Синът ми е на 2 месеца и от самото начало, плаче само в случай, че е гладен. Тогава нищо друго, освен шише с мляко, не го успокоява. Иначе е олимпийско спокойствие. (Вчера, например, му удариха Пентаксим и инжекцията не му направи никакво впечатление. Имаше зверски колики, но не сме го чули да каже гък.) Вълнува се основно от храна, играчки и един плюшен дявол, наречен Гяволетината. Може да го наблюдава и да му говори (издава звуци при вида му) с часове. Но никога, ама никога не е направил нещо, с което да ме накара да мисля, че това, от което има нужда, е тъкмо да го гушна.
Не, че не го гушкам! Доставя ми голямо удоволствие. Само, че май на мен повече. Ако го прегръщам, разнасям насам натам и т.н. повече от 5 мин, започва да протестира. Буквално се развиква (на мен или на който там го носи), докато не бъде оснавен на мира.
Навремето, в часовете по детсско развитие, ни обясняваха, че майчината топлина едва ли не може да замести храната. Но на моя син май не му дреме много за топлината Много е прагматичен - ако е нахранен, сух и не го закачаме твърде много, е щастлив и се усмихва.
Та - по какво познавате, че бебетата ви искат прегръдка?
Благодаря ви!