свекърва

Като първо-не се дразни на детето си.То не е виновно с абсолютно нищо.
Като второ....Първата ти грешка не е ,че си казала на свекърва си за омразата ти към нея.А че си приела да се бракувате тайно .Още в началото е трябвало да видиш,че щом синът им не е могъл да реши сам и да заяви това свое решение пред роднините си,значи нищо не е наред и може би няма да бъде.

Как точно говориш с мъжа си по този въпрос?Упрекваш ли родителите му?Караш ли се или говориш спокойно..?
Мислиш ли,че има изобщо вероятност,при това положение,нещата да тръгнат към подобряване?
Сериозно ли обмисляш развода?Как се чувстваш тогава?

Съчувствам ти.Аз бях в същата ситуация,с тази разлика,че моята половинка винаги е знаел каква е майка му и застана твърдо и изцяло на моя страна.

Темата ти е доста объркана... Като цяло, още когато сватбата се е развалила, би трябвало да ти е станало ясно какво ще си вземеш в къщата след това....Изтървала си малко момента за равносметката..
Да речем, че това си го преглътнала. Мъжът ти е дошъл, отделно живеете, доколкото разбирам проблеми между вас нямате, имате си детенце.
Не разбрах защо си против съпругът ти да комуникира с майка си? То е станало повече от ясно, че тя не те приема в семейството си, но не виждам защо ти допълнително драматизираш, при положение, че живеете отделно... Доколкото усещам, искаш той да престане да комуникира с родителите си, правилно ли схванах? Колкото по-малко целиш хората да те харесат, толко по-добре ще си живееш. Респ. и колкото по-малко очаквания имаш към другите хора (свекъри, девери и т.н.).

Живяла съм цял живот в такова семейство - баба ми и дядо, ми бог да ги прости, не искаха мен и майка ми и докато бяха живи само разправии имаше вкъщи. Непрекъснато интриги, упреци и тн. Не мисли, че ще се променят - щом още в началото са почнали с номерата, докато дишат ще ви мразят - теб и детето. За теб остава избора дали да се терзаеш, че не те обичат или просто да ги игнорираш и това е. Късметлийка си, че не живеете заедно. Моят съвет е - гледай си детето, радвай се на живота и бъди мила и добра с мъжа ти. Не го съди, че контактува с тях, а с хитрост го приласкавай към себе си.  

оо,я  не се тормози с тази женица.та тя ти прави подарък че въобще е няма,я си представи дойде в собственото ти жилище и се разфука.боже ние дори не се оженихме,не съм била булка,детето ми не получи количката,леглото и дрехите  -еее обещанияяяяя.
хубаво е да се оспокоиш,ще получиш тежка нервна криза,при мен имаше задух,схващане на лява ръка ,главоболие,и постояни  злобни да ги нареча мисли.ако се почувстваш по този начин посети личния.лошо е че респективно наказваш детето,но това е често срещано у всеки родител/мъж-жена/не го прави детето те обича,веднага кавгата да изяде бащата /с малко шега,да не те обидя само/имаш нужда от релакс и най-слабот 3 дни мента-глог-валериан

Благодаря Ви момичета за бързите отговори. Мисля, че сте доста прави. Всичко, което казвате съм го мислила и преди да съ съглася на тайния брак, но или трябваше да се оженим така, или трябваше да се разделим. А аз не бях готова за раздяла. Прави сте - когато нещо не започва добре, нямакак да свърши добре. Когато бях влюбена не мислех правилно. А относно това как разговарям с него - от доста време крещя, викам му и го упреквам него, изкарвам си цялата омраза върху него - знам, че не е редно, но ... Просто искам той да й покаже, че щом тя не ни уважава и той няма да я уважава. Не искам да спира да общува с нея, а просто да се държи като мъж и да защитава мен и детето от нея.

Според мен ти самата до голяма степен предизвикваш проблема... Може би подсъзнателно не си простила тайния брак и сега донякъде го обвиняваш за това.... И заради това за теб е толкова жизнено важно той да ви "защити" пред майка си...Защо си толкова настоятелна той да й покаже, че не я уважава? Най-сигурният начин да си развалиш отношенията с някого, ако го поставиш пред избора ти- или приятелите му или ти- или родителите му...Реално тя в момента не ви пречи, не бъди настъпателна да й обръща гръб, защото по-скоро между вас ще се обтегнат отношенията... И накрая майка му ще каже "Виждаш ли, и без това ти казвах, че не е за теб". Това ще е ефекта, който ще постигнеш с такова поведение.

Грешно правиш,че му викаш.Така го настройваш сама срещу себе си.
Най-доброто ,което можеш да направиш ,е да се "оттеглиш".Не им обръщай внимание,доколкото това е възможно.Съсредоточи се върху отглеждането на детето и собственото си спокойствие.Предполагам,че на този етап ще ти е трудно да го постигнеш,но ще видиш сама,че след това нещата ще си дойдат на мястото.
Разбирам болката ти от незаинтересоваността на съпругът ти.Но,остави нещата така засега.Той сам ще разбере скоро.А ако не-то тогава не си заслужава да оставаш с него.Прецени сама.

На първо време се опитай да не се караш с мъжа ти заради тях и изобщо не говори лоши неща и обиди за семейството му. Дори и да вижда, че си права, факта че ги обиждаш го кара инстинктивно да ги защитава, без да се замисли прави ли са или не. Щом я мразиш защо се дразниш, че не вижда детето? Това си е нейна работа, ако иска да е добра баба, ако иска да е каквато ще. Мъжът ти сам ще разбере какви са, но за да стигне до твоите заключения трябва ти само да мълчиш. Поне при нас стана така. Сега той сам казва какви са грешките на родителите му, и разбра, че съм била права за всичко. Трябва време, не им обръщай внимание, това е една безсмислена война, която само изчерпва твоята енергия на халос, а иначе можеш да я насочиш в нещо съзидателно и градивно.

 Не трябва да те дразни детето,та то с нищо не е виновно, напротив радвай му се,обичай го,а за свекърва ти да не ти пука.На съпруга ти не му се сърди,че контактува с тях( все пак не забравяй кръвта вода не става).И според мен радвай се на бебчето си, на съпруга си, живей си живота и не им обръщай внимание
те просто не го заслужават).

linad, в една друга тема писах, точно по подобен проблем. И аз най накрая се реших да сложа край на всички тези манипулации от старана на свекърва ми. Като ти четох поста доста ми намирисва на нашета "идилия"  с разлика за сватбата, че си я направихме, но моета свекърва е много лицемерна пред хората и невероятен темерут. Там няма обиди, до като не е настъпиш лекичко, стой и гледай и е бог  в подмолните изпълнения.
Аз до сега спестявах много неща на мъжа ми и за това все държи за тях и все аз трябва да ставам добрата, а те неговите родители и брат му и снаха му са най - добрите и мили хора ...... Знам, и те разбирам как ти писва в един момент и ти идва не да викаш а направо да крещиш, че барим се усети.....
С детето много внимавай, да не започнат да го настройват, щото при мен така се получи и чак сега се светнах от къде и как духа вятъра.......
Изцяло ги дистанцирай и то с време и повярвай ми няма такива филми, че децата трябвало да си контактуват с бабите и дядовците. Щом влияет на семейството ми негативно и не ме зачитат като човек, значи просто ги няма и не съществуват.......
Много още ще те боли и ще кървиш от болка, ако оставиш нещата така.
Така е сега с мен ..... след 15 г. ........... да съм добра и разбрана ............ и на края ........ пак лошата...

Tristan77 много си права

просто не можах да се стърпя да ти отговоря, аз съм на мястото на мъжа ти.
когато израстнеш в такова семейство, първото нещо което ти правят е да ти промият мозъка до такава степен, че да се чувстваш задължен да им помагаш, да ги издържаш, докато те ти се подиграват зад гърба, аз издържах сестра ми няколко години докато учеше висшите си образования, даже и приятеля и интелгентния лентяй също издържах, само че без да знам.
много е трудно да се прогледне изведнъж.
жена ми никога не е казала лоша дума за майка ми или сестра ми ,или баща ми, а е виждала всичко много добре отстрани, отначало леко ми намекваше, а аз се пънех като магаре, сега ме е срам от себе си, и никога няма да мога да си го простя, разсъждавах като последния комплексар, не исках да призная даже и пред себе си, мислех се че съм голям боклук и нехранимайко, щом даже и собствените родители се държат така към теб. сега направо не мога да повярвам, че съм бил такъв, това все е било човек, който със сегашния си акъл бих презирал, но за съжаление бях точно такъв.
жена ми се държеше напълно коректно към семейството ми, никога не забравяше да изпрати подарък за коледа или рожден ден,
и аз започнах да прогледвам, видях че тя прави всичко възможно за да поддържа добри отношения и въпреки това майка ми и сестра ми я плюеха открито. и след това историята е ясна, спрях издръжката на сестра ми и родителите ми казаха че не съм им вече син. даже последния път не помния точно на коледа или нова година им званнах (жена ми ме убеди да им честитя), но те ми затваряха няколко пъти телефона, та със тази постъпка прекратихме окончателно контакт.
така че ти му покажи че опитваш всичко за да поддържаш добри отношения с майка му, той рано или късно ще види за какво става въпрос. иначе ако още им дава пари, тогава увеличи разходите за семейството ви, гледай да спестяваш тайно, и като няма пари, няма да може да им дава.

надявам се да съм ти помогнал поне малко, знай че не си сама има още много други “изгубени деца“ като мъжа ти и мен.

за сватбата , знам че много ти е мъчно когато гледаш другите какви големи сватби са направили или правят,
ако това ще те поуспокои , ние бяхме само двамата на  сватбата ни, беше много романтично, и много се радвам че така решихме да сме си усамотени, без родители. сигурен съм че ако бяхме направили голяма сватба със тях, биха ни развалили само настроението, просто не си заслужава , вярвай ми. знам че е трудно за една жена да се реши на такава крачка.  ако може направи нещо със което да си спомняш за този ден с много любов, не го гледай като тайната сватба, а го виж с други очи, например като денят в който мъжа ти е споделил живота си с теб, деня в който мъжа ти е казал да на вашата любов, деня в който е застанал до теб пред целия свят,
деня в който е загърбил много хора заради теб, само и само да бъде с теб и да станеш неговата жена.
гледай да не се караш със него, не споменавай въобще родителите му, бъди много мила и любвеобилна с него, не убивай любовта ви, покажи че винаги го разбираш и може да сподели абсолютно всичко с теб, посрещай го с усмивка в домът ви, гледай да сътвориш една много романтична атмосфера, във която той винаги да се прибира с нетурпение.
а за сватбения ви ден , винаги се подготвяй много старателно и си го празнувайте, направете си малки  традиции във все още мъничкото ви семейство.

 

Chris_379 , аз много добре помня твоята история и също как една майка те обиди, че човек с подобно семейство не би могъл да създаде здраво свое семейство. Много е трудно човек да признае, че е безкрайно разочарован от собствените си родители. Все му се иска някак да ги оправдае, защото те са неговите майка и татко. Но всеки човек трябва да има чувство за справедливост. Когато родителите ни грешат, ние имаме правото да им го кажем в очите. Не може да понасяме цял живот критики и упреци, само защото сме деца. Защото ние не сме деца цял живот, вече сме възрастни хора със свои семейства и свои мечти.

По-малко внимание на свекървата и повече любов на мъжа ти трябва да отделяш. Радвай се, че не ти идва в къщата, вместо да се ядосваш. На сила, хубост не става.
С тази омраза, се впускаш в една опасна война, от която повече ще загубиш, отколкото ще спечелиш.
Защо ли ние хората толкова често се самонаказваме и пропиляваме щастието си.
Някой тук имеше подпис, който страшно ми хареса. Беше нещо от рода, че живота всъщност е 10% това, което ни се случва и 90% това как го приемаме.

Проблема ама изобщо не е в тайния брак,че и на моя нямаше родители от нито едната страна...Свекървата също не ме искаШЕ ама мъжо е твърдо зад гърба ми и не дава лоша дума да се каже за мен...Сега обядваме понякога в свекърите,внимателна е...Но всичко зависи от съпруга ти,така че работи върху него нека той постъпи като мъж...