Затворените деца

  • 7 592
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте с риск да повторя някого преди мен тъй като съм нов потребител, а спешно се нуждая от приятелски и може би професионален съвет за своят почти 8г. син, който с времето по мои наблюдения става все по-затворен. Независимо от нашите опити с баща му да го подтикнем към повече приятелства и общуване с други деца той отказва. Дори сега когато стана 1 клас ми сподели наскор че през междучасията си става сам в стаята седнал на чина. Моля помогнете и дайте съвет!

# 1
  • София
  • Мнения: 1 861
Здравей! За съжаление не мога да ти дам нито професионален съвет, нито такъв, основан на личен опит, но това, което според мен е най-важно в случая е да откриете причината. Може би на детето му липсва самочувствие, може би самата среда с нещо го подтиска, може би нещо друго го подтиска, може би просто си живее в някакъв си свой, по-интересен за него свят, може би.... – с две думи, ако това се изясни, по-лесно ще намерите пътя за разрешаване на проблема.
Хубаво е, че се опитвате да го „подтиквате” към повече общуване, но не зная какво разбираш под подтикване. Просто правете всичко възможно да създавате естествена среда за общуване. Разберете какви са нещата, които го вълнуват, които наистина са му интересни и ако примерно е спортна натура, изберете колективен спорт, ако обича киното -организирайте посещения заедно с други деца, запиши го на нещо, което изисква колективна работа, запознай се с майките в класа, все ще намериш сродни души, излизайте заедно с децата, организирайте излети, ей такива неща ми идват наум на първо четене... А, и поговори с класната му, тя също би могла да ти помогне както с идеи, така и примерно давайки му групови задачки с други деца, така че и те да имат възможност да го опознаят...  И най-важното, създавайте му самочувствие! Много е важно детето да се социализира, децата трудно приемат различните и ако не се вземат мерки овреме, много е вероятно проблемът да се задълбочи.. Затова, каквито и съвети да получиш тук, добре е наистина да се обърнеш към детски психолог! Успех!

Последна редакция: ср, 18 мар 2009, 14:41 от M4

# 2
  • Мнения: 698
Разбира се, би трябвало да се изкаже детски психолог, но ако искаш някой от нас да се опита да ти помогне, ако е имал сходна ситуация, трябва много повече да разкажеш за детето си, за семейството ви. Как да гадаем иначе? Причината може да е всякаква. Може вие самите да сте такива хора - по-затворени, може детето да е надраснало връстниците си, може да има ниско самочувствие...всичко може да е... няма как да бъдем полезни на този етап, струва ми се.  bouquet
Никакви приятели ли няма? Спи ли спокойно? Усмихва ли се?.................

# 3
  • Мнения: 258
Спокойно, не се шашкай! По годините- явно сте в първи клас! Нова е средата и детето се чувства чуждо! Класната не е ли видяла, че е сам? Тя трябва да подтиква децата към общуване и игри в група!!!
Ако е много възпитано и умно, и това може да му пречи- за съжаление! Embarassed Повечето от "лидерчетата" в класовете са нагли и невъзпитани, децата им подражават, за да не станат прицел на подигравка и лошо отношение! Ако не е там проблема, обясни на детето, че не страшно- нека прояви инициатива и сам потърси приятели-1,2. После ще разширите кръга. Импровизиран рожден ден или имен ден ще помогне- ще се запознаеш и с майките, и с децата!!!  Поканете и дете у дома! Успех и пиши пак! Искам да помогна!!! wavey

# 4
  • Мнения: 299
Мойто голямо момче , което сега е 2 клас също се държеше така и в предучилищната и първи клас .В началото като тръгна на у-ще не искаше да говори и да играе с децата , оставаше си на чина докато другите лудееха. Госпожата умишлено го включваше в общите игри и занимания за да се поотпусне. Първо го отдавах на това че не е ходил на градина , но мисля че си е просто такъв по-затворен. Сега втори клас  има приятели и играе с тях , но пак има нужда да остане сам и доста често в стола яде сам. Доста се тормозех и измъчвах от тази негова затвореност , докато не реших че това е мой проблем не негов.

