Публикувана: 1 фев. 2009, 09:24 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2009, 11:51 ч.

Какво да направя с детето си?

Гост

1 фев. 2009, 09:24 ч.

Здравейте на всички.
Искам да помоля за помощ,защото мисля ,че не мога да се справя... Имам дъщеря на 6г. и 8м. преди около половин година се разделихме с бащата... Докато бяхме заедно с него живеехме с моите родители,които правеха всичко възможно да се чувстваме добре. След като се разделихме известно време тя не го посещаваше и като че ли стана по спокойна и се държеше много добре с всички...Напоследък той започна да я взима да преспива при него един път в седмицата или през седмица (както му е удобно) и тя стана изнервена всички сме й криви (особено баба й,която душата би си дала за нея).Постоянно крещи и се сърди (колкото и да се опитваме не може да й угодим).Много ми е тежко и не знам как да реагирам.Опитах с разговори,караници ,но нищо не помага.

# 1 1 фев. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 4 582

детето споделяло ли ти е как им протича времето когато са заедно с баща и
опитай се да разбереш какво и говори той , какво правят , за да разбереш дали наистина причината е там
нека някой на който има доверие и може да я предразположе да поговори с нея

# 2 1 фев. 2009, 11:10 ч.

Мнения: 1 893

А тя с удоволствие ли ходи при баща си?

# 3 1 фев. 2009, 11:12 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 729

Защо не опитате да поговорите с психолог. Детето е достатъчно голямо за да може пълноценно да разговаря със специалист. Предполагам, че й предстои и тръгване на училище. Това също е свързано с нови емоции и преживявания, запознанства с други деца и още стрес.

# 4 1 фев. 2009, 11:24 ч.

Мнения: 9 814

Като дете на разведени родители, минало по същия път ще ти дам следния съвет- поговори прямо и откровено с дъщеря си. Тя не е малка и би те разбрала чудесно, както и чудесно разбира какво се случва с нейното семейство. Поговори и с бившия си съпруг.
Ситуацията в моето семейство беше същата: живеехме с родителите на майка ми, които в стремежа си да направят най-доброто за дъщеря си и зет си, постигнаха обратния ефект. Баща ми си отиде. Когато ме вземаше определено говореше против баба ми и дядо ми, изказваше се доста негативно за тях. А аз се чувствах разкъсана- обичах и баща си и баба си и дядо си.
Но когато ти кажат че, заради тях татко ти си е отишъл, а ти си само на пет, в главата ти става пълна каша.
Влез в положението на детето си. И ако не можеш сама да се справиш, определено и аз съм на мнението, че е нужно да се обърнете към специалист.

# 5 1 фев. 2009, 11:28 ч.

Определено чака с нетърпение да отиде при него..... 2 пъти ми се обаждала да ми каже че й е скучно и иска да се прибере вкъщи .... но винаги има желание да отиде...

# 6 2 фев. 2009, 10:16 ч.

Мнения: 372

сложен проблем..
И аз съм в подобна ситуация, дъщеря ми е на 6 г., а от 3 години не живеем заедно с баща й..
Решихме обаче, че той няма да я взима да спи у тях, а ще идва в нас или излизаме навън; така според мен детето не се обърква толкова; абсолютно съм забранила на близките ми да говорят лошо за баща й, както и той за мен и близките ми... Когато порастне още малко ще осъзнае истинските причини за раздялата ни и тя да си прецени дали иска да ходи при него, няма да я спирам..мисля, че с времето и постепенно по-лесно ще понесе ситуацията. Просто всичко е въпрос на комуникация между майката и бащата...Постига се много трудно за съжаление и иска жертви...
Въпреки това тя го изживява, често е тъжна, не говори, не споделя...опитвам се и да говоря с нея по темата, което помага донякъде.
Ако не, има детски психолози, те имат подход и не е лошо да ги ползваме в такива моменти.

# 7 2 фев. 2009, 11:10 ч.

Мнения: 3 550

Аз си мисля, че след развод съдът определя за колко време бащата може да вижда детето си. Имам спомени от преди около 30 г. за 2 пъти месечно от 9 до 18 ч. Преспиване май не се включва в плана.
Все пак си мисля, че не продължителността на срещите я натоварва, а това, за което си говорят там. Нищо чудно да се оплаква от теб и родителите ти. Може би това я изнервя.

# 8 2 фев. 2009, 11:28 ч.

София
Мнения: 6 999

С оглед на това, че и аз съм разделена с бащата на дъщеря си, ще ти дам следните съвети:
1. Разговор с бившия ти мъж. Добре би било да намерите общ език и да говорите само и единствено за детето. Ако не можете да намерите общ език и да определите /поне най-общо/ общи и за двама ви правила по отношение на детето - проблеми ще си имате и в бъдеще.
2. Забрана както във вашето домакинство, така и в това на бившия ти мъж да се обсъжда каквото и да било свързано с вашите взаимоотношения или с това кой е добър, кой лош, кой виновен и кой невинен пред или със детето.
3. Никакво правене 'всичко в името на детето и неговото добруване' повече. Детето не би следвало да се 'третира' различно от преди, когато не е било 'бедното детенце с разведено родители'.
4. Строги правила, ясни граници, никакво позволяване за изнудване явно /Ще отида при тати. Ще се обадя на тати.../ или не толкова явно /А тати ми каза, че ще ми купи... пък мама ми купува.../

Най-важното е ти сама да проумееш, че развода не е гаранция за нещастието на детето и да се опитваш да компенсираш каквото и да било в това отношение. ПОмисли си ако не бяхте разведени какво щеше да направиш по отношение на дъщеря си и го направи. Бившия ти мъж би следвало да ти е съюзник, а не враг във възпитанието на детето... иначе - лошо.

# 9 2 фев. 2009, 11:51 ч.

Варна.....
Мнения: 1 754

Иса ти е отговорида доста изчерпателно. Не е лесно в такъв момент, да си твърд с детето, но иначе то ти се качва на главата.
В добавка аз бих казала само- говори с нея- обяснявай и, че разделени са мама и тати, но те пак я обичат, и винаги ще е така. Че тя е най- важна за теб. Не говори против баща и, в шеговит разговор я подпитай какво си говорят с него, за да имаш представя дали той не я настройва срещу теб и родителите ти. И най- вече- намирай повече време за детето.

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: