Ще насърчите ли детето си да емигрира?

  • 18 627
  • 410
  •   1
Отговори
  • на терасата
  • Мнения: 656
Това е въпросът ми.

Първо аз да отговоря. В момента мнението ми е, че ще го насърча да емигрира и ще му помагам за успеха на това начинание. Взимам в предвид моментното състояние, в което е държавата ни, обществото ни, образованието ни. Но не съм оптимист, мисля, че до 10-тина години няма да се оправят нещата. Песимизмът ми подсказва дори по-дълъг срок, ако изобщо се тръгне към подобряване на положението.

Зная, че звучи отчаяно, но в момента се чувствам точно така  Cry

# 1
  • Мнения: 24 467
Какво да ти кажа, в момента учи сериозно английски, поучва и немски, набляга основно на математика- конвертира се на всякъде по света, не е като българския и историята.  Confused А е едва ІІІ клас.
Не съм била насърчавана навремето, за което лично аз съжалявам. Работя нещо, което не мога да го работя на други места по света, освен това изкарвам сносно, та затова тук ми изнася. Иначе отдавна да съм решила и за себе си този въпрос.

# 2
  • Мнения: 2 556
Много, много се надявам да не емигрират децата ми, просто искам да са близо до мен, да мога да виждам и тях, и внучетата си често. Ако заминат, няма да ги спра, но ще ми е безкрайно криво, признавам си. От мен подтик за емиграция няма да получат...

# 3
  • Мнения: 45
Безкрайно съм тъжна от това което ще кажа, но ДА . Поне на този етап не виждам светлина в тунела наречен БГ.

# 4
  • Мнения: 8 999
Единственото, за което ще ги насърча, е да си учат уроците, да учат езици и да добиват допълнителни знания и квалификации. Те сами ще решат дали могат да се реализират добре в България или в друга държава. Но, където и да отидат, ще им трябва стабилно образование и умения. Никога не бих ги пуснала /ако изобщо се допитат до моето мнение/ да се скитат по света и да мият чинии. Ако не са в състояние да се конкурират на високо ниво, по-добре е да си останат тук. Поне имат осигурени жилища, контакти и възможност да работят.
Познавам много "велики" емигранти, които си броят стотинките. Айде, няма нужда и моите деца да са сред тях.

# 5
  • на терасата
  • Мнения: 656
Много искам да видя мнения на майки от чужбина, интересувам се как те усещат нещата. Направили ли са добро на децата си, че са извън България или там обстановката за подрастващите и младите е по-лоша, отколкото тук.

Чудя се кое е по-важно, да имаш мама, тати, баба, дядо наблизо, собствено жилище и да живееш в ненормалната държава България или да си емигрант в нормална държава. Не зная какво е чувството да си емигрант, нямам опит. Но добре познавам чувството на гняв и безсилие да живея в България.

# 6
  • Мнения: 24 467
Раче, всеки човек е поставен при различни условия. За този, който тук е подсигурен от към жилища и работа, ходенето навън често е неприемливо, там такива готови благини ги няма и му е минус. За този, който тук не оставя нищо, заминаването навън е често по- благоприятно, в смисъл ако ще се почва от "нула" то поне да е там, където при такъв старт изгледите за развитие са по- големи.
Мисля, че е изключително индивидуално такова едно решение. Затова и за мен ще е интересно писаното от други майки.
Лично аз ще се опитам да предоставя възможност и подкрепа за децата си поне да могат да изберат, а не да са принудени, ясно какво.

# 7
  • Мнения: 2 803
Безкрайно съм тъжна от това което ще кажа, но ДА . Поне на този етап не виждам светлина в тунела наречен БГ.
И аз така. Така мисля сега, незнам за по-нататък. И не само заради финансовия фактор, просто искам детето ми да живее в страна със закони и държава.

# 8
  • Мнения: 2 014
Да, ще го насърча. И аз бих направила същото, но не знам добре английски. Само второ ниво /А2/ съм изкарала. Но може някога и аз да отида да работя нещо, дори и неквалифицирано - в Испания, Англия или в Гърция. Вече започнах да чета в подфорум "Българи в чужбина". Възхищавам се на тези хора, че са се осмелили да направят тази крачка. Обичам си родината, но не спряха да я крадат...
Децата на демокрацията / бебетата на 1989г. / станаха 20 годишни, а промяна няма.

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Вероятно да. Едва в първи клас е, но аз държа на чуждите езици- учи италиански и английски, на по-късен етап и немски ще започне.

# 10
  • Мнения: 7 263
Единственото, за което ще ги насърча, е да си учат уроците, да учат езици и да добиват допълнителни знания и квалификации. Те сами ще решат дали могат да се реализират добре в България или в друга държава. Но, където и да отидат, ще им трябва стабилно образование и умения. Никога не бих ги пуснала /ако изобщо се допитат до моето мнение/ да се скитат по света и да мият чинии. Ако не са в състояние да се конкурират на високо ниво, по-добре е да си останат тук. Поне имат осигурени жилища, контакти и възможност да работят.
Познавам много "велики" емигранти, които си броят стотинките. Айде, няма нужда и моите деца да са сред тях.

Просто си написала 1 към 1 това, което исках да напиша  Peace Peace Peace

Не бих ги насърчавала, но и не бих ги спряла за огромно мое съжаление  Sad

# 11
  • София
  • Мнения: 11 658
Не искам децата ми да са далеч от мен,но ако решат да емигрират или да учат в чужбина не мога да ги спра!
Влагам много в образованието им /засега само на големия/ и се надявам някой ден успешно да се реализират.
Но за мен важи поговорката "По-добре първи на село,отколкото последен в града"!
Ако ще мият чинии,ще чистят къщи или ще берат портокали по-добре да си останат тук.
А майките от чужбина...дори и да им е трудно,мисля че няма да си признаят.
Едно не мога да отрека навън по-лесно се живее в чисто битов план.

# 12
  • Мнения: 8 999
Едно не мога да отрека навън по-лесно се живее в чисто битов план.

За съжаление често куца в социален план.
Много мои познати се изнесоха в чужбина още в първите дни след като избухна демокрацията. Някои от тях, с цената на непосилен труд, предварително правилно подбрано и добре изучено образование, някое малко раменце на отдавна живеещ в съответната страна чичо, бизнес контактите на соц татето или мамата, успяха да се покатерят няколко стъпала над мизерията. Но повечето /тези, които и тук нямаше нищо да направят/ не сполучиха. Започнаха да се прибират с подвити опашки. Други пък стиснаха зъби и търкат и до ден днешен мазните паници в треторазредни ресторанти и единственото им забавление е да се приберат  веднъж на 2-3 години за 10 дни в България и да обясняват колко са добре. А нервните им тикове се забелязват от километри.
Малцина имаха смелостта, след като се върнаха, да си признаят, че може всичко да им е о.к. откъм жилище, пералня, миялна, сушилня, градски транспорт и т.н., но няма с кого да си изпият бирата в петък вечер. Освен с други осиротели български душици,  които дори не биха удостоили с поглед, ако си бяха останали тук.
Не знам защо хората си мислят, че само да стъпят на чуждоземния бряг и към тях ще се устреми тълпа почитатели и работодатели.
Приемам единствено случая, в който, заради лични качества и знания, те канят на работа в чужда фирма в друга държава. Но самотата е същата, както и когато миеш подовете на резидентите.
Бях на гости на едно приятелско семейство това лято. Честно да ви кажа, стана ми мъчно за тях. Преуспели в професиите си хора, с много добри кариери, много умни и начетени, но ...
Заради това "но" не се съгласих мъжът ми да отиде на работа в чужбина.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Не искам децата ми да са далеч от мен,но ако решат да емигрират или да учат в чужбина не мога да ги спра!
Влагам много в образованието им /засега само на големия/ и се надявам някой ден успешно да се реализират.
Точно това ,което мисля и правя и аз  Peace Честно казано , той отсега иска да учи в Англия. Ако се труди и успее - няма да го спра. Ако тръгне само да работи - бих опитала. Защото ако завърши там образованието си ,ще има много хора с които да си пие бирата в петък вечер.
 Тъжно е , но е така! Не знам дали знаете какво е да носиш етикет "различен" ,само защото искаш да се учиш, и да знаеш.
Имам познати ,устроили перфекно живота си в чужбина , и въобще не им липсва България! Sad

# 14
  • София
  • Мнения: 4 222
Никога не бих го "насърчила" да емигрира, но задължително бих ги подтиквала да завършат висшето си образование извън България - защото тук няма ВУЗ, който поне малко да се доближава до методите, програмите и стила на преподаване в чуждестранните университети, корупцията е друг важен фактор. Какво ще правят след това и къде ще искат да се реализират ще бъде тяхно лично решение - аз само мога да обсъдя с тях + и - на двата варианта.
П.П. Наблюденията ми с наистина успели познати, които работят в чужбина се покриват с написаното от baibibi - емоциално самотни са /извинявайте за странния израз/

Общи условия

Активация на акаунт