Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?

  Роднините ти просто си търсят повод да правят физиономии. Дете на година и половина няма как да слуша, според мен, ако не го биеш, разбира се. В близко бъдеще ще слуша още по- малко, защото навлиза във фазата на позитивната агресия, за кратко наричана бебешки пубертет и на всичко може да казва НЕ или да прави обратното. така се отделя като личност и това е позитивен за детето, но труден за родителите /особено тези с голяма навъсена рода/ период.
Ти не спирай да обясняваш, но без агресия, защото последната ще го накара да упорства и да се противопоставя повече. Кураж! И роднините да си гледат своите деца.

Oт това по нормално няма на къде.
Кажи на роднините ти да си гледат работата. 

Няма как дете на годинка и половина да е послушно 
То сега опознава света и хвърлянето на бибата в тоалетната за него е страхотно преживяване, откритие, че бибата казва "цоп" и изчезва под водата, а пък мама се ядосва. Детето обаче няма съзнанието, че е направило беля.
Това разбира се не означава да го оставиш да прави каквото си иска, но да се определя като "непослушно" е нелепо.

Ситуация от преди няколко дни - на детската площадка пет- шест деца с майките си. Едно на пясъчника, друго на люлката, трето на пързалката. Пристигаме с Иво, при което той надава мощен възхитен писък: "Каааааааал!" и започва да тича към пространството отстрани, отредено да стане тревна площ, но понастоящем огромно кално място, само за газене и потъване  . Тичам след него и обяснявам, че ще стане мръсен, обувките ще натежат, което само подсилва ентусиазма му. Всички дечица, изследващи приспособленията за забавление, зарязаха кротките игри и тръгнаха към жадуваното блато. Изпопадаха, оцапаха дрехи, шапки. Укорителни погледи на останалите майки, аз хем потъвам от срам, хем леко ми е смешно..
Тръгваме си с триста зора от площадката, а на улицата -прекрасни локви за скачане. Не изпусна нито една...
Такива работи.

така се лъжем по пътя за да стигнем до някъде
относно държажнието си понася по шамар по памперса,което не боли,а плаши.Смея да твърдя,че започва да ме слуша,но за разлика от ВСИЧКИ други,аз не го утешавам след каране и той вече си има респект към мен.Много го гушкам и му угаждам,но като кажа не и той не слуша съм лоша

За да започнат да се вслушват на тази възраст в "не" - то, "не"-тата трябва да са минимум на брой. Колкото по - малко забрани, толкова по - лесно се спазват 

И аз мисля, че е нормално да не слуша от време на време. Но е факт, че едни деца са по послушни, а други по своеволни. Моите определено изразяват предпочитания към забранените неща, разрешените рядко са интересни. Но ги разбирам, искат да пипнат всичко, а не само с едно и също да си играят. Както и обичат да предизвикват и правят напук. Ама си е хамалогия, особено ако са няколко. Сега с мъжа ми  и двамата сме мъртви, тръшка ни грип и нямаме сила да озаптяваме трите беса. Те виждат и ни се кчават още повече на главите. А като им викнем идват и ни млатят, направо ни пребиват или хвърлят предмети по нас. Нема ти казвам кво ми е като ме замери по челото точно с една кула построена от Лего, а мен ме боли глава едва гледам. Или пък дойде Евата и с всичка сила ме шамароса. Ама то си боли, нищо че е на година и половина. Мани друго ами и аз нея като я ударя имам чувство че повече ме боли ръката отколкото нея удареното  Сега разбирам защо навремето дядо ми ни млатеше със жилави пръчки

 
Децата просто ви копират съвършено, NikiFin.

Някъде четох, че на тази възраст децата не правят нищо нарочно, както на нас ни се струва - т.е. гледа те в очите и прави точно обратното на това, което си казал - съвсем не е така За тях всичко е откривателство и предизивкателство, които непременно трябва да се покорят; за тях няма по-вдъхновяващи от нещата, които на нас ни изглеждат бели и лошотии. Което, разбира се, не значи, че трябва да ги оставим да съборят къщата или да си мият зъбите с вода от тоалетната. Говорим, говорим, говорим, обясняваме до припадък, елиминираме дразнители, отстраняваме примамливи обекти и ситуации, каваме едно и също нещо по 1000 пъти и о, чудо на 1001вия път - те решават, че вече не им е интересно това откривателство и спират, а ние си мислим, че най-после са ни чули. 
Ще отмине, търпението и стиснатите зъби са за сметка на майката/таткото. Друго, което ме впечатли беше, че пише, че не правят бели, за да те вбесят, а напротив, най-много си позволяват с тези, на които имат най-много доверие, защото с тях се чувстват най-сигурни.

Другаде четох, че японците не казвали "не" на децата си до 7 годишна възраст. Колкото по-малко "не"-та, толкова по-добри деца. Парадокс, а? И не съвсем. Когато синът ми беше на 1 година и 7-8 месеца, имах чувството, че единствената дума в речника ми беше "не". И колкото повече не-ках, толкова по-големи му ставаха рогцата. А уж си въобразявах, че съм либерална майка. Сега обаче жъна положителните резултати на по-малкото не-та и повечето обяснения.

Напълно нормално е на тази възраст да не слушат.Синът ми когато вземе дистанционното и го хвърли,аз му се карам и след малко отива взема го идва при мен и го хвърля като умира от радост.

и ние сме така разбира като и секаже но пак прави това което си е наумила!

у вас изглежда е някакъв ад. взаимното млатене и пребиване няма да доведе до нищо положително.
нормално е дъщеря ти да те шамароса, след като ти я шамаросваш. че даже не е тупване, а чак те боли ръката.......

сега по темата - да , слушаше ме на 1.5 г. слуша ме и сега, на 2г........доколкото е възможно за дете на тази възраст да слуша.
не я предупреждавам, ако седи на тоалетната и четката за зъби и е в ръцете "гледай сега да не я хвърлиш", защото това е като покана да го направи. но, когато си изхвърли четката, просто я изхвърлих и няколко дни остана без четка, като всеки път, в който искаше да си измие зъбите й казвах защо вече няма четка.
след купуването на новата, което направихме заедно, вече не й хрумва да я хвърля в тоалетната.
не съм и се карала, защото е нормално да иска да провери какво ще стане, но трябва да разбере, че всяко действие си има последстивя.
 разбира се, ако я видя да прави нещо не я оставям да си проверява, казвам й какво ще е последствието. казвам и "не" също така.

Дааа, и понеже цял ден хвърлям предмети и храна из къщата и се катеря и пищя и те ме копират съвършено  Дай следващото клише