Публикувана: 19 фев. 2009, 11:16 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2009, 15:17 ч.

детето казва 4е има депресия

2 361
17
1

Гост

19 фев. 2009, 11:16 ч.

Не знам какво да правя..детето казва 4е има депресия. От есента на миналата година 16 годишния ми син живее и учи в чужбина при съпруга ми.Миналата седмица сподели "в депресия сам". В началото се притесних доста- Confused

Представих си опити за самоубийство и какви ли не още щуротии.След разговор с него разбрах, че нещата не са чак толкова зле.Детето има някакъв емоционален проблем.Точните му думи са:" И най-хубавото нещо да ми се случи няма да мога да му се зарадвам." Помъчих се да му обясня, че това е от възрастта- хормони и т.н.Излезе че не приемам сериозно проблема му. Не зная как да му помогна.Нещата се усложняват и от това,че все още не иска да сподели това с баща си. Аз отдалеч мога да помогна само с приказки, но незная как.Човекът, който може да му осигури професионална помощ е съпруга ми,но тои не знае за проблема.Каквода направя за да помогна на сина си да излезе от това състояние?

# 1 19 фев. 2009, 12:27 ч.

София
Мнения: 5 559

Отиди при него. От разстояние едва ли нещо можеш да направиш... Детето сигурно има нужда от любов и грижа.

# 2 19 фев. 2009, 12:29 ч.

Мнения: 3 634

Не изключвай възможността да не може да се адаптира. Повечето ми съученици заминаха в чужбина да следват, но се върнаха след време защото не успяха да се социализират. За мен беше много странно тъй като повечето бяха от смесен брак и бяха посещавали тези държави много пъти преди тов, имаха роднини и т.н.

Съпругът ти психолог ли е?

# 3 19 фев. 2009, 13:09 ч.

Мнения: 258

Съжалявам за проблема, но трябва да говориш с баща му. добре е и да се видите- понякога това разделяне е много тежко! синовете са много привързани към майките си и ако имате силна връзка, това също може да е причината! Може да има и носталгия, възрастта също има значение! Може би трябва да си намери ново занимание, добри приятели, които да запълват времето му?...
newsm10

Успех!

# 4 19 фев. 2009, 15:13 ч.

съзнавам , че всички сте прави.Но по едни или други причини точно сега не мога да замина при тях. Първата ми мисъл беше- върви и си виж детето.Предложих му да се върне след като му е толкова тежко.Отговори ми,че се чувства така още отпреди да замине.В тази възраст знаете не са много разговорливи.Мъча се да го накарам да споделя повече, но трудно успявам.Благодаря ви за съпричастността и съветите.

# 5 19 фев. 2009, 15:18 ч.

София
Мнения: 13 203

Чакай малко... а защо не споделиш със съпруга си ти! Защо чакаш сина ви да го направи? Rolling Eyes

Аз бих казала на мъжа си така да се каже зад гърба на детето.

# 6 19 фев. 2009, 15:33 ч.

преди две три години може би и аз щях да направя така,но не мога да предам доверието на сина си.Ще стане по-зле.Трудно ще ми се доверява след това.Но ако не го склоня да говорим с баща му може би така ще направя...Не знам Трябва да реагирам по някакъв начин

# 7 19 фев. 2009, 15:46 ч.

София
Мнения: 13 203

Цитат на: icemama в чт, 19 фев 2009, 15:33

За какво доверие говорим? А нямаш ли доверие на мъжът си, че ще реагира адекватно и няма да те издаде. Лично аз ако става дума за подобно нещо изощо не бих се поколебала да говоря. Щом той не е говорил с баща си, който е по-близо до него, а говори с теб дето си в България значи има някаква причина. Опитай да го склониш, но за подобно нещо времето има значение и не бива да протакваш много с действията по въпроса.

