Не знам защо е така.Просто изпитвам желание да му купувам.Отивам за хляб и в един момент се усещам,че оглеждам рафтовете за количка или нещо дребно,за да му доставя удоволствие.Дали не се опитвам да му купя любовта.И дали изобщо по този начин предизвиквам любов.Упрекват ме,че много го глезя,а аз не го чувствам така.Бъркам ли?
- Публикувана: 27 ян. 2009, 09:09 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2009, 02:20 ч.
Купувам му постоянно играчки
Глухарче, и аз съм така, споко .Не знам дали ги разглезваме, но знам че и аз обичам да виждам светлинките в очите на детето си като и купя нещо.Разбира се, не се отпускам и купувам нещо дребничко.Вчера например и купих блокче и флумастри.Ония ден - няколко балона.Дребни неща, но тя се радва.Във всеки магазин в който влезем се оглеждам за нещичко и за нея.А вечер като се прибирам без да се усещам минавам да купя шоколадче, яйце или дъвки.Не се прибирам с празни ръце в къщи.Не знам дали е правилно, може би времето ще покаже дали ги разглезваме.А любовтна им не можем да купим по простата причина , че не се налага.Те винаги ще ни обичат - и със и без играчки 
Тя е вътре в сърчицата им и не зависи от броят закупени играчки.Поне според мен.
Тя е вътре в сърчицата им и не зависи от броят закупени играчки.Поне според мен.
Грешно, грешно, грешно!
Казвам го от собствен опит и то доста горчив.
Всеки божи ден купувах по нещо на дъщеря си, първоначално по нещо дребно, а постепенно все по-големи и по-големи неща.
Ей така, за да й доставя удоволствие.....
Резултатът- един дълъг и труден период на отучване от това ежедневно доставяне на удоволствие.
Веднъж свикнало на детето му беше доста трудно да разбере защо днес няма да има подарък.
Така не само напълнихме четири коша с играчки, но и дъщеря ми загуби способността си да оценява стойността на предметите.
Радвам се, че се усетих на време, защото бях започнала да превръщам детето си в едно разглезено, вечно искащо меркантилно същество......
Вече половин година не е така. Беше трудно и двете ни да преодолеем желанието да купуваме/получаваме ежедневно подаръци.
Не я лишавам от нищо, но вече премерено и когато наистина има нужда.
Казвам го от собствен опит и то доста горчив.
Всеки божи ден купувах по нещо на дъщеря си, първоначално по нещо дребно, а постепенно все по-големи и по-големи неща.
Ей така, за да й доставя удоволствие.....
Резултатът- един дълъг и труден период на отучване от това ежедневно доставяне на удоволствие.
Веднъж свикнало на детето му беше доста трудно да разбере защо днес няма да има подарък.
Така не само напълнихме четири коша с играчки, но и дъщеря ми загуби способността си да оценява стойността на предметите.
Радвам се, че се усетих на време, защото бях започнала да превръщам детето си в едно разглезено, вечно искащо меркантилно същество......
Вече половин година не е така. Беше трудно и двете ни да преодолеем желанието да купуваме/получаваме ежедневно подаръци.
Не я лишавам от нищо, но вече премерено и когато наистина има нужда.
Грешно - казано от моя собствен опит. Така детето:
1. Не оценява стойността на играчките - у дома вече не може да се влезе в детската стая, претъпкано от играчки, а тя не играе почти с нищо:
2. Иска още и още, без да има нужда: когато иска всяка вечер след взимането от градината да й се купи нещо, тя е доволна, радва се известно време същата вечер, после то заминава някъде из купчините с други играчки и потъва в забрава.
3. Отучването е болезнено - ние сме в този период, направо е ужасен...
1. Не оценява стойността на играчките - у дома вече не може да се влезе в детската стая, претъпкано от играчки, а тя не играе почти с нищо:
2. Иска още и още, без да има нужда: когато иска всяка вечер след взимането от градината да й се купи нещо, тя е доволна, радва се известно време същата вечер, после то заминава някъде из купчините с други играчки и потъва в забрава.
