много трудна тема

  • 2 709
  • 15
  •   1
Отговори

Много мислех дали да повдигна темата, доста е трудна.
Имам снаха, много мило и интелигентно момиче, но и много е изстрадало в живота,
много добре се разбираме, като собствена дъщеря ми е.
Майка и беше психично болна, а баща и е алкохолик, изгонили снаха ми като е била на 18 години от вкъщи,
отвреме на време имаха контакт. Винаги съм се възхищавала на снаха ми, че въпреки този  тежък старт в живота,
е успяла да стане един много отговорен и достоен за уважение човек.
Та миналата година ни достигна трагичната вест, че майка и се е самоубила, защото е хванала мъжа си в изневяра.
Последно се беше изпокарала със всички, не говорила с никой. Била е в психиатрията, но и оттам не е получила нужната помощ.
Майката никога не е работила, заради психичната си болест, а баща и впоследствие на болеста на жена си се пропил.
Нямаше и половин година след като майка и почина и баща и се ожени повторно и унищожи всякакви снимки от майката и снимки на снаха ми като малка, ходихме двете да го молим да ни даде някой лични вещи за спомен или снимки, но не ни даде.
В последните месеци преди това да стане, снаха ми нямаше много контакт с майка си, която е била доста жестока жена и много е тормозила мъжа си.
Много ми е мъчно за снаха ми, откакто това се случи, тя не е същата, все натъжена, все замислена, ходихме на психолози, но тя вика че не и помагат, но няма психическо заболяване, защото бяхме и на психиатър.
Много ви моля, ако има хора които са преживели същото, нека да споделят, макар и като гости, темата е много тежка, не всеки има сили да говори за това.
Много ви благодаря предварително  Hug
 

# 1
  • Мнения: 804
Психолозите какво казаха? Има ли надежда? А социолозите? И те ли мълчат?

Какво помощ точно очакваш от нас?

# 2
  • Мнения: 589
Aз не разбрах много същността на темата...Но ми се стори,че снаха ти май се чувства като без минало, защото баща и е унищожил снимките и като дете,така ли е? Или се опасявате,че може да се разболее като майка си?
  

# 3
много си права, че темата е много тежка.
Когато съпругът ми е бил малък, майка му се е самоубила, още не може да го превъзмогне напълно.
Той има и брат. Понякога си говорят на тази тема, макар и много рядко.
На съпруга ми е му е мъчно, че баща му е с друга жена сега и не се интересува от децата си,
със загубата на майка си загубва и баща си, макар и в преносен смисъл.
Брата на съпруга ми е точната противоположност, той е бил и доста по голям и по друг начин е преживял това.
Той казва , че изпитва само омраза към майка си, явно е доста наранен,
казва че за това което тя им е причинила няма прошка, че е избягала от отговорноста към децата си.
И двамата са израстнали при баба си и дядо си, и въпреки че хората са били много мили към тях, липсата на родителска подкрепа си е казала думата.
   Sick

# 4
снаха ми много се промени оттогава, мисля че изпада в леки депресии, което е разбираемо.
Много неща и се струпаха наведнъж, загубата на майка и, и то по този начин, мисля че е по-различно когато изгубиш родител заради болест, отколкото по този начин. Когато е заради болест, вината се предава на болестта, например рак или друга фатална болест. Но като е пози начин, търсиш вината в себе си, ако бях направил еди какво си, или бях се обадил на един коя си дата, може би ..... и всякакви такива работи, поне тя така ми споделя. Другото е , че я е срам от това което е направила майка и, въпреки че аз и обяснявам, че такива работи се случват в обществото ни, макар и рядко, но ги има и се случват. Ама като я попитат нещо за майка и, и когато и се наложи да обяснява че е починала, и от другата страна се попита, оле какво е станало, и снаха ми започва да плаче .
Аз говорих с една моя колежка, чиито мъж години наред е бил психически болен, почина предната година от рак на стомаха,
и тя ми сподели, че се е почувствала като все едно товар и е паднал от гърба, звучи ми много стращно и не мога да си го представя, защото никога не ми се е случвало да се сблъсквам с такива проблеми.

# 5
  • Мнения: 804
Моля да ме извиниш, ако греша, но мисля, че нещо послъгваш и се опитваш да правиш "бразилски сериал".
Но все пак, ако наистина имаш проблем, не разнасяй проблемите на момичето и семейството му по форумите (гадно е), а потърси наистина специализирана помощ.
И още нещо - Къде е ролята на сина ти в цялата ситуация? Защо ти си активната страна?

# 6

сина ми и той се опитва да и помогне, но понеже е доста млад и все отбягва темата, или като тя започва да говори с него той сменя темата, той никога не се е сблъсквал с такова нещо, не знае как да реагира, ние и като семейство не сме имали проблеми, проблемни отношения разводи, децата ни са галеници на съдбата досега, проблеми със собствените си родители или с други роднини също не сме имали, добри отношения със съседи. Точно затова и съм тук , както се казва не питай старо, ами патило.
Снаха ми сподели, че се чувства сама, аз и още една нейна приятелка от детските години сме единствените с които споделя.
Знам, че сина ми не постъпва по най-правилния начин, но и той е объркан и не знае как да се държи. Гледаме и да не сме много странно, за да не си помисли, че я съжаляваме, ох и аз вече незнам как да се държа, много гадна ситуация.
Каквото и да направиш и каквото и да кажеш, все може да е грешно. Нито да питаш, нито да не питаш. Аз лично винаги изчаквам тя да започне темата.

# 7
  • Мнения: 176
на къква възраст е снаха ти и сина ти
по скро според мен всичко това го сподели и на сина си не да избягва темата а да е близо до нея понякога е необходимо много малко за да се почувства човек разбран

# 8
снаха ми е на 22, а синът ми е на 25 години, млади са и двамата за да се сблъскват с такива проблеми.
 Cry Cry
аз говорих с него, той ми каза, майко като се заговори за това и сякаш нещо ми присяда, ама сега постовете ви ме накарат да се замисля, че вече не трябва да си заравя главата в пясъка, достатъчно е голям, за да може да е опора на жена си.
Мисля още утре да поговоря с него, много е гадно, това е някакво депресираща обстановка, незнам все ми се струва че трябва да се направи нещо, такова изживяване трябва да се преработи с професионална помощ,
мисля беше грешка да пиша във форума, но си мислех че може би ще получа съвети от хора, които са преживели и превъзмогнали такова нещо. Мисля , че наивно съм се надявала да срещна хора, които успешно са се преборили с такива негативни изживявания, за да може в мен да се засили оптимизма, че и моята снаха ще се справи успешно със ситуацията, със сина ми имат такова прекрастно семейство, единственото е че са много млади.

# 9
  • Мнения: 804
Моля те спри да пишеш!
Много е лично, а се отнася до друг човек.
Некоректно е да пишеш за момичето във форума.
Ако наистина проблема съществува - не е тук мястото където ще го решиш.
Интернет отдавна не е анонимно пространство.
Уважавай децата си!

# 10
  • Мнения: 131
А как точно ходихте по психиатри и психолози, в смисъл по нейно желание и с нейната убеденост, че това е правилно, или по нечие настояване? Мисля, че това е важно.

И на какво мнение са те по въпроса за нейното състояние в момента?

Аз пък намирам за добре идеята, че жената търси начин да помогне на снаха си... Просто трябва да внимава със споделянето на прекалено лични факти, които могат да "разобличат" личността на момичето. В България живеем с насадената представа, че психичните разстройства са нещо ужасно срамно и не трябва да се говори за тях, стигматизираме хората, вместо да ги приемем и да се опитаме да им помогнем... Sad

# 11
  • Мнения: 25 447
Айдеее, вече и диагнози почнаха да се поставят...
Не е задължително да имаш психично разстройство, само защото страдаш заради смъртта на майка си и лошото отношение на баща си.
А и доколкото схванах, психичното заболяване е отхвърлено от специалист.
А свекървата ще помогне много повече на снаха си, ако спре да си вре носа в домашните и проблеми и да я разнася по форумите. Да вземе да погледа децата, ако има такива и да прати младите на почивка - това ще помогне много повече, отколкото да се суети край нея и да и къса нервите с добрите си намерения.

# 12
  • Мнения: 131
Айдеее, вече и диагнози почнаха да се поставят...
Не е задължително да имаш психично разстройство, само защото страдаш заради смъртта на майка си и лошото отношение на баща си.

Депресията в клиничния ѝ смисъл, както и неврозите, се водят психични разстройства. Заради тях не се влиза в клиника в повечето случаи, но все пак са такива и е нужна намеса, за да се пребори човек. Вероятно е момичето да страда от едно от двете или и двете... Затова се изразих така. И това не е срамно. И да, подобни преживявания могат да те бутнат в подобна посока, особено ако си имал тежко детство и психиката ти е лабилна. Затова не е добре да се подценяват.

Тежки форми на депресия са едни от най-опасните психични разстройства, защото процентът на самоубийствата сред болните е особено висок. Също така могат да се обърнат в шизофренични психози при определени обстоятелства. Депресия, хваната в леката или среднотежка форма се лекува много по-лесно и се избягва по-нататъшното хлъзгане надолу по спиралата... И за човек, страдащ от среднотежка форма на депресия, не са необходими допълнителни кофти обстоятелства, за да продължи да се хлъзга. Това е болест, която усложнява сама себе си, ако мога така да се изразя... И която често бива подценявана, щото нали, таковата, всички сме депресирани. Но само който е бил от другата страна, знае разликите между депресия и "депресия"...

П.С.: Към някои заболявания на психиката дадени хора са по-предразположени генетично. При преглед при психиатър задължително има въпрос за съществуването на психични заболявания в семейството (както за рака на гърдата, примерно). Аз НЕ знам какво е положението на момичето и не се наемам да поставям диагнози.

Последна редакция: нд, 08 мар 2009, 13:46 от b^s

# 13
  • Мнения: 411
това е истинска свекърва.първата ми свекърва се държеШе с мен като с дъЩеря.не успя да спаси брака ни,но сме в добри отноШения.
снаха ти е изпаднала в депресия,но тя сама трябва да иска да се пребори с нея.много е трудно но ...може би се 4увства виновна а не трябва .трябва да разбере 4е каквито и разногласия да са имали майка й й е простила,като стане майка сама Ще се убеди 4е е така.ако иска да си поговорим на ли4ни,прекалено е ли4но за да обяснявам във форума

# 14
  • Мнения: 673
  Преживяла съм почти същата ситуация. Много е тежко. Имаш чувството ,че си попаднал в огромен водовъртеж, който те всмуква надолу. Просто е необходимо да мине малко повече време - времето лекува.

Общи условия

Активация на акаунт