# 8 19 фев. 2009, 22:37 ч.

Мнения: 3 634

Преди време когато бяхме в тази възраст при мен дойде майка на моя приятелка. Беше доста притеснена защото от няколко седмици дъщеря й ходеше с дълги панталони и блузи, а беше лято. Помоли ме да я попитам за причината защото я проверила докато спи и не открила следи от убождания. Жената си помислила, че детето й е започнало да ползва наркотици. Говорих на следващия ден с приятелката ми и се оказа нещо супер прозаично - изхарчила джобните и няма пари за кола-маска.

Мисълта ми беше да опиташ с някой негов приятел, но трябва да е интелигентно момче, което познаваш добре. Peace

# 9 20 фев. 2009, 09:02 ч.

Мнения: 1 849

Изобщо не подценявай проблема. Аз лично бих хванала първия самолет за там, независимо дали ще загубя работата си, клиентите си и т.н. Може да се дължи на хормоните, може и да не е само това. Ако е споделил с теб, означава, че има нужда от твой съвет, има ти доверие... Ако ти сега направиш този жест за него, той ще знае, че винаги ще може да разчита на теб. а ако проблема от преди да тръгне, явно не са само хормоните.

# 10 20 фев. 2009, 12:09 ч.

Благодаря ти migito.Но преди да отида искам да се информирам какви са възможните варианти за терапия.За това започнах темата.Отиването е лесно.Ами след това?Не ми се ще да го натъпчат с антидепресанти ако има и други Възможности за помощ.Държавата в която са, по официални данни е на едно от първите места по прием на такива в Европа.Живях там 3 години и това се тръбеше в медиите.Мисля все пак да се консултирам с наш психиатър- трябва да има алтернативи и аз искам да сам наясно.
А колкото до " доверието" Vache- познавам си "отрочето"- винаги е бил личност и аз уважавам това.Не е сега момента да го ПОТЪПКВАМ.Нали знаеш -ако човек не приема помощ и 300 да се съберат нищо няма да стане.

# 11 20 фев. 2009, 12:13 ч.

Мнения: 8 999

От разстояние можеш единствено да разговаряш със съпруга си, да го накараш да се вгледа в детето и да общува по-често с него. Със сина си също трябва да разговаряш /макар и по телефона/, да го разпитваш за ежедневието му, за училището, за съучениците, за оценките му, за намеренията му за бъдещето.
А може би, синът ти, повлиян от социологическите податки за общото настроение на населението в тази държава, е решил да се "впише" в обществото й, като се "самодепресира".

# 12 20 фев. 2009, 14:17 ч.

Мнения: 1 849

Терапии от разстояние трудно се правят. Може да прочетеш Дейл Карнеги, лек е има добри подходи. Най-добрия начин за лечение на депресия е да се намерят корените на проблема т.е. какво го е довело до това състояние, което в повечето случаи не е лесно, защото на хората в депресия всичко им е черно и да се поставят някакви цели които човека да иска да постигне (някаква мечта или нещо за което да се бори). Не ми се вярва всички психолози там да дават антидепресанти, но ти знаеш по-добре.
Успех ти желая!

# 13 20 фев. 2009, 14:42 ч.

Мнения: 3 634

О, какво общо има Карнеги в случая?! Да чете и Космополитън освен! Rolling Eyes

Депресията е клинично състояние, което има своите симптоми и преди всичко тази диагноза може да постави само специалист. Най-малкото е необходимо да се направи биохимична картина, ако има подобни съмнения след консултацията.

Обикновените хора често наричат своите меланхолии с думата "депресия", но това не е правилно. Обрекохте го детето на лекарства, а проблемите му може да са от съвсем друго естество. Ти сама каза, че проблемът е преди всичко "емоционален". Познаваш си детето и най-правилно можеш да избереш подхода към него сама. Вече ти дадохме няколко примери за действие. Peace

# 14 20 фев. 2009, 16:38 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: Михалко в пт, 20 фев 2009, 14:42

О, какво общо има Карнеги в случая?! Да чете и Космополитън освен! Rolling Eyes

Карнеги дава добри методики да разбереш къде е корена на проблема...
Все пак написах, че е добре да работят с психолог!

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Пубертетът при момчетата - тема 16

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Летни занимания за тийнейджъри

Причина:

Причина: