Кога се върнахте на работа?

Когато синът ми стана на 1 година и 3 месеца. Гледаха го мъжът ми - който работи на смени и баща ми, когато мъжът ми е дневна смяна.
Не е никак лесно, но се справиха и още се справят по същия начин, когато детето е болно и не може да ходи на ясла.
Не съм се терзала, защото не съм го оставила на чужди хора. Но и на чужди хора да беше, за мен е по-важно детето ми да не бъде лишено от нищо, а аз да не си броя стотинките.

Когато малката стана на 1г и 3 месеца я дадох на ясла и започнах работа - нова. Това беше мечтаната ми работа. Сега планувам да не бързам да се връщам на работа, но времето ще покаже.

На 6 месеца се върнах на работа, гледаха я бабите. Сега е на 9 месеца и ходи на ясли. Трудно е, на ако се налага, взимаш решението и се нагаждаш спрямо ситуацията. При мен просто няма друг избор, налага ми се да ходя на работа, иначе според мен идеалният вариант за гледане на дете е на ясла на половин ден!

Aми аз започнах да работя от вкъщи на 1/2 работен ден, когато синът ми стана на 5 месеца. Така хем си го гледах сама, хем изкарвах някой лев.
На ясла тръгна на 1г. и 6м.  Тогава се върнах на работа.

Със сина ми, когато стана на 2г. 5 месеца, защото много боледуваше. После се наложи да напусан отново поради тази причина. Сега с второто се надявам да нямаме същия проблем, а баткото вече изгради имунитет... Все пак мисля да си я гледам поне до 1г. и половина.

Aз пуснах детето си на ясла на 1г.9м.,работа започнах няколко месеца по-късно-когато беше на 2г.1м.
Първите месеци боледуваше постоянно,затова изчаках със започването на работа,нямахме възможност за детегледачка,свободни баби също и аз си го гледах когато е болен.Работодателя ми тогава не се съгласи да работя на половин работен ден,както и не се позволяваха честите отсъствия от работа независимо по какви причини...Това стана повод да напусна тази работа и да си потърся нова.Което стана както писах по-горе-когато детето ми беше на 2г.1м.

Уф, това са май посъвместни проблеми.....Аз лично не съм спирала да работя, но работата ми го позволява. А за проблемите с записването по ясли и градини не ми се говори вече. Да обяснявам за личните си проблеми и решения е излишно защото ситуациите за всеки са различни. Но общото взето нещата са стекаха така: работа посред нощите, дакато нетръгна на ясла. Това стана на 1г. и7м.,от тогава насетне е все по ясли и градини. Всичко това обаче ми струва много нерви по чакания, записвания. Аз лично преживях голям стрес от факта,че не я приеха на градина на първо класиране, но после нещата се уредиха така че сега вече всичко е ок, до следващото записване някъде

аз мисля да се върна, когато беба стане на годинка, но при мен варианта е само детска ясла за беба...нямаме баби наблизо, а за детегледачка не съм мислила, защото незнам как бих се доверила непозната жена да ми гледа детенцето, трябва да е много препоръчана....от друга страна, ако детенцето много боледува как ще се оправяме незнам  Ще следя темата за идеи 

Ще се връщам март месец.Тогава малкия ще е на 1г9м.Ще го пускаме на ясла от юни,дотогава ще го гледа,който свари.Имаме две баби,ще се редуват.

Синът ми беше на 2,5 месеца, просто трябваше спешно да се върна на работа, гледаше го моята майка. Много ми беше трудно, терзаех се, липсваше ми,  но нямах избор и свикнах, но времето ми след работа е посветено изцяло на синът ми.

предполагам, че всички ще скочат срещу мен, но толкова ларж система за майчинство (от гледна точка на това колко време можеш да отсъстваш) като в БГ има в малко европейски държави - и пак вопли до Бога (не визирам поста на Протокалекса, а цялостното настроение във форума  ). В доста европейски държави, с чиято система съм запозната ти се полага месец преди термина + 4 месеца след това. Как ще си решиш семейните въпроси не е приоритет на работодателя ти. Трудно е, ама ако ти се стои вкъщи стой си и това е.

започнах да работя откъщи когато синът ми беше на 5 месеца, започнах да пътувам служебно интензивно когато беше на година, а се върнах в офис когато беше на 1 г. и 8 месеца - щях да се върна и по-рано, но си смених работата, а предходната не изискваше да съм по цял ден на лице. Преди да се върна напълно правех еквилибристики с баба и детегледачка, като стана на 1 година и 4 месеца тръгна на ясла. Не е лесно, ама който го е страх от мечката, в гората работа си няма.  в яслената група на сина ми повечето дечица са на ясла от 6 месечна възраст. това е. повечето тук нямат екстри като баба, дядо и вуйчо, а и е въпрос на нагласа дали цялата ти рода се чувства част от отбора по ...отглеждане на бебе    Сега вече и аз нямам баби под ръка (живи и здрави)

ако ти трябва наистина съвет - моето лично мнение е, че поне до годинка - та даже годинка и половина - детегледачката е по-уместен вариант. Ако случиш на читава. Поне в БГ тази услуга е относително достъпна (за сведение тук искат по 9-15 евро/час в зависимост от това дали искаш редовно и по цял ден, или само инцидентно). Ако работодателят ти е склонен да приеме компромис половин работен ден - то какъв е проблемът ти?

успех каквото и да решиш! не е лесно, но не е и толкова страшно 

Когато стана на 9 месеца, се върнах на работа. От една страна работодателят ми настоя и ми предложи добри условия. От друга бях нещо много изнервена и имах нужда от разнообразието на работата (и от парите естествено). Майка ми го гледа оттогава тук вкъщи, пътува си всяка седмица. Най-вероятно ще е така докато тръгне на детска градина.
Сега пък работата ми се струва еднообразна и на моменти доста изнервяща, малкияt ми липсва през деня... Абе няма угодия при мен.

Дано успееш да откриеш най-благоприятния вариант за всички и да го осъществиш.

Когато забременях, говорих с работодателя и се разбрахме да се върна на работа, когато детето навърши 5 месеца. С мъжа ми бяхме обсъдили този въпрос и решихме да го дадем за него да се грижи детегледачка. След като родих, нещата се промениха, в смисъл, че ги чувствах по съвсем различен начин, и ми беше много трудно да се отделя от бебето си, но удържах на думата си и го поверих на едно момиче, което го гледаше у тях заедно със сина й. И така няколко месеца, през които бях много доволна от нея. Кърмех го през цялото това време. Ползвах 2 часа на ден, за да го кърмя. Всичко изглеждаше идилично, докато с детето ми не се случи нещастен случай и аз реших да остана да го гледам, докато стане поне на 2 год. Но тъй като нямаше кой да ме замества, работодателят ми разреши да работя от къщи, което беше много добра оферта за мен.
Когато синът ми стана на 1,11 г., тръгна на ясла, а аз се върнах на работа. Няма кой да го гледа. Свекърва ми работи, а майка ми е на 500 км от София.
Струва ми се, че сега политиката по отношение на майчинството е много добра. Все пак 1 година майките, които са работили на по-висока заплата, имат и добре платено майчинство.
Всичко е строго индивидуално. Ние не познаваме работодателя ти, за да ти дадем съвет, как да се споразумееш с него. Ако работата ти е от голямо значение, търси си детегледачка. Доколкото знам, сега има предлагане на пазара. Ако успееш да се споразумееш с работодателя на половин работен ден, ще бъде много добре. А има ли вариант с баби? Те къде са в цялата тази ситуация?

Притегляш на кантар кое е по-важно - натискът на работодателя или нуждите на детето. Ако трябва бих напуснала работа и след това ще търся друга, за да си гледам детето до градина, разбира се със задължителното условие финансите да са добре.