко съботно-неделно пътешествие от 2008ма:

Септемврийски звезди обсипват небето. Нощният влак София - Варна леко ни полюшва докато се опитвам да събера сили за предстоящият ден. Върховете на дърветата се обагрят в златисто предвещавайки топлия ден. Скоро ще бъдем във Варна. Пътуваме към Тюленово. Искаме да видим морето и скалите, прословутите места за Джулай морнинг.
От Каварна хващаме автобус за Шабла, тъй като се оказва че автобус до Камен бряг и Тюленово директен няма. Пред нас се ширва дружелюбното Добруджанско поле, а вятърните мелници меланхолично отмерват поривите на вятъра.
Митко като горд млад инженер обяснява как действат вятърните мелници и че държавата плаща допълнително пари, за да се изкупува токът произведен от тях. Раздрънкато бусче ни оставя в началото на малко селце и оттук ни предстоят десетина километра пеша до морският бряг и Тюленово.
Вървим си ние, аз си пея, той ме имитира и ни е весело на душите. Небето ни се въси с меки топли облаци и леко ръми. Мирише на мокра прах, пръст от полето и морска сол.
Решаваме да си спрем някоя кола, защото скоро ще се смрачи. Единствената кола, която се задава ни спира и се оказва пълна с румънци катерачи, вегетарианци и растафари. Качват ни в колата и на развален английски предлагат грозде и обясняват че са чули за скалите на Тюленово и Камен бряг от техни приятели катерачи. Живеят в дупки в самата скала в спалните си чували и вечер се приспиват от прибоя.
Веселата групичка ни оставя досами брега откъдето ни посочват тревистата пътечка по която да стигнем до Камен бряг. По-късно един пътешественик ни разказва как по тази пътечка е стигал неведнъж нос Калиакра и после минавал по Емине - Ком(наобратно Laughing).
Стигам до ръба на скалата и дъха ми спира. Далече долу вълните се разбиват в черноморската скала, и така докъдето погледа ти стигне. Няма как да слезеш до долу, толкова е могъщо и страховито.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001942

Тръгваме по пътеката, която се вие по линията на крайморската скала. На няколко места се виждат опънати палатки. Стигаме даже до най-голямото "находище" на петрол у нас - едно варелче от което едва прокапва черното злато.
За да си го представите - вдясно - равно голо поле с треволяци тук там и някое и друго оголено дръвче. Зад него - разкошен залез.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001949
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001977

Вляво - пропаст и кънтящо море някъде далече долу. http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001972
По средата  на пътеката точно между Тюленово и Камен бряг откриваме дупка в земята от която се влиза в цял "апартамент" в скалата. И на други места срещаме такива скали, обитаеми от отшелници и авантюристи през лятото, но това тук си е цял уреден дом. Има си стълба, за да слезем до него, отделни дупки стигащи до няколко метра навътре в скалата и следи от огнища, остатъци от свещи по стените и чубрица и сол оставени за бъдещо ползване. И от четирите стени едната е морето. Гърмящо, успояващо, разкошно. Каква романтика и необичайно живеене предлага този скален дом!
Завидях на хората живели тук.
Почти се е стъмнило и звездите са безброй пъти повече отколкото в града. Като че някои е разпръснал пудра захар върху боровинков сироп. Една бабка ни приютява за през ноща срещу 24 лева плюс мекици за закуска. Чиста стая пълна със спомени от детството на деца и внуци не идвали насам от месеци.
На другия ден... Яйлата... Нудисткия плаж... човекът който си живее от 3 месеца на палатка под звездите и ни направи боб.. и германците с кампера... но и затова ще разкажа, че сега ме чака работа и домакинство  #Crazy .
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001974

Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 20:37 от SharenaSol

# 1
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Страхотен разказ! Обичам Камен бряг- магическо, красиво и зловещо място....

# 2
  • Мнения: 1 558
Представих си го...все едно съм била там...

Чакам продължението   bouquet

# 3
  • Мнения: 3 695
страхотно  Peace

# 4
  • Мнения: 241
(14)Dobitu, неземната*, Erica  Hug

Рано ни е още да спим обаче. Отиваме до "огънчето" - от естествения природен газ извиращ от земята са прекарали тръба и се получава естествено огнище, което си гори постоянно.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10001983
Там срещаме и Пътешественика. Тук се вижда само в гръб http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10001989Съжителства си там с Философа с палатки на разстояние на 50 метра една от друга и си е там вече половин лято. В началото ни гледа неодобрително, но после се разприказва. Разказва как обича да пътува, ама хипарски, на стоп, и е обиколил Европа и половин Азия. Може и да не е вярно, но ми дава якето си и прави боб пред очите ни. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10001993
Носи си и си ди плеър и си слуша една странна музика, малко като индийско кънтри. Хубаво е. Идва и Философа (студент по философия в Софийския) и разправя как не му се прибира в София сред хората. Но, трябвало да се връща. Бил 40 дни тук вече, къпе се в морето, купува си продукти от селяните. И двамата ловят риби и раци с харпуни. Шашнах се. Работя по 8 часа на компютър на ден, живея в друг свят. Като че ли...

Огънчето било преместено от ръба на скалата, където било преди, защото имало немалко смъртни случаи на подпийнали мераклии за барбекю. Надгробни плочи отбелязват и местата откъдето нещастни влюбени са се хвърлили. На едно място момичето пада без да иска, момчето се хвърля след нея няколко дни по-късно. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038123

Хапнахме от боба (много вкусен).
В Камен Бряг има две кръчми и нито едната не ми хареса, някак, не бяха вкусни. Кашкавал пане и подобни. Странно... по нататък ни казаха че има ферма за миди, но гастрономическите изживявания не ни бяха и цел. Особено с резултатите от една мидена салата от предните дни - търсихме си храсти после.http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038205
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038224

Ето и снимки на "пещерните жилища" http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038137
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038142
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038174

А ето и какво видяхме оттам:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038126

Сутринта ме боли навсякъде от пружиненото легло което делим с Митко. Кога станах толкова изнежена? Като дете нямах проблем да спя на пружинено легло, беше си като в лодка.
От сутринта се усеща че денят ще е горещ. Закусваме си мекиците, вкусни и мазни. Снимам продукцията на бабата:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038222

От уличката:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038262
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=330133&pid=10038260

По-късно тръгваме пеш към резервата Яйлата, на километър пеш от селото. Километър, но тежко се диша под горещото слънце, близо обяд е. Спира да ни вземе младеж летуващ на Албена, скучно му било там и решил да се поразтъпче.
Яйлата е резерват на редки видове, ама не мога да се сетя и аз на какви. Има си древна римска крепост и винарна. Но най-важното - има невероятни гледки и нудистки плаж скътан между скалите. За да стигнем до долу се пързаляме и катерим по скали и камънаци. Няколко печащи се долу ни правят компания. Хората лежат по големи каменни плочи. Събличам се и аз да се къпя, но ми се вижда твърде страховито да вляза във водата. Просто си седим с Митко на две малки скали стърчащи над водата, боли ме задника от ръбовете и си умирам от кеф като ме застигне някоя вълна.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10038185
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10038188


След плажа с мъка се отделих от красотата на брега. И все пак, искаше ми се вече да си ида вкъщи. Страшно място като от легенда. Надявам се да видя такова пак.

Та туй от мен. За Камен бряг и морето на север... споделяйте...

# 5
  • Мнения: 712
И на мен Тюленово ми е едно от любимите места. Усещам някаква много дълбока връзка с това място, с дивата му, сурова красота, скалите и морето. Може би защото майка ми е родена и израстнала там... Преди няколко години заведох и половинката си там, исках да споделя с него нещо много съкровено, сякаш му доверявах някаква дълго пазена моя тайна. Минахме по обиколния крайбрежен път, стигнахме до Шабла, хапнахме риба в рибарското селище, върнахме се до Тюленово, разхождахме се по високия бряг. Мисля, че това еднодневно пътуване е един от най-ценните ми спомени от първата година на връзката ни...
Сама не знам защо го споделям това. Може би защото винаги съм мислела, че Тюленово е само моя тайна любов и сега съм развълнувана, че и други са покорени от чара му.
За съжаление не съм ходила вече поне 3 години. Не знам как се развива, страхувам се да не заваря едно застроено място със хотели от тип затворени комплекси. Ще се радвам, ако е останало непокътнато.

След малко ще се включа и аз с няколко снимки от преди няколко години.

Ето и моите снимки:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=331213

Последна редакция: сб, 17 яну 2009, 19:03 от roxanne25

Общи условия

Активация на акаунт