Не мислех, че някога ще я употребя, но днес, толкова рано, и вече я пиша.
Досега не съм се оплаквала глобално от живота си. Обичам България, обичам живота си, приятелите си, и много се възхищавам от прекрасната ни природа. Но в дни като този, се чудя, защо сме станали такива, защо се озлобихме, защо държим "другарчето ни" да е зле, без значение на какъв хал сме.
Защо навремето, съседката будеше майка ми в 7 сутринта за захар, и това беше нормално, а днес може да те отстрелят!
В темата за бакшишите оня ден писах, как карат като луди, като господари на пътя, как засичат всичко живо, и действат от позицията на силата, много сме, поддържаме се.
Сега ще ви напиша защо, толкова се ядосах, не по-скоро се отчаях, за бъдещето ни и на нашите деца, в държавата, която толкова обичаме. (все още)
Тази сутрин се събудих в страхотно настроение, за първи път от много време детето спа цяла нощ, не бяхме уморени, "общувахме си ", станахме закусихме, и чакахме да дойдат родителите ми да вземат детето, решили сме този уикенд да си е само за нас.
Паркира колата в двора, отворих прозореца, за да им кажа здрасти, и гледам предното стъкло счупено, с бухалка (или голям камък може би)??
Защо на възрастен човек, който си е купил нова (стара) кола само преди един месец, първо ще му я издраскаш, после ще му счупиш стъклото??? Що за злоба, имат паркинг зад блока, няма места всеки спира където има място, какво толкова им е пречило. Както и да е, стана ми кофти, има каско, ще си я оправи.
Тръгваме с мъжът ми за работа, огромно задръстване по мадрид, ние все още в добро настроение, говориме си как днес сигурно всичко живо ще се изнесе, хубаво е времето, изведнъж виждаме полиция, на пешеходната на кино Левски, отбиват движението, някакъв бакшиш, не видях от коя фирма, ударил човек на пешеходната, точно тръгваше линейката. Просто, може би съм по-емоционална, ама ревнах... Защо заради едната глупост, тъпо бързане за някъде, отнемаш човешки живот, стигна ли по-бързо???
Защо? Ами всеки можеше да е на тази пешеходна пътека, на която, между другото рядко пускат хората, нали всички бързат.
Защо всеки ден, трябва да се повтаря едно и също. И защо все невинни хора го отнасят.
Продължихме, завихме по Левски, и един таксиметров шофьор пак, пресече движението на две колони напред, за да направи ляв, засече ни, почти се докоснаха колите, и с цялта си наглост излезе да се кара. Абе идиот, не видя ли какво е направил колегата ти 500 метра назад, защо го правиш това ??
Оххх държавата ли ни е виновна, или ние не ставаме. Такива ли бяхме навремето, или сега живота ни промени, има ли шанс за нас, какво да правим с децата си, как да им осигурим безопасен живот?
Такива въпроси ми напират, извинявайте стана дълго, но просто, не знам как да напиша с думи това което, чувствам.
P.S. извинявам се ако не е за тук темата, но незнам къде другаде да я постна