След смъртта на родител

  • 40 639
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 932
   ...си отиде моят свят...човека,който обичах повече от всичко.И става по-тежко...и става по-самотно.Няма ги вече уютните вечери,светлите дни в любимия дом.И когато отида там,е различен.Няма ги шегите на родители ми,нито основата на живота.Не мога да изляза от дупката,а толкова много искам.Не се чувствам задължена да плача и тъгувам-о,само как искам да съм щастлива!Крия,че плача,а искам да споделя колко много,много ме боли.Просто да поплача с някого.
Аз загубих майка.А вие?

# 1
Моите съболезнования...Знам как се чувстваш, и само тези ,които са изгубили любими хора могат да те разберат.Преди два месеца и аз се разделих с моята мила майчица...Много ми липсва,много ме боли ,не мога да повярвам,че вече няма да я видя,няма да чуя гласът и,няма на кой да кажа МАМО...Но тя всяка вечер идва във сънят ми и усещам,че винаги ще е със мен...

# 2
  • Мнения: 107
Много е трудно,знам при мен това се случи преди година и половина.Но не забравяй господ взема но и дава.При мен така и стана.Не след дълго разбрах ,че ще имаме нов член в семейството.Дано и при теб се случи нещо хубаво и да преодолееш загубата по лесно.

# 3
  • Мнения: 188
Ира, моите съболезнования  Sad
Аз загубих баща си и сега този месец ще стане 10 г, това е най тъжното което може да се случи на човек.Макар че са минали толкова години все не ми се вярва че го няма, и ми се струва че като ида у майка и той ще се появи от някъде,наистина много ми липсва, но може би са на един по хубав свят.Боли.. поплачи си...
А днес на задушница още повече и аз се замислям и ми е тъжно

# 4
  • Мнения: 59
Приеми моите съболезнования!Знам колко боли от загубата на родител,моят баща почина преди 10г. и като че ли отнесе нещо от мен със себе си.Никога след смърта му не се почувствах такава каквато бях преди.Не е минал и ден без да мисля за него,болката не е намаляла и ....времето не лекува.Каквото и да ти кажа едва ли ще ти олекне-за тази болка лек няма,просто си поплачи.

# 5
  • Добрич
  • Мнения: 1 144
Ира, моите най-искрени съболезнования за майчицата ти!
Потъгувай, поплачи, сподели/ако искаш понадолу има друг под форум в който пишем за мъката по изгубените си деца/ Затварянето в себе си и въздържането да изразиш мъката ти не ти помагат да я преживееш. за да се научиш да живееш с болката трябва да я изразиш, преживееш , из-чувстваш.
Прегръщам те виртуално Hug
Нека майчицата ти почива в мир.  Flowers Rose Flowers Rose
Някога, някъде навярно пак ще бъдете заедно!

# 6
  • Мнения: 112
Ира и аз за съжаление те разбирам точно как се чувстваш.Стана 1г. откакто татко си отиде съвсем неочаквано и бързо.И аз отказвам да приема,че вече няма да го видя,няма да видя майка отново щастлива,няма да видя шегите им.Лошото е,че освен баща аз загубих сякаш и половината от майка ми,тя просто вече не може да е същата.Мястото му в дома ни ще остане винаги празно,а и в сърцата ни.
Бог да ги прости всички наши любими хора и да им кажем още веднъж,че ние ще продължаваме да ги обичаме!

# 7
  • Мнения: 165
Моите съболезнования Ира!И аз преди близо 2 месеца почина моя баща толкова неочаквано и бързо за часове,а беше на 50г. и още години имаше пред себе си.Мъката е толкова голяма,че колкото и време да мине няма да намалее.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 6 915
Напълно ви разбирам Cry Преди 10месеца загубих майка ми,внезапно за няколко часа!С всеки изминат ден ми е по-тежко,времето не лекува някои неща
Не мога да престана да се обвинявам,че я изпуснах ,даже и не ходя в апартамента,където живееше Sad Просто нямам сили! Дори не искам да се виждам със сестра й и майка й

# 9
  • sf
  • Мнения: 10 125
Моята майка почина преди 10 години. С времето свикваш, разбираш,че каквото и да направиш,няма да я върнеш и просто продължаваш напред.
кураж  Hug

# 10
  • Мнения: X
Най-искрено ти съчувствам.  Hug  
И аз загубих майка си...не се свиква с това.Просто с времето ще ти стане по-лесно да си спомняш за нея.А сега си позволи да плачеш,да тъгуваш,да изразяваш емоциите си.Да,ще ти е мъчно,на мен и сега ми потичат сълзите,като се сетя...но ще си спомняш хубави моменти...
Трудно е ...но не подтискай емоциите си.  

# 11
  • Мнения: 128
Съболезнования и от мен!Моят баща почина преди 13 години,но липсата и болката не са преминали.Останаха ми обаче хубавите спомени!

# 12
  • Мнения: 13
  Ужасно съжалявам, Ира! На мен ми се случи точно преди година и месец-загубих баща  си и оттогава за мен живота не е същия...
  Знам,че времето лекува,но нито болката, нито самотата става по-лека! Минах през цялата палитра на човешките чувства - бясна бях на Съдбата, бясна на себе си, че може би - можех да реагирам по-бързо...Така или иначе се ОПИТВАМ да се успокоя,че е отишъл на по-добро място за живеене и оттам се грижи за мен и хората,които обичам!
  Пет месеца след внезапната му смърт,сънувах че вървя  по пътека в гората и плача. Баща ми ме беше прегърнал и ми говореше нежно-не искам да се ядосваш за нищо,ти си имаш всичко,чу ли..а и аз съм до теб,не се притеснявай...
   Този сън  ме успокои...Но така или иначе и аз и животът ми не са същите!
   Едва ли ти бях полезна с написаното,но много исках да го напиша!
   

# 13
  • Мнения: 43
Моите искрени съболезнования .Преди 15 години изгубих майка си,а преди 5 баща си.Мъката е толкова голяма че едва ли някога ще можеш да забравиш и да се отърсиш от нея,но събери сили и продължи живота си.Съхрани всички хубави моменти които имате заедно това никой неможе да ти го отнеме.И знай че тя ввинаги ще е с теб  и ще ти помага . Cry  bouquet

# 14
  • София
  • Мнения: 3 064
Майка ми почина внезапно преди почти една година. Мъката е голяма, плачи колкото ти се плаче, изливай я, защото иначе се трупа. Преминава с времето огромната болка, но си остава мъката по загубения човек. Завинаги. Единствената утеха е, че това е правилния ред. Обратното е много, много по-лошо...

Имаш две дечица, имаш стимул да живееш и да бъдеш силна!
Кураж!

Общи условия

Активация на акаунт