"Г-не, изпуснахте си кутията с цигари и я настъпахте!" Очевадно беше, че въпросният господин го направи умишлено и въобще нямаше намерение да си вдигне празната цигарена кутия, а след като го изгледах я настъпа и запредърпва под пейката. А парка беше чист и свеж. След тази реплика от моя страна последваха куп оправдания, които аз подминах, но от вътре подскачах от радост, защото накарах в един от многото подобни човешки същества да заговори гузната съвест.
За съжаление не винаги мога да реагирам по този начин. По някога ми се иска да хвана за яката нахалната напаткана коза, която ме прережда за пет дамски превръзки и дори ума не ми го побира как и с каква съвест го направи.
В рамките на три дни се струпаха няколко подобни случаи и честно казано не знам как и по какъв начин да изразя възмущението си. За "болната човешка съвест" не може да извикаш полицай, не може да извикаш БТВ Репортерите или Господари на ефира, защото тези случки не позволяват това. Уверена съм, че всяка от вас се сблъсква с подобни приключения всеки ден, за това ми е интересно как вие реагирате.
Възпитана съм да не правя скандали, макар, че с течение на годините започнах да повишавам тон, защото едва тогава ме чуват.
Как да кажеш на наглия мутренски тип, не не се спира на пешеходната пътека или напреко на улицата защото хората, особено ние-майките с количка не виждаме нищо и ни е трудно да минаваме???? Как да накараш наглата загрижена за внучето си баба да си изчака реда при джипито, защото както аз с 8 месечно бебе чакам, така и тя ще почака с нейното видимо три годишно "бебчето на баба", а ако е толкова спешно, защото това може да се случи на всеки поне да попита хората може или не може да влезе преди тях. Как да кажеш на майката, чието синче си играе на футболист с кутиите от съседния кош, а тя мерейки обувки в скъп магазин се забавлява и чува врявата, защото по малката главна на Пловдив подобен шум кънти доста и накрая доволна от покупката повика синчето и дори го дари с целувка
За малко бях на косъм да помъкна количката с мен и да догоня напатканата коза и да й направя забележка, но.... какво от това.... тя ще си остане такава, а аз само си хабя нервите да ставам "линейка за съвест". И въпреки това, ще включвам алармата винаги когато мога!
Та мили дами как се справяте вие с подобни екземпляри?
За съжаление не винаги мога да реагирам по този начин. По някога ми се иска да хвана за яката нахалната напаткана коза, която ме прережда за пет дамски превръзки и дори ума не ми го побира как и с каква съвест го направи.
В рамките на три дни се струпаха няколко подобни случаи и честно казано не знам как и по какъв начин да изразя възмущението си. За "болната човешка съвест" не може да извикаш полицай, не може да извикаш БТВ Репортерите или Господари на ефира, защото тези случки не позволяват това. Уверена съм, че всяка от вас се сблъсква с подобни приключения всеки ден, за това ми е интересно как вие реагирате.
Възпитана съм да не правя скандали, макар, че с течение на годините започнах да повишавам тон, защото едва тогава ме чуват.
Как да кажеш на наглия мутренски тип, не не се спира на пешеходната пътека или напреко на улицата защото хората, особено ние-майките с количка не виждаме нищо и ни е трудно да минаваме???? Как да накараш наглата загрижена за внучето си баба да си изчака реда при джипито, защото както аз с 8 месечно бебе чакам, така и тя ще почака с нейното видимо три годишно "бебчето на баба", а ако е толкова спешно, защото това може да се случи на всеки поне да попита хората може или не може да влезе преди тях. Как да кажеш на майката, чието синче си играе на футболист с кутиите от съседния кош, а тя мерейки обувки в скъп магазин се забавлява и чува врявата, защото по малката главна на Пловдив подобен шум кънти доста и накрая доволна от покупката повика синчето и дори го дари с целувка
За малко бях на косъм да помъкна количката с мен и да догоня напатканата коза и да й направя забележка, но.... какво от това.... тя ще си остане такава, а аз само си хабя нервите да ставам "линейка за съвест". И въпреки това, ще включвам алармата винаги когато мога!Та мили дами как се справяте вие с подобни екземпляри?
. Живях там доста години и нервите ми свършиха, примери мога да дам безброй, безсилието изяжда отвътре, невъзможността да затвориш очи, уши, да махнеш с ръка - още повече. Слагаш в чанта остатъците от достойнство и хайде ... Тъжно. 
...
...
. Пуснах я, милата, припомни ми за дома 
. А и все пак бях с пълна количка, иначе нямаше да си замълча 
.Викнах им,как не им е неудобно,големи момичета,наведе се едното и си ги прибра. 
Много мога да изреждам,винаги правя забележка,дано се замислят за малко.
Не, че не обръщам внимание, ядосвам се, беснея даже, но... Домашното възпитание е на такова ниско ниво, че повече няма накъде. 
Даже не и дискретно, а така, както си върви по главната, мята сополи, плюнки и храчки в краката на хората. Ей, идва ми да ги убия такива гнусняри.