# 5
  • Мнения: 2 700
Според мен консултация с учителката и с психолог са добри варианти, но ако положението не е крайно бих ти предложила следните трикове, които ако не помогнат, то поне няма да навредят.
В първи клас децата са все още големи дечковци и се заглеждат в какви ли не джунджурии. Ако синът ти си играе например с трансформери (женска майка съм и не знам с какво си играят момчетата) може да си взима в училище някакви по-завързани трансформери или нещо, което да привлече вниманието на съучениците му. Децата ще го гледат, ще го помолят и те да се включат и така малко по малко ще се установи диалог между тях. Мразя рекламите, но наскоро даваха една за едно момиченце, което очевидно отива в непозната обстановка, майка му му казва "ще се справиш" и му дава киндер шоколадчета. Направи ми впечатление, защото не е лишена от логика като подход.
Друг вариант е да го разпитате кои деца са му най-симпатични и непринудено да ги каните, първо по отделно, по-нататък може и заедно, да си поиграят у вас. Предлагам у вас, за да може синът ти да се чувства на своя територия. В класа на дъщеря ми децата се канят така от първи клас. Имаше баба, която организира групово писане на домашни - покани 5-6 деца, взе ги от училище, даде им да обядват, остави ги да поиграят, след което ги натири заедно да си пишат домашните. Децата бяха във възторг от следобеда. Имаше родители, които обявяваха, че в събота примерно отиват в зоологическата градина и могат да вземат още 2-3 деца с тях.
Вероятно синът ти няма другарче, колкото и да мразя тази дума, и затова не смее да се включи в общите занимания от страх да не бъде отритнат.
Останалото е самочувствието, както вече ти го казаха. Успех Peace

# 6
  • Мнения: 9
Скъпи момичета благодаря ви от сърце за бързият отклик и желанието да ни помогнете. Що се отнася до сина ми той е едно много умно и добро дете и май това е пречката?! защото сме го учили да не е агресивен и да се държи добре с другите. Май-забравих да кажа нещо важно от една година сме в нов квартал и това сигурно оказа голямо влияние понеже всички приятелчета от градината тръгнаха в друго училище. Опитваме се да подържаме връзка с тях но не е същото. Що се отнася до класа за съжаление повечето се познават от близката детска и са нещо като затворен кръг до който не допускат много нови познанства ...поне на този етап. Имаме си и бебе на 9 месеца което е също нещо стресиращо и ново... е май са ни се събрали повечко неща на куп сега като си мисля:)...

# 7
  • София
  • Мнения: 1 861
Що се отнася до сина ми той е едно много умно и добро дете и май това е пречката?! защото сме го учили да не е агресивен и да се държи добре с другите.

Еййй, само не прави грешката да задълбаваш в тази посока!  Naughty Това са качества, с които само може да печели при общуването си с другите! Само трябва да са придружени с известно самочувствие и малко повече увереност в себе си! Повярвай ми - личен опит!

Последна редакция: чт, 19 мар 2009, 15:45 от M4

# 8
  • Мнения: 299
Май-забравих да кажа нещо важно от една година сме в нов квартал и това сигурно оказа голямо влияние понеже всички приятелчета от градината тръгнаха в друго училище. Опитваме се да подържаме връзка с тях но не е същото.
  Това си е сериозна причина , то  голям човек не се адаптира бързо при промяна , камо ли малко дете. Ние преди 3 г. сменихме квартала и големият още не е свикнал с новата ни къща , няма приятелчета от блока , а в стария квартал познава дори и бабите.

# 9
  • Мнения: 561
Скъпи момичета благодаря ви от сърце за бързият отклик и желанието да ни помогнете. Що се отнася до сина ми той е едно много умно и добро дете и май това е пречката?! защото сме го учили да не е агресивен и да се държи добре с другите. Май-забравих да кажа нещо важно от една година сме в нов квартал и това сигурно оказа голямо влияние понеже всички приятелчета от градината тръгнаха в друго училище. Опитваме се да подържаме връзка с тях но не е същото. Що се отнася до класа за съжаление повечето се познават от близката детска и са нещо като затворен кръг до който не допускат много нови познанства ...поне на този етап. Имаме си и бебе на 9 месеца което е също нещо стресиращо и ново... е май са ни се събрали повечко неща на куп сега като си мисля:)...
Spass, не мога да повярвам, но абсолютно всичко се отнася и до моя първокласник, от 1 година сме в нов квартал, няма приятели от блока, /аз имам и второ бебе/, умно момче е, много вербално и съответно никак агресивно. Трудно му е много, виждам го, че се опитва да създаде приятелства, но по-скоро момчетата от класа му са по-енергични и подвижни.  Е, на чина не си седи.... Аз бих поговорила с класната да се опита да го приобщи към група или едно, две по-кротки момчета. И както са ти казали по-горе, намери начин да каниш вкъщи негови съученици, най-добре по 1 момче.
Между другото, дай да ги съберем, аз ви каня в нас  Wink, къде живеете, в кое училище е, пиши ми на лични.   bouquet

# 10
  • Мнения: 361
въпрос на характер- не може всички деца да са едни и същи. спокойно, това, че е затворен сега, в никакъв случай няма да му попречи в бъдеще. и аз през целия си училищен живот се държах настрани от другите в класа /с изключение на 1-2 приятелки, които имах/. просто не ми беше интересно с останалите. дъщеря ми, доколкото виждам, е по същия начин- не общува с много от децата в класа, избира си с кого да си играе. не се притеснявам особено от това поведение- характер. също така- в някои случаи по-умните и по-бързо развиващи се в умствено и емоционално отношение деца просто не се чувстват в подходящата среда- останалите са под тяхното ниво на развитие и самите деца го усещат по някакъв начин. не се притеснявай за затвореността му, по-лошо е, ако насила го карате да си играе с останалите.

# 11
  • Мнения: 9
Цвети77 и той имаше един два добри приятели там и понеже въпреки че е ходил на градина беше обграден от бабите си(събота и неделя или след детска) познаваше повечето приятелки на баба си от квартала, много е умен и от малък говори като голям човек:) иначе и за това сте прави че и характера на родителите оказва влияние ние с баща му също не сме от най-нахаканите въпреки че винаги сме имали по няколко добри приятели. Надявам се с времето и той да успее да създаде такива. Kalinucci в Гео Милев сме учим в Бастилията...е това е още веднъж голямо Thanks на всички мами за сърдечните и разнообразни съвети. Смятам да приложа повечето:)

# 12
  • в провинцията
  • Мнения: 249
Извинявам се, че се намесвам в темата, но понеже става въпрос е за затворени деца, реших, че е по-добре да не отварям нова, за да споделя моя проблем.
Моята дъщеря е в пети клас и с годините става все по-затворена. Напоследък започна да й излиза акне и от подигравките в училище се сви още повече. Дори наскоро попита не може ли да не ходи на училище, а да учи като частна ученичка. Говорих със съучениците, които й се подиграват, с класната, с директора на училището, с училищния психолог... Не знам вече какво още мога да направя. Омръзна ми да слушам как доброто възпитание пречело на детето ми да отвръща на нападките, ама нямало страшно, с времето всичко щяло да отшуми. Съвсем сериозно се замислям дали да не й разваля доброто възпитание, за да може да се оправя сред всичките тия хулигани в училище. Обаче как да й кажа - бий, обиждай, псувай, накратко - бъди като другите?! Не съм си представяла така своето дете.
Посъветвайте ме, моля ви, какво бихте направили вие на мое място?

# 13
  • Мнения: 258
Децата в тази възраст обичат да обиждат! Намират нещо в някой съученик и ето я целта за подигравки! Weary
Но ти заведи детето при козметик, заради акнето! Добре действат процедури с азот.Вземете някакви мазила! Погрижи се за външността на малката госпожица- детето има нужда от подкрепа!
Но ти не спирай да му показваш, че е важно и най-красиво за теб! newsm10 Успех!

# 14
  • Мнения: 698
Има хомеопатични лекарства, които повлияват акне. Непременно се консултирай с лекар, проблемът ще остане спомен...А за козметичка - дано да имаш добра, иначе могат да станат големи бели.

Общи условия

Активация на акаунт