Предразводно

  • 2 454
  • 14
  •   1
Отговори
За мен е ясно, че взаимоотношенията ни вече клонят към този етап. Той твърди, че това въобще не е така. Не желае развод, иска просто да ме има до себе си така, както има и двайсетина годишната си хубавица, която показва с гордост пред всичките си приятели и делови партньори. Хубавицата, според българските традиции трябваше да бъде близка до семейството ни, както и почти бившия й съпруг. А ние трябваше да ги наставляваме. Да... Връзката им продължава вече година.
Пробвах това, което ми роди главата за тази една година - среща с адвокат, връчена чернова на споразумение за развод по взаимно съгласие, говорене тихо-кротко на тема " хайде да се разделим, докато не сме се намразили", отказ да му помагам в служебните му дела /макар че пак си написвах домашното/, натякване отвреме навреме, предупреждения в стил "ще ти изядат главата"..., но и разбиране и прощаване, добро отношение към онези "приятели", веселие в компания, секс, но ...всичко това обилно гарнирано с ровене в телефона му. Не ме яжте за последното, човек съм.
Както и да е, подробностите са много и голяма част от тях крайно нелицеприятни. Като репликата "не мога да реша какво да правя, не мога да се разделя с нея". Както и откровеното му признание, че би предпочел да съм домакиня, пред това да имам амбиции като образование и добра работа. Но и това сме го виждали неведнъж.
Много неща мога да приема, но телефонът му да е пълен със снимки на нейното дете и нито една на нашето... И пълната липса на дискретност... Но аз съм си виновна, защото ровя, нали?

В момента правим активен ремонт на дома ни. Но за нас ли е или за тях?!?
Вижте, загубих си илюзиите, че може нещо да се промени. Преди тази девойка имаше друга, но не знам дали сегашната няма да е ТЯ. Сега искам просто да постъпя умно, за да осигуря детето си и себе си.

За протокола  - 17 год брак и дете на 14.

Как се решихте на тази стъпка и как постъпихте. Искам да продължа живота си без да се превръщам в чакащо, дебнещо и злобно същество. Не искам повече да съм обидена. Но не искам и да отстъпвам това, за което съм работила толкова години. Да, изстрадах го този дом и не го давам. В момента съм на автопилот и цепя стотинката, за да имам "после". И не знам на кой свят съм.


Не съм самотен родител, все още и ме извинете, ако темата не е за тук. Просто искам съвет от хора, които са минали по този път.

# 1
  • Мнения: 2 175
...Ако знаеш само как добре те разбирам..
И колко е трудно да направиш именно тази последна, мъничка крачка..
Но трябва сама да го сториш..
Ако имаш и мъничко надежда поне, че може да му мине - недей..

Незнам в кой момент точно разбираш че е дошъл моментът..
Лично при мен - знаех го отдавна..Дори в някаква степен го планирах..
Просто не изпитвах нищо, само болка и разочарование когато се засичахме..
Дори и телефонът му вече не ми беше интересен..
И въпреки всичко не я направих тази крачка..
А после просто времето ме изпревари..Абсолютна ирония..
Тогава стана страшно - да искаш, но да не можеш..
И това ме изяде отвътре - загубих сън, представа, мятах се като риба на сухо..
И почнах да говоря с близките си за това..Помогна ми - ужасно ми олекна, дори успях да се усмихна..)
Едва тогава скочих в "дълбокото"..)

# 2
  • Мнения: 2 655
И аз те разбирам добре, имаш два пъте на действие:
1. Хващаш се в ръце и действаш. Започваш работа, носиш си новите дрехи и взимаш и от него, забравяш за него и нея и си намираш и ти някой.
2. Развеждаш се: намираш си някой добър адвокат и взимаш всичко.
Съвет: преди това можеш да наемеш детективска агенция да съберат доказателства срещу него за извънбрачната му връзка.
Взимаш му детето, отремонтираният апартамент, бизнеса (ако е ООД и имаш дялове) и огромна издръжка за себе си и детето.

Да го видим тогава. Една моя клиентка в твоята позиция има смелост да го направи (с моята скромна помощ) и знаеш ли какво се само след няколко месеца си подви опашката и се прибра при жена си. Е тя го обичаше и го прибра, не знам сега дали кръшка. случи

# 3
  • Мнения: 639
...Ако знаеш само как добре те разбирам..
И колко е трудно да направиш именно тази последна, мъничка крачка..
Но трябва сама да го сториш..
Ако имаш и мъничко надежда поне, че може да му мине - недей..

Незнам в кой момент точно разбираш че е дошъл моментът..
Лично при мен - знаех го отдавна..Дори в някаква степен го планирах..
Просто не изпитвах нищо, само болка и разочарование когато се засичахме..
Дори и телефонът му вече не ми беше интересен..
И въпреки всичко не я направих тази крачка..
А после просто времето ме изпревари..Абсолютна ирония..
Тогава стана страшно - да искаш, но да не можеш..
И това ме изяде отвътре - загубих сън, представа, мятах се като риба на сухо..
И почнах да говоря с близките си за това..Помогна ми - ужасно ми олекна, дори успях да се усмихна..)
Едва тогава скочих в "дълбокото"..)
В момента съм в тази най-гадната фаза, в коята искам,а не мога.
Телефона,отдавна не ми е интересен.
Започнах да говоря с близките си,наистина помага,но крачката трябва да я направя аз,съответно-ти.

# 4
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
 ooooh! Майко мила как издържаш и търпиш въобще. Ако мъжът ми се развяваше така пред мен с нея и детето й отдавна щях да съм му строшила краката образно казано. Малко съм крайна ама ако аз бях на твое място за мен единственото решение е развод и то както е казала Пела ще го осъдя по вина, ще му взема всичко и ще го оставя гол и бос да се оправя. Пък  после колкото иска  да реве на вратата, ама тогава отговора ми ще е да се спасява при двайсетгодишната си хубавица. Чувството ми за достойнство е прекалено развито и дори любовта ми се превръща в жестока омраза в момента в който ме настъпят по опашката  #2gunfire.
Но ти си знаеш най-добре за себе си. Можем тук да ти даваме мнения и съвети с тонове.....
Направи каквото ти говори сърцето и както чувстваш нещата.

# 5
Много ви благодаря за отзивите и подкрепата.  Hug
Снощи се чувствах кошмарно, но след като пуснах темата той си дойде и говорихме. Тъпа работа, казва да не се ядосвам за глупости  Shocked и че каквото и да правя, той няма да се махне. Пък и доста неща откъм интимната им връзка научих...  Sick  

Значи, за да се разделим, варианта за развод по взаимно съгласие отпада. Макар, че обясних, че не искам нищо, освен правото да ползвям общото жилище, докато детето не навърши пълнолетие. Тц, не можело така....А така не ми се правят циркове... много ме е страх от това. Много повече, отколкото как ще се справяме после... ooooh! Но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.


# 6
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Баси да не се ядосваш за глупости..... абе това глупости ли са  ooooh! леле чак се вбесих на мъжо ти, направо нямам думи. Разбирам те относно това, че не искаш да правиш циркове ама не може така да ти се качва на главата тоя човек! И какво значи не можело така  #Cussing out Аууу пощурях чесно от цялата тая наглост.

# 7
  • София
  • Мнения: 175
Не ти се правели циркове? А че той те прави на маймуна, малко ли ти е? Вземи се в ръце, използвай детективи и после го действай. Не може да те използват, а ти да имаш възможност да се откъснеш и да я пропиляваш! Демонстрацията на неуважение и безкрайна наглост от негова страна, не е извинение за теб да проявяваш отзивчивост и отстъпчивост. Помисли си, заслужаваш повече   bouquet

# 8
  • Мнения: 337
E, като всички останали тук и аз съм минала по този път, това беше с бившия но не успях да се разведа, останах вдовица в деня в който реших твърдо да се разведа. Просто ирония на съдбата. Тогава грешката ми беше следната, ако ме питаше искаш ли да ти купя нещо аз казвах недей да харчиш за това пари, гледах всичко сама да свърша че той да почива   ГРЕШКА. Мъжа обича да купува, да се чувства полезен с това което може, а не да го отменяме във всичко, тогава той търси изява другаде- почва да харчи парите които можеше да са за Вас за разни курвета, да им купува, да им угажда, но и Вас не пуска. Тогава просто пуснете молба за развод, когато му дойде призовката за първото заседание ако не се поправи тогава е най добре да го няма, повярвайте ми, болката е голяма но се преодолява с времето. А и има шанс дори за се разведе с вас след няколко месеца да се върне лазейки или поне на колене, защото тази която го е разведа едва ли ще го щади като Вас. Всичко това е полезно ако умеете да прощавате, защото мъжете много мразят да им натякват за минали грешки, въпреки че те постоянно го правят.

# 9
  • Мнения: 337
Да допълня, щом детето ти е под 18 години имаш право да палзваш семейното жилище до навършване на пълнолетие  на детето. Ако не иска по взаимно съгласие, тогава пускаш поради дълбоко растройство на брака по негова вина и викаш в съда свидетели за да кажат че дори не е бил дискретен, ако се докаже негова вина съдът присъжда по-голям дял на съпруга който няма вина и тогава можеш да претендираш за жилището не само до 18 година на детето стига да е закупено по време на брака, защото ако е преди това и е на него няма да стане. Просто много дребни неща имат значение тогава. Поинтересувай се от семейнсия кодекс, ако не ти стане ясно има много форуми включително и в lex.bg, където може да получиш безплатни адвокатски съвети. Успех във всичко което решиш да правиш. Peace

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
събери доказателства
наеми адвокат
ако не ти се правят "циркове" - не прави, но се подплъти...да си готова
с такъв ненормалник не знаеш кога ще си на улицата, че и ти ще си виновна...
бъди готова - на война, къто на война

# 11
Момичета, още веднъж искам да ви благодаря. Помагате ми.
Аз съм решила за себе си, че така или иначе ще се разведа. Просто в момента се настройвам да скоча в "дълбокото", както казва magarence. Ще се поогледам и за добър адвокат. Не знам кога ще капне капката, дето ще прелее...

... доказателства... хора, наследих стария му телефон, барабар със снимките с бившата му... Аз май верно не съм в ред...
Но нали сме приятели от сума години, разбирам, че му доскучава и се разнообразява. И прощавам... и после пак. Той е типичния случай на чичко-паричко с голямата кола. И го знае... ма на! Тя била тъпичка и не му противоречала, чак пък и му помагала. Подробности, както и да е.

Махнете другото, ама ме е срам от сина ми вече. Той вижда всичко, усещам как се смалявам в очите му.


# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
всеки затвяра очи пред нещо
проблема дори не е точно в това, че изневерява
но той не те уважава щом допуска да знаеш и сина ви дори да разбира....това вече е недопустимо
всеки има прегрешения, но когато унижаваш партньора си - това е недопустимо

# 13
  • Мнения: 2 175
всеки затвяра очи пред нещо
проблема дори не е точно в това, че изневерява
но той не те уважава щом допуска да знаеш и сина ви дори да разбира....това вече е недопустимо
всеки има прегрешения, но когато унижаваш партньора си - това е недопустимо

Точно  този момент  аз не издържах..


Иначе - не ми пукаше за изняверите, както и се разбирахме добре..

# 14
  • Мнения: 800
Вече си решила, действай! Освен да ти скискам палци, че предприемаш това (аз още се колебая ,но при нас не е изневяра с жена, а с работа), можеш да ми пишеш на лични да ти дам телефони на адвокати, които ще го размажат, без да има циркове и екстри ...

Общи условия

Активация на акаунт