Пробвах това, което ми роди главата за тази една година - среща с адвокат, връчена чернова на споразумение за развод по взаимно съгласие, говорене тихо-кротко на тема " хайде да се разделим, докато не сме се намразили", отказ да му помагам в служебните му дела /макар че пак си написвах домашното/, натякване отвреме навреме, предупреждения в стил "ще ти изядат главата"..., но и разбиране и прощаване, добро отношение към онези "приятели", веселие в компания, секс, но ...всичко това обилно гарнирано с ровене в телефона му. Не ме яжте за последното, човек съм.
Както и да е, подробностите са много и голяма част от тях крайно нелицеприятни. Като репликата "не мога да реша какво да правя, не мога да се разделя с нея". Както и откровеното му признание, че би предпочел да съм домакиня, пред това да имам амбиции като образование и добра работа. Но и това сме го виждали неведнъж.
Много неща мога да приема, но телефонът му да е пълен със снимки на нейното дете и нито една на нашето... И пълната липса на дискретност... Но аз съм си виновна, защото ровя, нали?
В момента правим активен ремонт на дома ни. Но за нас ли е или за тях?!?
Вижте, загубих си илюзиите, че може нещо да се промени. Преди тази девойка имаше друга, но не знам дали сегашната няма да е ТЯ. Сега искам просто да постъпя умно, за да осигуря детето си и себе си.
За протокола - 17 год брак и дете на 14.
Как се решихте на тази стъпка и как постъпихте. Искам да продължа живота си без да се превръщам в чакащо, дебнещо и злобно същество. Не искам повече да съм обидена. Но не искам и да отстъпвам това, за което съм работила толкова години. Да, изстрадах го този дом и не го давам. В момента съм на автопилот и цепя стотинката, за да имам "после". И не знам на кой свят съм.
Не съм самотен родител, все още и ме извинете, ако темата не е за тук. Просто искам съвет от хора, които са минали по този път.