Литература

  • 1 770
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 149
Момичета може и да има такава тема, но не можах да я открия.
Бихте ли ми препоръчали някаква литература. Зная, че е много рано, подадохме документите на 12.01, но ми се иска да се подготвяме за срещата с детенце и живота ни заедно.     

# 1
  • София
  • Мнения: 1 324
Аз ще ти препоръчам само една книга:  "НЕСТАНДАРТНОТО ДЕТЕ, ИЗКУСТВОТО ДА ОБЩУВАМЕ", Владимир Леви
Из книгата:
  "АКО НЯМАМЕ ДЕЦА,
         ако няма надежда да имате и вие страдате ... Ако сте загубили и вече е невъзможно... Излишно е да говорим – ще ви разбере всеки, който има душа.
   Но чуйте и мен. Аз изпитах и горчивината на бездетството, и ужаса на загубата, която ме нарани завинаги – мен, която днес съм щастлива.
   Имам дете, което не съм родила аз, но което живее с мен и аз го обичам, мое чудо и моя всекидневна радост. Имам и други деца, които си имат родители, но са мои, защото ги обичам, и това е взаимно...
   Чуйте ме: изобщо не мислете, че бездетството е равносилно на безмислено съществуване и че непременно води до безцелен, самотен живот, до безисходица. Това не е истина, това е мрачна, злобна лъжа. Смъсълът на живота е в любовта, а не в размножаването.
   Забравете, макар и за малко, болката си и се опитайте да усетите болката на тези, които имат деца. Узнайте техните разочарования, които заплашват и онези, които са се заели с трудната задача да възпитат чужди деца. Узнайте и радостите на онези, които разкриват душата си пред другите – деца и възрастни, независимо от роднинството или някакви други задължаващи ги обстоятелства.
   Ще разберете, че нито бездетството, нито плодовитостта в биологичен смисъл не са значими за човека. “И животното обича своята рожба”, и човекът има родителски инстинкт и роднински чувства. Всичко това е така. Обаче при човека собствените деца понякога се оказват чужди по дух, а чуждите – свои. Това се случва, че навежда на мисълта за някаква закономерност. И най-близкото кръвно родство съвсем не осигурява нито общност на интересите, нито сходство в характерите, нито взаимно разбиране, нито сърдечна привързаност; затова пък липсата на кръвна връзка съвсем не е пречка за всичко това. Близката душа може и да не срещнете в дома си, а през девет царства в десето или в друга епоха... случва се и собствените родители да захвърлят детето си или децата да предадат родителя си, но го спасява куче.
   “Обичай ближния като себе си” – не винаги успяваме, но затова пък се стремим да обикнем някой далечен...
   А работата сигурно е в простия факт, че близките не се избират.
   Родителите не се избират. И децата също – раждаме ги и каквито излязат, както на лотария.
   Прадедите не се избират, потомците не се избират... А любовта – сложен факт – любовта е избирателна. Духовното родство не се подчинява на физическото. Да, Природата повелява да обичаме и неизбраните родители, дадени от съдбата, и децата, родени слепешката. И самата Природа поставя всичко това под въпрос.
   Дали в това е смисълът на човешкия живот – само да бъде продължен? Да предадеш на потомството някакви частици от клетките си, своите гени?... А по-нататък?
   Доказано е, че само след две-три поколения тези частици безследно ще се разсеят, като се смесят с нечии неизвестни, ще се разтворят в чуждото и далечното. А след още десет – двайсет поколения нашите потомци ще разговарят на неузнаваем език и едва ли ще могат да си представят, че ние сме живели на този свят. Дори родните ни дъщери и синове могат да имат и съвсем неочакван вид, и непонятни душевни качества...
   Всички, които живеят на този свят, са роднини, но истинското родство не e в гените, а в духа. Кръвното родство е само един от поводите за обич – най-древният и най-съмнителният.
   Човешките инстинкти са силни, ала не размножаването твори човека. За този, който разбира това, чужди деца няма."   

