Публикувана: 8 март 2009, 08:41 ч.
Последно мнение: 26 май 2009, 10:48 ч.

Тийновете и автомобилите

3 241
39
1

8 март 2009, 08:41 ч.

Мнения: 25 550

Много ми се иска да обсъдим в тази тема кога и как е най-добре да се научат децата ни да шофират. Все повече зачестяват трагедиите с млади, неопитни шофьори и като майка се чудя какво би могъл да направи един родител, за да предотврати това. Нямам предвид лекции и опяване - не действат. На тази възраст вярват, че са много големи и отговорни, както и че са безсмъртни. Не съм шофьор и затова ми е още по-трудно да преценя кога е най-подходящият момент за изкарване на курсове, как и къде да се придобие опита, нужен за безопасността на пътя както за тях самите, така и за околните.
Мисля си, че е добре един тийн да се научи да шофира, преди да навърши 18 и вземе книжка, да кара под ръководството и напътствията на родител или инструктор. От друга страна, съществува вероятността да се пристрасти към шофирането и да търси сгоден случай да покара, въпреки забраните. От трета пък, когато вземе книжка на 18, никой не може по никакъв начин да го спре - даже и родителите да опазят семейното возило, ще се качи на чужда кола и пак ще кара, стига да иска. Без опит, но със самочувствие...
Добър шофьор се става с каране. Как и къде да карат децата ни, за да натрупат опит, без да са опасни за околните и себе си? Как да ги опазим живи?
Вие какво мислите по този въпрос?

# 1 8 март 2009, 09:14 ч.

София
Мнения: 15 984

Мисля, че курсове трябва да се изкарат когато човек вече има финансова възможност да поддържа кола. Така съм казала на Ани, нака и ще направя - плащам курсове, купувам кола, но поддръжката, застраховки, консумативи, пълненето на бензин/или друго/ всеки ден си е от нея.
Иначе просто не виждам смисъл - ако сега изкара курсове и купя колата тя ще ръждяса пред блока. Работи девойката, добри пари взема, но все още не са достатъчни и за поддръжка на кола. А и в София ще е трудно да ходи всеки ден на работа с кола - паркиране, задръствания.
От личен опит го казвам. Изкарах курсове, взех книжка от първия път, но нямах възможност за кола/реда при комунизма/, винаги е имало кой да ме вози и така и загубих представа кой педал за какво служи.
Не одобрявам родители купили кола на 18 г. пубер. В рода на мъжа ми така процедират. В момента са в потрес - уж съм с възможности но според тях детето ми е пренебрегнато за кола.
За какво им е кола - да се возят насам-натам - отиват да вземат един, да закарат друг някъде.
Винаги и казвам изкарвай достатъчно за да можеш да си позволиш такси когато се наложи.
Не че с таксито не може друг да ги блъсне, но - каквото стане.
Пак повтарям - кола само когато има финанси да я поддържа добре.

# 2 8 март 2009, 12:54 ч.

Мнения: 5 173

Имам книжка от 18 и 1/2-годишна. Взех от 1 път, 0 грешки на теста, 0 на кормуването bowuu

. Преди това не са ме учили да карам кола, карала съм мотор (бях за 3 клас) и трактор с 8-тонно ремърке (бях за 5 клас).
Баща ми никога не ми е правил проблеми да взимам семейната кола. Проблемите идват от майка #Cussing out

, ама тя е такава страхливка, че спрях да й забелязвам мн отдавна.
Никога не съм гонила високи скорости, не съм се изхвърляла в карането. Баща ми ми гласува пълно доверие, за разлика от майка ми.
Нямам лична кола, защото в момента поддръжката й ми е непосилна.
Но имам съученик, който кара от 4-5 клас, сам. Доста преди да вземе книжка и категория караше трактори и комбайни, инструктурът казваше, че си личи, че има техника, ама в центъра се ошашкал Laughing

.
Той също кара мн добре, не гони високи скорости, съвестно момче е.
Познавам и др случай. Момчето караше още преди да вземе книжка, заби се в стълба срещу нас, като преди това блъсна 1-2 коли, доста шамари изяде тогава Mr. Green

.
Така че, според мен всичко е строго индивидуално и зависи от човек.

# 3 8 март 2009, 12:58 ч.

Мнения: 2 716

Мисля, че шофирането е част от поемането на отговорност. Вероятно възпитавайки децата си, трябва да наблягаме на това, че човек с порастването си, поема по-големи отговорности. Не вярвам да има друг начин.
Колкото е по-опитен шофьорът, толкова по-безразсъдно би шофирал.

пп/Но аз съм майка на момичета. Не трябва да се подценява тая подробност.

# 4 8 март 2009, 15:18 ч.

От психолози съм срещала изказване, да не припарва тийна до волан на истинска кола преди 18. Аз съм за! Моите като ме врънкат им предлагам картинг. Не ги устройва! ...Съжалявам! Страшно крайно мнение имам по въпроса. Crossing Arms

# 5 8 март 2009, 15:22 ч.

Мнения: 17 546

Големият ми син е на 19. Иска да кара шофьорски курсове. Баща му не е съгласен и няма да му разреши. Научи го да кара кола, но говорихме за това, че ще изкара курсове тогава, когато сам успее да отдели пари, за да се запише. Предвид това, че предстои на синът ми да става студент и няма нито време, нито средства сам да поеме курсовете си, въобще не съжалявам, че ще чака да му поузрее главата. Баща му му обясни, че дори и да изкара курсове, на 21-22 примерно, няма да му купи кола и няма да му разреши да кара неговата сам.
Негов съученик изкара курсове веднага след като навърши 18 и леля му му подари кола. Направо не ги разбирам тези родители! Защо зорлем подлагат на опасност живота на децата си?!
Има едно място близо до Панчарево (за софиянци) свободно, широко, асфалтирано. Но там само кръгчета може да се правят и да се учи тръгване, спиране, превключване на скорости... Няма реална представа за участник в движение. То и не знам като се учи човек, дали има възможност за обучение, което те доближава максимално до ситуации като участник в движението.

# 6 8 март 2009, 15:32 ч.

Мнения: 2 716

Аз сама си платих курсовете. С първата заплата. На 18.
Всичко си е до главата.

# 7 8 март 2009, 15:32 ч.

Мнения: 25 550

Цитат на: Балу в нд, 08 мар 2009, 15:22

То и не знам като се учи човек, дали има възможност за обучение, което те доближава максимално до ситуации като участник в движението.

Май няма. Едно време имаше тренажори, но сега? Thinking

# 8 8 март 2009, 15:35 ч.

Мнения: 17 546

Имаше тренажори, полигони... Курсовете бяха 3 месеца! А сега ... 2 седмици и моля - заповядайте на пътя да трепете. Tired

Как може бе!? #Cussing out

Разреждане на населението ли целят, щото много останахме, та никой не прави закон за тази дейност?

# 9 8 март 2009, 17:48 ч.

България
Мнения: 2 164

Според мен всичко зависи от чувството за отговорност, но за да се развива трябва да му се гласува доверие. А това става постепенно не може до 18г. да го гледаш като цвете в саксия и след това да го "пуснеш в дълбоката вода".

# 10 8 март 2009, 18:09 ч.

Мнения: 3 479

Шофьорска книжка взех на 18г, бях ученичка. Това стана по предложение на майка ми, а и аз имах желание. Тя смяташе, че едно момиче е добре да има шофьорска книжка преди да се ожени, защото после има повече задължения и за такова нещо може и да не остане ред. В продължение на няколко години карах семейното Жигули само в присъствието на родителите си. За друго не можеше и да става въпрос, защото карах само през ваканциите докато бях студентка. Родителите ми смятаха, че нямам достатъчно опит, за да карам сама.
Десет години след като се сдобих с книжка, се качих за първи път сама на служебен автомобил. Шефът ми беше наясно с моята (не)опитност и първо карах няколко пъти в София с него, а после реши, че ще се оправя и сама.
Една година по-късно си купихме първата семейна кола и тогава започна истинският ми шофьорски стаж.
Големият ми син е на 14 и все още не сме мислили по въпроса за шофьорската книжка. Общо взето обаче ми харесва идеята на Айша. Смятам, че е разумна и води до осъзнаване на отговорността на това да имаш автомобил и да си шофьор.
Фалове за съжаление винаги са възможни. Майка ми загина при автомобилна катастрофа като пътник, а през 25 годишния си стаж (не само на книжка, но и на реално шофиране) като шофьор е имала само един акт.
Бог да пази децата ни Praynig

# 11 8 март 2009, 18:27 ч.

София
Мнения: 1 355

Аз пък смятам, че няма нищо лошо в това, когато детето ми стане на 18 години да изкара шофьорска книжка и да управлява автомобил. Друг въпроса какво е качеството на сегашните курсове, как голяма част от хората вземат книжка (че дори и на неграмотни дават), как се спазва правилника от всички нас (пешеходци и шофьори) и какъв контрол се упражнява за това. Мисля, че в тази ситуация личният пример е много важен. Спазвайте стриктно правилата, особено когато децата са до вас, не пийте преди да се качите в автомобила и други неща, които си ги знаете. Обществото ни е болно и движението по пътищата е само един от симптомите за това. Всичко трябва да започне от самите нас. И Бог да пази децата ни!

# 12 8 март 2009, 18:28 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 827

1. тийн и автомобил ми звучи като баба ми и парашут.
2. супер бабе от Варна скача парашут.
следователно изводът е ясен.

# 13 8 март 2009, 21:57 ч.

София
Мнения: 2 430

Очите си изплаках,като гледах снимки от погребението на четирите деца.Много често си го мисля,особено с тези трагедии,ако си спомняте и загиналите младежи край Девин,които пътували за дикотеката и колата падна в реката.Тръпки ме побиха,защото съм бъдеща майка и се страхувам от всичко.
Мир на праха им,мир и на душите на двете загинали жени
Flowers Rose

По темата:
Винаги съм си мислела,че ако един ден детето ми реши да изкара шофьорска книжка и да управлява автомобил,ще стане след като аз попътувам с него.Все си мисля,че солидният ми стаж зад волана(а той не е малко като километри и години)ми дават реална преценка колко е готов.А и още в началото може да се познае дали е агресивен шофьор.Спомням си,че на моите курсове имаше един младеж,който въпреки,че беше неопитен курсист много агресивно реагираше на засичания и изпреварвания.Не зная какво стана с него,но инструктора все му казваше "Момче с теб ще се берат ядове по пътищата"
Другото което винаги съм си казвала.Ако ти си спокоен зад волана,преценил си ,че си безопасен за себе си и околните.Носиш отговорност.Каква е гаранцията,че някой лумпен не разчита на това,че ти ще го пазиш?И кара като джигит по пътя
Отговорът е :никакъв
Каква е гаранцията,че детето ти и да е примерен шофьор,няма от някъде да пъкне някое келеме(примерно онова дружбенското) и няма да налети на собственото ти дете?Честно да ви кажа страх ме е ,че няма никаква гаранция!

# 14 8 март 2009, 22:07 ч.

Ами аз пък съм тийн и през лятото мога да карам шофъорски и въпреки че съм момче желание за каране нулево Laughing

Първо, не съм особено търпелив и ми се струва, че на всеки светофар ще съм съм извън колата за да бия някой, който ме е засякъл 100 пъти и второ, направо ще се побъркам, ако от нас до НДК трябва да пътувам 50 минути Crazy

вместо да си хвана трамвая и да стигна за 15 или ако е хубаво времето за час, но пеша. Още повече, че за тая цел има таксита и предпочитам някой да ме кара (родители и т.н.). Whistling

Хич не ми е зор. А пък мотори не искам и да виждам. Wink

Само Формула 1 ми харесва, но това е за спорта. Simple Smile

Препоръчани теми

Пубертетът при момчетата - тема 16

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Летни занимания за тийнейджъри

Причина:

Причина: