Ясла

  • 1 380
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 266
Здравейте мили мами!От утре синът ми почва да ходи на ясла Grinning.Чувствата в мен са смесени,радост и малко тъга.Т а въпроса ми е,как се чувствахте когато децата ви тръгнаха на ясла или градина и как се справихте със стреса,който изживявате вие и детето newsm78 newsm78 newsm78 newsm78.
Малко ми е тъжно,и съм доста притеснена. Cry Cry Cry

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Сина ми тръгна на ясла от съвсем скоро-2 седмици.Всъщност са 3,но още на първата се разболя....
Много ми беше мъчно,особено първите няколко дни.Гледах да се разсейвам максимално,за да не мисля....Но като влязох в къщи и него го нямаше,това е най-неприятният момент.Вече започвам да свиквам,а и след 2 дни тръгвам на работа отново,а там няма да имам много време да мисля.Моли се,детето ти да е здраво,а с липсата му,се надявай да свикнеш бързо.Успех!

# 2
  • Мнения: 750
По-голямата ми дъщеря тръгна на ясла на 2 г. и 6 месеца. Много се бях депресирала, притеснявах се как ще се адаптира, дали ще яде, дали ще спи - никога не се беше отделяла от мен. Притеснявах се и дали ще плаче неистово сутрин, дърпайки ме за крачола...Но всички тези притеснения бяха неоснователни - много й хареса да е при децата, от вътрешен източник знам, че от самото начало си играела, ядяла и спяла.

Депресията и притесненията изчезнаха от самосебе си, след като видях, че на детето му харесва да ходи на ясла и се успокоих.

 Hug

# 3
  • Мнения: 927
Аз смятам, че притесненията и стреса при майката вредят на детето. Моят син го пуснах на 2г. и 1м. Запазих спокойствие на първия и втория ден, когато плачеше и му обясних с усмивка, че това място е много хубаво и ще има игри и приятелчета. На третия ден вече влизаше без плач, а след още няколко дни - с усмивка.
С тия притеснения само стресирате детето си. По-спокойно и ведро  Hug! Успех!

# 4
  • Мнения: 9 814
Аз се чувствах горда. Вече бях майка на голямо момиче. Grinning
Бях спокойна, защото детето ми само прояви желание да тръгне на ясла. Беше на 2 г. и 2 м.

Бъди спокойна, децата са по-адаптивни отколкото си мислим. А твоето положително отношение и веселото ти настроение са една от предпоставките детето да свикне лесно с яслата. Децата усещат притеснението на родителите си и го пренасят върху себе си.
 Peace

# 5
  • Мнения: 128
Аз я пуснах късно.Беше на 3 години и нямахме проблеми.Много беше щастлива.И сега е така.Дано да имам възможност и малката да си я гледам поне до 3 годинки,ако не ми се наложи да почна работа.

# 6
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
Пуснах я но годинка и четири месеца. Бързо се адаптира и започна да й харесва. В началото ми беше много гузно, съвестно, тъжно. Но после и аз се успокоих. Но така и не продължи много с яслата, заради боледуванията.

# 7
  • Мнения: 266
Дано наистина запазя спокойствие утре Grinning
Много се надявам да свикне бързо и да не боледува много.От месец много си говорим с него за яслата и той вече свикна с мисълта,че там е хубаво,на всеки казва,че той е голямо момче което ще ходи на ясла Laughing Laughing Laughing.Та това малко ме поуспокоява до една степен.
Стискайте ни палци всичко да мине без много рев. Mr. Green

# 8
  • Мнения: 9 973
Аз смятам, че притесненията и стреса при майката вредят на детето. Моят син го пуснах на 2г. и 1м. Запазих спокойствие на първия и втория ден, когато плачеше и му обясних с усмивка, че това място е много хубаво и ще има игри и приятелчета. На третия ден вече влизаше без плач, а след още няколко дни - с усмивка.
С тия притеснения само стресирате детето си. По-спокойно и ведро  Hug! Успех!
този метод мисля и аз да го приложа,когато тръгнем разбира се

# 9
  • Мнения: 8 999
Бях много притеснена, защото не можех да предвидя как ще реагира детето ми на раздялата. Но с учудване и облекчение установих, че се чувства прекрасно и дори предпочита да ходи на ясла, а не да стои с мен вкъщи. Установих също така, че и аз се чувствам по-добре - имах време за себе си, за къщата, та дори и за децата! Като ги вземех към 16 часа следобед, до лягането им в 21 -21.30 часа, бях изцяло на тяхно  разположение - за игри, за разговори, за гушкане. А докато бяха и двамата с мен вкъщи, все не можех да отделя толкова часове за тях, винаги имах да върша нещо, да разтребвам след тях, да готвя. И вечно ги напъждах в някоя друга стая, където няма да ми пречат.

# 10
  • Мнения: 59
Важно е детето да не разбере, че ти се притесняваш. Моето дете беше на 2,6 когато го пуснах на ясла. Той беше съвсем спокоен и не сме имали проблеми по-нататък.

# 11
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Дъ6теря ми тръгна на ясла малко  след като ми свър6и май4инството(бе6е на 5 месеца),  една седмица бяхме на адаптация ... понесе го добре....

# 12
  • Мнения: 299
Нормално е и да се притесняваш и да ти е тъжно, стига да не предадеш тези чувства и на детето си. И аз като теб се притеснявах и дори като го оставих първия път в яслата после  поплаках. Но той много добре се адаптира , дори смея да твърдя , че там сред децата се чувства много добре. Дано и с вас да е така. Успех.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 132
Бях спокойна и убедена/тогава/, че правя най-доброто за дъщеря си. Някак си успях да го предам и на нея, нямахме почти никакви проблеми с адаптацията. Въпреки това, първите дни, че и седмици коремът ми беше свит на топка. Постоянно се притеснявах да не се удари лошо, да не вдигне температура и лелките да не разберат, че не е добре, такива работи...В интерес на истината и сега, когато е вече на градина, имам подобни притеснения, но се свиква.
Успех! И по-малко болести ви пожелавам.

# 14
  • Мнения: 2 475
Чувствах се добре,бях сигурна,че на него ще му хареса и че ще се адаптира бързо и лесно.Да,ама не.Нищо от моите очаквания не се оправдаха.След първата седмица,стреса се задълбочи,разболя се.След още една седмица стана още по-зле-напишкване,писъци,ужас в очите.Само да споделя,че синът ми никога не е пищял,не е странил от никого,а плаче само като се удари.след 2 дни се разболя отново,този път от вирус,който премина в бронхит.За първи път приема антибиотик....
Вече не ходи на ДЯ.По-добре е за всички ни.

Общи условия

Активация на акаунт