Виж архива, там има подобни теми, както и дискусии по "Първична рана"

# 2
  • Мнения: 2 172
Аз ще ти препоръчам само една книга:  "НЕСТАНДАРТНОТО ДЕТЕ, ИЗКУСТВОТО ДА ОБЩУВАМЕ", Владимир Леви


 PeaceХаресвам много този автор, от повече от 20 години.Благодаря, бях го позабравила! Hug

ПП Независимо тези двдесет години, този В. Леви не е остарял!!! За мен той си остава човекът , който ме въведе в храма на човешките взаимоотношения, самопознание и т. н.За мен неговите книги ще си останат религия.

Имам питане - знае ли някой нещо излезнало наскоро от него?

Последна редакция: ср, 28 яну 2009, 12:35 от аистенок

# 3
  • София
  • Мнения: 1 324
Има доста книги в раздел Психология и Детска психология, които ни карат да се замислим  как  да зacлужим дoвepиeтo на детето, дa му вдъxнeм увepeнocт в coбcтвeнитe cили, a cъщo тaкa и във нашата любoв и пoддpъжкa нeзaвиcимo oт oбcтoятeлcтвaтa:
Детето - как да го обичаме истински, Как да общуваме с детето, Децата и ние...

На пазара няма много литература, която да е адpеcиpана към тези, кoитo пpoявяват интеpеc към ocинoвяванетo.

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Джубран Халил Джубран,”Пророкът”

ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.

# 4
  • Мнения: 76
Здравейте, аз си купих "Първична рана: да докоснем света на осиновеното дете" от Нанси Нютън Верие, издателство ЛИК.
Купих я преди 2 дена и съм в началото, но засега тази книга ме накара да се почувствам много зле. Такова е вътрешното ми усещане.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 324
О, този шедьовър сме го  чепкали много.

# 6
  • Мнения: 149
Сърдечни благодарности на всички.

# 7
  • Мнения: 677
   Всички, които живеят на този свят, са роднини, но истинското родство не e в гените, а в духа. Кръвното родство е само един от поводите за обич – най-древният и най-съмнителният.
   Човешките инстинкти са силни, ала не размножаването твори човека. За този, който разбира това, чужди деца няма."   
Благодаря ти, Hug

# 8
  • космополитно
  • Мнения: 941
Здравейте, аз си купих "Първична рана: да докоснем света на осиновеното дете" от Нанси Нютън Верие,  но засега тази книга ме накара да се почувствам много зле. Такова е вътрешното ми усещане.

Следвай вътрешното си усещание! Вземи от тая книга само онова, което би ти било полезно на теб самата , на твоето светоусещане!

Не приемай написаното там като постулати! Това не е библия, касаеща осиновяването! Не забравяй, че тази книга е споделения опит и виждания на една жена- и биологична и осиновила майка, ако и да има психологическо образование!... Това не я прави повече експерт от всяка друга осиновила детето си майка!? Защото: всяка майка развива специфична сензитивност към детето си, а всяко дете и лично/семейна история са уникални и изискват индивидуален подход...

Пък и както се произнесе една видна българска психоложка с деситилетия опит в работата с деца (в частност от институции) и в сферата на осиновяването: "Тази жена-Нанси Верние е написала книгата за да излекува собствените си рани!"... За ония, които познават психологичната терминология е ясно какво означава това...

Моето мнение е, че тази книга се "издига в култ" поради недостига (да не кажа липсата) на подобна литература у нас...

# 9
  • Мнения: 1 669
Според мен най-важната, най-ценната литература е вътре в сърцата ни. Свекърва ми, която е отгледала три деца и трима внука (без моето дете - него още не е виждала дори), казва:"Няма по-добър педагог и по-добър лекар от собственото ти дете - то само показва нуждите си - просто те трябва да се следват и всичко е наред!"

# 10
  • Русе
  • Мнения: 11 913
Според мен най-важната, най-ценната литература е вътре в сърцата ни. "Няма по-добър педагог и по-добър лекар от собственото ти дете - то само показва нуждите си - просто те трябва да се следват и всичко е наред!"

Напълно съм съгласна с тебе

Общи условия

Активация на акаунт