Кога ви подадоха ръка, ей тъй, от човещина.

  • 6 822
  • 107
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 585
Запомних лелката на тоалетната на автогара София. Развалих си монетки на по 50 ст, Вълчето беше изнервено след ставане послред нощите, шест часа път, и висене по болниците. Та като стигнапхме до бариерката и си размаха неконтролируемо ръцете, а аз се опитвах да премина, женицата каза - ама вие за него ли, заповядайте - и ни пропусна през слуебната вратичка, освежихме се и на излизане пак ни попусна. Сякаш с един поглед вникне във всичките ни проблеми. И си викам, ако ония невролози, психиатри, доценти и професори имаха наполовина колкото нейната човещинка, щяхме да сме си свършили работата.
Та ей за туй е темата, кога ви подадоха ръка, независимо дали сти я поискали или не, но сте я получили. И сте получили малко увереност, че все пак и все още сме люде.

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 22:07 от Tatti

# 1
  • Мнения: X
Едни швейцарци ме закараха до хотела,за който бях тръгнала. Бях се изгубила.
Жената, която продава билетчета в автобуса не ме таксува двойно, макар че можеше да го направи.
Вълчо, поздравления за темата.

# 2
  • Мнения: 4 668
Много хубава тема ...
Не си спомням откога не ми се е случвало обаче  Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 619
Вчера.
Моя приятелка ме излсуша за неща, които за обикновени човек са ненормални.Но тя ми подаде ръка, нещо което очаквах от мъжа , в чиито крака сложих живота си...и той го стъпка ...

# 4
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 660
Преди две-три седмици закъсах с колата почти насред гората, хем в кал, хем върху ледена буца се бях цопнала.
Без да ходя да ги викам, от един фургон, излязоха две момчета - строителни работници, и се окаляха до ушите, опитвайки се да ми помогнат.
Не успяхме, но ми стоплиха душата. Отблагодарих им се, както можах, няма да се изтъквам тук, имаме си тема за това.
Не се нуждая често от помощ,
но в днешните вълчи времена, дори когато срещна усмивка, просто ей така, без причина, за мене е лъч светлина.

# 5
  • София
  • Мнения: 8 348
днес
една жена работеща за некоректна фирма се опита да ми спести и пари и нерви, което коства доста нерви и разправии с колеги и началници, на нея
не беше длъжна и нямаше да и се отплатя с нищо освен с благодарност
не успя, но пък ми даде съвет как да се боря по-нататък


а, и вчера
човека от БТК не само ми върза телефона, инсталира ми нета, нищо че не бяхме платили и за това, ами ми оправи и един проблем с компютъра


не е нещо голямо, ама е по-хубаво от това пари да ти дават
е не съвсем ама почти
затова и аз гледам винаги да го правя

# 6
  • Мнения: 2 382
Много пъти Simple Smile.Дори не мога да ги изброя.
Не знам дали избирателно забравям негативните неща или не съм се сблъсквала истински с тях, но обръщайки се назад, животът ми е пълен с дребни и огромни жестове на Човещина.
Поздравления за темата  bouquet

# 7
  • Мнения: 17 407
Много пъти. Не си записвам. Явно ще трябва, заради подобни теми.
Това е мнението ми и по другата.

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 18:42 от Дренка

# 8
  • London, baby
  • Мнения: 800
Не се сещам някой да ми е помагал скоро, факт е, че много рядко някой тръгва да помага.
Преди 2 години се подлъзнах и паднах на една пешеходна пътека, на оживена улица, едвам станах и никой не тръгна да ми памага.

# 9
  • Мнения: 15 167
Много пъти са ми подавали ръка. Не мога да ги опиша, но се старая да не ги забравя. Невероятно е чувството, когато някой, когото не познаваш ти подаде ръка, защото е разбрал, че имаш нужда.
Някой от тези хора влизат във форума. Момичета, благодаря!    Heart Eyes

# 10
  • София
  • Мнения: 5 074
Скоро беше, но трябваше да сложа нещо в нея  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 1 470
Тази седмица,регистрирахме зайцеферма,и доста се поразходихме из различните учреждения дакото го направим...Точно пред последното се оказа че трябва да върнем един от формулярите на едно предишно място...Оказа се че човекът който трябваше да го приеме там,в момента е в тази канцелария,предложи да го вземе,преснима го,събра всички печати и подписи и си замина...Рядко се срещат подобни хора точно из българската бюрокрация...Благодаря!!!

Съседката ми ми даде спешен заем...Върнах и го на другият ден,но беше важно за мен...И парите не бяха малко...Благодаря!!!

Има и още..................Благодаря!!!  bouquet  bouquet  bouquet

# 12
  • Мнения: 596
Прeз последните почти 2 месеца всеки ден 2 мои колежки чужденки,живеещи постоянно в България,непрекъснато ми помагаха,при това с едната сме конкурентки в работата.Момичета,обичам ви,благодаря ви!  bouquet Тази подкрепа ми беше нужна и те ми я дадоха в труден момент!

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 21:39 от because_i_said_so

# 13
  • Мнения: 4 120
 Преди около месец, касиерка в пункт на ЕВН, бях за да платя сметката си за ток. Чаках повече от половин час на опашка, с точни пари и се оказа, че има някаква непредвидена лихва от 0,60 лв, които нямах. Започнах да се ровя по джобовете, адски неудобно ми стана, касиерката се засмя и каза :"Студентка ли сте? Все едно гледам щерка ми , която е студентка едикъде си". Каза, че няма проблем, да не се притеснявам, голяма работа- 0,60 лв и ми пусна бележката. Почувствах се много глупаво,пред цялата опашка. По-късно се върнах със стотинките, вече бяха затворили, но се моткаха вътре, аз започнах да тропам по вратата, сигурно много налудничаво е изглеждало, тя отключи нервна, не ме позна, но като и обясних защо съм там ми се скара :"Абе бива ли, бе момиченце в този сняг да идваш за някакви стотинки". Ама се усмихна после:)
 Много мило ми стана.

# 14
  • Мнения: 2 401
Аз писах вече за това тука, когато се случи. Две жени (без да съм ги молила) ме избутаха до подходящо място, когато колата ми  умря на един кръстопът, докато келешите от всички страни бяха залепнали за клаксоните си.
И съвсем наскоро литнах да падам от един висок стол, един непознат  ме смая със светкавична реакция и загриженост.

Общи условия

Активация на акаунт