3. Отучването е болезнено - ние сме в този период, направо е ужасен...
Не купувам играчки без повод 
Повода е РД, Коледа, много добро държание дълго време.
Предпочитам да купувам играчки по-рядко, но наистина да са хубави и здрави, а не всеки ден нещо дребно, което ще се счупи за час (особенно в ръцете на малкият).
Големият ми син имаше период в който беше обсебен да има всяко моторче или кола от витрина на магазин. Що панаири сме имали по улиците от "Искаааааам, купииииии миииии". Израсти го, още му се иска, но разбира, че няма - просто не може да има всичко. Малкият е различен - може да отидем в магазина за играчки, да разгледаме, да излезем, но никога няма да си поиска нещо.
Повода е РД, Коледа, много добро държание дълго време.
Предпочитам да купувам играчки по-рядко, но наистина да са хубави и здрави, а не всеки ден нещо дребно, което ще се счупи за час (особенно в ръцете на малкият).
Големият ми син имаше период в който беше обсебен да има всяко моторче или кола от витрина на магазин. Що панаири сме имали по улиците от "Искаааааам, купииииии миииии". Израсти го, още му се иска, но разбира, че няма - просто не може да има всичко. Малкият е различен - може да отидем в магазина за играчки, да разгледаме, да излезем, но никога няма да си поиска нещо.
Глухарче , проблемът е преди всичко твой не на детето.
Но скоро ще се превърне и в негов проблем.
За това се спри, колкото е възможно по-скоро, за да може процесът на отучване да бъде по-безболезнен и за двама ви.
Направи това за доброто на детето си. Купувай само по два пъти в седмица- например в сряда и събота и то само дребни неща- пластелин, моливи, книжка..... Неща, които ще му бъдат полезни, не си давай парите само за играчки.
И се въоръжи с търпение. Дори и "да те засърбят ръцете" да му купиш нещо не го прави. Като се прибереш у дома извади тези 10 лв. например от портмонето си и ги скрий някъде. Накрая на месеца ще видиш колко пари ще си спестила
/ първия месец от този експеримент нашето съкровище беше на стойност 287 лв./
Но скоро ще се превърне и в негов проблем.
За това се спри, колкото е възможно по-скоро, за да може процесът на отучване да бъде по-безболезнен и за двама ви.
Направи това за доброто на детето си. Купувай само по два пъти в седмица- например в сряда и събота и то само дребни неща- пластелин, моливи, книжка..... Неща, които ще му бъдат полезни, не си давай парите само за играчки.
И се въоръжи с търпение. Дори и "да те засърбят ръцете" да му купиш нещо не го прави. Като се прибереш у дома извади тези 10 лв. например от портмонето си и ги скрий някъде. Накрая на месеца ще видиш колко пари ще си спестила
/ първия месец от този експеримент нашето съкровище беше на стойност 287 лв./
Не виждам проблем в купуването на играчки. Аз купувам за да стимулирам развитието му и никога не съм мислила, че по този начин ще се превърне в изискващо и неблагодарно или както там го интерпретирате.
С всяка нова играчка научава нещо ново. Разбира се, ако това се превърне в ежедневие, няма начин да не се появи и укор, че не съм му купила поредната, но май не съм стигнала до там. Може би бих му показала, че вместо да му купя играчка днес, ще поиграя с него с някоя от старите. Може да открием нещо ново и в нея, нищо че е стара.
Големия ми син беше свикнал, като се прибера от работа да му нося я вафличка, я дъвка, я бонбонки. Нищо лошо не виждам в това. И моите родители редовно ми носеха нещо /макар и дребно/ след работа. Чаках с нетърпение тези моменти. Това не ме е превърнало в разглезена и неоценяваща.
Още нещо си спомних: Когато баща ми ме взимаше от градина, редовно ме водеше в една сладкарница да хапнем по парче торта. Това са едни от най-хубавите ми спомени от това време. Бяха си само наши, скришом от мама да хапна сладолед. Това беше нещо като традиция.
С всяка нова играчка научава нещо ново. Разбира се, ако това се превърне в ежедневие, няма начин да не се появи и укор, че не съм му купила поредната, но май не съм стигнала до там. Може би бих му показала, че вместо да му купя играчка днес, ще поиграя с него с някоя от старите. Може да открием нещо ново и в нея, нищо че е стара.
Големия ми син беше свикнал, като се прибера от работа да му нося я вафличка, я дъвка, я бонбонки. Нищо лошо не виждам в това. И моите родители редовно ми носеха нещо /макар и дребно/ след работа. Чаках с нетърпение тези моменти. Това не ме е превърнало в разглезена и неоценяваща.
Още нещо си спомних: Когато баща ми ме взимаше от градина, редовно ме водеше в една сладкарница да хапнем по парче торта. Това са едни от най-хубавите ми спомени от това време. Бяха си само наши, скришом от мама да хапна сладолед.
Това беше нещо като традиция. 
В момента се опитвам и аз да се измъкна от такъв период.Започна от празниците,та досега.Понита,понита,понита....предполагам знете колко са много/с различни цветове и рисунки по дупетата,бебета,замъци/.Вече имаме 18 и чак тази седмица си дадох сметка всъщност колко пари са това/средно по 14 лв бройката,а тези с екстри над 20/.Наистина става проблем,зощото последните 2 които купихме не ги забелязва,а отгръща книжките и ми показва кои ще са следващите.Вече на са и толкова интересни,колкото мечатата и да ги има всичките.Преди това нормално се задоволяваше с книжки или нещо дребно веднъж-два пъти седмично.
Решила съм и се надявам да успея-следващия месец без пони.
Решила съм и се надявам да успея-следващия месец без пони.
Бо_ аз също не виждам нищо лошо в някое сладкишче,малко шоколадче.Проблема е в играчките.В началото беше лесно минаваме след яслата покрай магазина за 1 левче купувам му една количка и беше доволен.Сега това вече не го задоволява.Вече сме минали на по едри неща,под 10 лв. не падаме.Не че са проблем,но след една година ще са 20.Той е само на 3 години,а вече иска собствен компютър.А най-лошото е че бързо губи интерес към тях.Иска нещо докато го получи.
Затрупването на детето с играчки е вредно за него, защото в бъдеще все по- трудно ще изпитва радост при вида на нова играчка, т.е. няма да може да ги оцени. Такова е мнението и на детската психология. децата бързо забравят и ако играчките се разделят на две или три части и се прибират за по седмица-две след това ги приема като нови и им се радва, и ги гледа с интерес. На пазара няма такова разнообразие от видове играчки, за да наричаме постоянното купуване на играчки от един и същ тип стимулиране на развитието.
детето се стимулира да развива въображението си с нова употреба на познати играчки или дори с най- обикновени предмети- купи, леки тенджери, прибиране на собствените си дрешки в коша за пране и други игри от типа "Помогни на мама/татко".
За купуването на любов- не мисля, че е водещо, но много от нас израснали през соца или ранния пост соц не са имали много голям избор с играчките и сега компенсират. Пък и всеки иска най- доброто за детето и когато има пари иска да му купи нещо. Но като възрастни хора можем да се научим да овладяваме импулсите, които вредят на децата и осъзнаването на проблема е първата крачка.
детето се стимулира да развива въображението си с нова употреба на познати играчки или дори с най- обикновени предмети- купи, леки тенджери, прибиране на собствените си дрешки в коша за пране и други игри от типа "Помогни на мама/татко".
За купуването на любов- не мисля, че е водещо, но много от нас израснали през соца или ранния пост соц не са имали много голям избор с играчките и сега компенсират. Пък и всеки иска най- доброто за детето и когато има пари иска да му купи нещо. Но като възрастни хора можем да се научим да овладяваме импулсите, които вредят на децата и осъзнаването на проблема е първата крачка.