Котка и бебе?

  • 3 346
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 485
Здравейте всички!

Съжалявам ако ще засегна тема, която вече е обсъждана, но много се надявам да получа съвети от вас... Blush
Работата е там, че вкъщи имам котка, която вече е на 10 години и не бих искала да се разделям с нея, но пък и бебето го чакам всеки момент. Нашите ме облъчват да се отърва по някакъв начин от котката заради опасността от алергии, прахта, липсата на хигиена и т.н., но както вече казах, аз не бих искала да правя това.
Предполагам, че сред вас има и такива, които гледат едновременно бебе и котка - моля ви да споделите своя опит. С какви проблеми сте се сблъскали?

Дали едно такова съжителство представлява реална опасност за бебето или моите страхове са преувеличени?

Благодаря ви!  Grinning

# 1
  • Мнения: 3 360
Колко са верни думите за вредата незнам,но аз не рискувах и си дадох котката и кучето на родителите ми-за всеки случай,не ми се рискуваше да разболея детето си/знам че котка около бебе не бива да има,най- вече заради козината/.След време те така бяха свикнали там,животинките,че ми дожаля да ги затворя пак в апартамента.. Whistling..Ти избираш???????

# 2
  • Мнения: 203
Ти прави ли си изследване за токсоплазмоза и какви са резултатите? Ако вече си преболедувала няма никаква опасност като за плода докато си бременна, така и след това - стига разбира се да се поддържа хигиена в дома. Аз имам котка почти на 10 години и тя засега не обръща внимание на бебето, нямаме никакви проблеми. Имам близки, които по същия начин отгледеха бебе и котка - дори котката спеше до бебето без проблем...Здрави са и двете Simple Smile

# 3
  • Мнения: 3 932
Ние оставихме нашето животинче при наште в провинцията, чувства се чудесно там. А и помисли си дали след раждането ще си/сте способни да отделяте на котето необходимото внимание.

Каквото и да решите, успех! Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 6 743
Ти прави ли си изследване за токсоплазмоза и какви са резултатите?
Това е важно наистина!Аз лично не бих гледала котка с бебето,но това е въпрос на личен избор!

# 5
  • София-там нейде в западната част
  • Мнения: 2 050
аз също имах не една ,а две котки но преди месец ги командировахме в прованса при майка и татко страшно много обичам котките си но смятам ,че когато става въпрос за бебчо компромис не трябва да има и съм на мнение ,че новородено и животно под един покрив не е редно, но естествено това е моето мнение
мисля,че вие трябва да вземете това решение сами  успех   bouquet

# 6
  • Мнения: 655
Ние също имаме 14 годишна котка.Преди да родя се чудихме дали да я  махнем, но родих почти 20 дена преди термина и като се върнах вкъщи с бебето вече нямахме време да се занимаваме да й търсим нов дом, така че остана вкъщи. Засега с бебето взаимно не си обръщат внимание. Естествено въобще не я пускаме в стаята с бебето ( вече сме на 5 месеца). Имай предвид обаче ,че въобще няма да имаш време за котката.Нашата преди се гушеше у мен, но напоследък свикна да не й обръщаме внимание.Просто не остава време.

# 7
  • Мнения: 5 299
AKO бебето си има отделна стая и НЕ пускате котето в нея-Не виждам проблем.Аз лично имам 3 кучета,2 от които пратих на село ,защото са големи и неможех да се грижа за тях след раждането,но третото е мини пинчер и си стои в нас.Беба си е в друга стая и няма контакт с кучето.

# 8
  • Мнения: 1 999
Аз не бих гледала бебе заедно с котка в къщи!
Мисля, че не е много здравословно, но ти се допитай и до лекар, ако мислиш да задържиш все пак котката.

# 9
  • Мнения: 2 553
Ами аз имах котка и когато забременях лекарката изрично ми каза веднага да я махам, за да избегнa евентуални проблеми.Аз се изплаших и я подарих на дядо ми  Cry Нямаше как. Попитай някое медицинско лице - ще получиш най-точна информация като че ли.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 164
Аз гледам котка от три години. След като забременях се започна едно опяване от близки и приятели - махни я, та махни я. Това е живо същество, ние я имаме за член от семейството, как да я захвърля така. Естествено, направих си изследване за токсоплазмоза. Мнението на гинеколожката ми беше, че щом имам изградени антитела, няма никакъв проблем да си гледам котето.
След като родих, опяването продължи и неспирните въпроси как така ще си гледам бебето с котка. Ами, ей така, гледам го! Котката засега няма достъп до спалнята, където е бебата. Но откакто Емма направи един месец започнах по малко да я водя в хола при котката.
Ако те е страх от алергии - детето или ще има или не. За космите - аз не мисля, че могат да се махнат изцяло, все някъде ще има. За хигиената - знаеш, предполагам, че котката е най-чистото животно.
Осигури отначало различни стаи за бебето и котката и няма да имаш проблеми!
Леко раждане ти желая! Grinning

# 11
  • Мнения: 955
Винаги съм имала котки. Преди да забременея обаче реших да не рискувам и дадох котката си на моя приятелка да я гледа. Какво беше учудването ми обаче, когато й отидох на гости и се опитах да гушна котката. Тя избяга и дори ме изсъска. Каква неблагодарност след 10 години грижи!
Доколкото разбирам ти очакваш обратно мнение, но моя съвет е да я махнеш.

