Здравейте всички.
Ето, че и аз се вкарах в схемата и съм безкрайно объркана... Не знам дали целта ми е да споделя, да потърся съвет или просто да се опитам да си подредя мислите, но ще се радвам на всички мнения
С един мъж сме от 2 и половина години заедно. Голяма любов - и за него, и за мен... Лошото е, че от доста време беше по-скоро тормоз, отколкото любов - карахме се постоянно, разделяхме се, събирахме се, драми, плачове, страдания - и то предимно от моя страна. Не съм вярвала някога, че ще изтърпя толкова много заради когото и да било на този свят
Много унижения, много болка, много скандали. . Имали сме и прекрасни моменти - точно такива, за които си мислим, когато говорим за хубава връзка - със смях, целувки, обич. Казвам това, за да не мислите, че връзката ни е била само безкрайна кавга. Но когато се скарахме за нещо, то беше ужасно - всеки се разпалваше все повече и повече, стигали сме до скандал от глупави неща, толкова глупави, че просто не мога да повярвам аз ли съм била, когато са се случвали (например спор за това как се прави SWAT анализ е довеждал до 10- дневна раздяла 
)
Както и да е, преодолявали сме го по един или друг начин, останахме заедно и дори заживяхме заедно. Един прекрасен ден обаче дойде поредният скандал - той взе пари от чантата ми, в беса си аз го блъснах и в отговор той ме удари. Взех си нещата и си тръгнах. На следващия ден той се беше изнесъл. Реших, че така е по-добре и така е трябвало да стане.
Няколко дни по-късно той започна да ме търси. Умоляваше ме да му простя, казваше, че съжалява, че иска да се промени, правеше ми подаръци, твърдеше, че иска да иска да живеем щастливо.
Истината е, че и сега е такъв - влюбен, мил, прекрасен, любящ, разбиращ... като Принца от приказките. Прави всичко, за да ми докаже, че иска да е с мен, че ме обича и е готов да се промени. Аз му вярвам безкрайно - наистина всичко, което казва той го и вярва, наистина сега е готов да ми даде всичко.
Но аз не вярвам. Искам много, много искам да повярвам, но разумът ми казва, че след месец, два, три, година, нещата ще се върнат по стария начин. Страх ме е, че може отново да ме удари, че може отново да си тръгне, отново да ми съсипе вярата и надеждата, накратко - отново да ме нарани.
Знам какви ще са повечето от мненията ви. Знам, че ако аз прочета този пост, бих се пенила в поне 2000 знака. Но когато си "във филма" никога не е толкова просто.
Все пак ще съм ви благодарна да чуя мнения - откровени, няма да се обидя от честността, независимо дали е груба
Ето, че и аз се вкарах в схемата и съм безкрайно объркана... Не знам дали целта ми е да споделя, да потърся съвет или просто да се опитам да си подредя мислите, но ще се радвам на всички мнения
С един мъж сме от 2 и половина години заедно. Голяма любов - и за него, и за мен... Лошото е, че от доста време беше по-скоро тормоз, отколкото любов - карахме се постоянно, разделяхме се, събирахме се, драми, плачове, страдания - и то предимно от моя страна. Не съм вярвала някога, че ще изтърпя толкова много заради когото и да било на този свят
Много унижения, много болка, много скандали. . Имали сме и прекрасни моменти - точно такива, за които си мислим, когато говорим за хубава връзка - със смях, целувки, обич. Казвам това, за да не мислите, че връзката ни е била само безкрайна кавга. Но когато се скарахме за нещо, то беше ужасно - всеки се разпалваше все повече и повече, стигали сме до скандал от глупави неща, толкова глупави, че просто не мога да повярвам аз ли съм била, когато са се случвали (например спор за това как се прави SWAT анализ е довеждал до 10- дневна раздяла )Както и да е, преодолявали сме го по един или друг начин, останахме заедно и дори заживяхме заедно. Един прекрасен ден обаче дойде поредният скандал - той взе пари от чантата ми, в беса си аз го блъснах и в отговор той ме удари. Взех си нещата и си тръгнах. На следващия ден той се беше изнесъл. Реших, че така е по-добре и така е трябвало да стане.
Няколко дни по-късно той започна да ме търси. Умоляваше ме да му простя, казваше, че съжалява, че иска да се промени, правеше ми подаръци, твърдеше, че иска да иска да живеем щастливо.
Истината е, че и сега е такъв - влюбен, мил, прекрасен, любящ, разбиращ... като Принца от приказките. Прави всичко, за да ми докаже, че иска да е с мен, че ме обича и е готов да се промени. Аз му вярвам безкрайно - наистина всичко, което казва той го и вярва, наистина сега е готов да ми даде всичко.
Но аз не вярвам. Искам много, много искам да повярвам, но разумът ми казва, че след месец, два, три, година, нещата ще се върнат по стария начин. Страх ме е, че може отново да ме удари, че може отново да си тръгне, отново да ми съсипе вярата и надеждата, накратко - отново да ме нарани.
Знам какви ще са повечето от мненията ви. Знам, че ако аз прочета този пост, бих се пенила в поне 2000 знака. Но когато си "във филма" никога не е толкова просто.
Все пак ще съм ви благодарна да чуя мнения - откровени, няма да се обидя от честността, независимо дали е груба
Трудно е, когато обичаш, да сложиш край на връзката, дори да виждаш несъвършенствата и безперспективността й! Много боли, ужасно трудно е, но трябва да го направиш. 
Кажи честно, наистина ли при теб всичко е или черно, или бяло?!Не говоря точно за конкретния случай, а по принцип , отдавна ми се иска да те питам 