# 12
  • Мнения: 410
Котето ни е с всички възможни и необходими ваксини и инжекции.
През цялата бременност котката спеши до корема ми нощем, опъната като салам в цялата си дължина. 10тина дена преди да родя изчистихме основно и я изолирахме в др. стая. през първите 3 месеца не я допускахме при бебо, но разбираш, че ние сме били в контакт с нея. После започна да влиза по малко при нас. Към 6тия месец се върна да спи в краката ми. То отърване няма! А  бебо вече си я забелязваше и й се радваше страшно.  Ако той заспеше на спалнята, тя се нареждаше на одеалото до него Как така някой ще спи, атя - не! Някъде от 8мия месец май датира една снимка как се опитват да си разделят една солета!
Наложи се да се пренесем у свекърва ми и сега проблема е повече, че тя не иска да я пуска в стаите, та основно е по терасите. Но на Борис НЕ ПОСЯГА. Той я гали, дърпа , тупа, бърка в къщичката й слепешката да я търси. И ВАЖНО- е основен успокояващ фактор в моменти на неистов рев или тръшкане. Буди ли се ноще, все обясняваме кас Чери ( котето ) и бу-тата ( колите) спат.
Мъжа ми също бе против да се разделим с нея.
Имай само в предвид, че не бива да я "забравите" в това време. Иска си ласки и хранене, почистване. Но двама ще се справите. А и сега Борис все иска да й чисти с лопатката!

# 13
  • Мнения: 733
И аз имам котка, но ако може няма да я махам! Що се отнася за токсоплазмозата от гинеколога ли трябва да искам изледванията???

# 14
  • София, Младост 3
  • Мнения: 410
Не искам да давам акъли, ти сама ще си вземеш решението (опитай се да не се влияеш от съветите на близки и роднини, а прецени обективно нещата и тогава реши), но искам да кажа при нас как беше.

Цялата си бременност изкарах с двете ми любими котки - майка и дъщеря. Те са много любвеобилни и добри, спяхме заедно, както винаги и непрекъснато поне една от двете (ако не и двете) бяха в скута ми. Интересното е, че с напредването на бременността ми ставаха все по-внимателни към корема ми, като че ли усещаха, че нещо става с мен.

Не съм си и помисляла да ги махам, независимо от мнението на роднините (най-вече на майка ми). Излишно е да казвам, че са обезпаразитени и цял живот са гледани вкъщи, никога не са излизали навън (вкъщи не се ходи с обувките) и са много чисти и с установени навици.

Като се роди детето и се прибрахме от болницата, веднага ги запознах със Симона – дадох им да я подушат и това беше. Противно на всеобщото мнение, те не бяха и любопитни да научат какво е това малко ревящо вързопче! Един месец не ги пусках да влизат в стаята на бебето, но са имали контакт със Симона, защото през деня всички си стояхме в хола. Всъщност контакт е силно казано, защото те просто не й обръщаха внимание. Като минаха 40 дни, ги пуснах отново в нашата обща спалня. Интересното е, че никога, ама никога не са правили опит да влязат в леглото на Симона. Веднъж малката се опита да й влезе в количката, но след като й се скарах строго, повече не повтори.

За нещастие, вече нямаме малко коте, защото падна от прозореца и се нарани нелечимо. Наложи се да я приспим. Но голямата котка си е при нас и всички си живеем щастливо и безпроблемно. Разбира се, минавам всеки ден с прахосмукачка, редовно почиствам котешката тоалетна и гладя дрехите на детето за дезинфекция. Малко повече работа е, но си струва усилията. Безумно обичам котката си, тя е като член от семейството ни, отгледали сме я с мъжа ми от 3-седмично котенце, когато едва успяхме да я спасим от пневмония (!!!) и не мога да си представя да живея без нея. Да чукам на дърво, засега бебка няма проблеми и се надявам и за в бъдеще да няма и никога да не ми се налага да избирам между детето и котката.

Съжалявам за дългия постинг, но се надявам да съм ти била полезна с инфото. 

Общи условия

Активация на акаунт