Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?

  • 3 231
  • 82
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 619
Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива, пораствате един вид?
Някаква случка ли беше?
Моментно прозрение или пък нещо друго? Рано или късно се случи?
Приятно или неприятно беше за вас усещането?
С удоволствие ще чета.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 17:56 от luna

# 1
  • Мнения: 431
Сега ще се напълни темата с "запазили детското у себе си", защото така е модерно да се казва. Simple Smile

# 2
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
На 9 години. Разбрах, че совите не бяха това, което си мислех  Laughing, не съм съжалявала ни за миг. Детството е загубена работа.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 064
Миналата година, когато умря майка ми.

# 4
  • Мнения: 5 468
Миналата година, когато умря майка ми.
Tired и аз така...

# 5
  • Мнения: 95
Вчера,когато бившият ми приятел каза,че не съм момичето,в което някога е бил влюбен,а съм жената която е изгубил...Стана ми странно,предвид възрастта ми си мислех,че още съм лапе  Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 1 380
Още си е в мен.... Laughing

# 7
  • Мнения: 2 082
тъй като бях най-малката в рода,дълго време се чувствах такава ...когато преглеждам касетата от сватбата/преди 13г/,виждам колко безгрижни сме били  тогава и колко много хора от тогава ги няма сред нас.пораснах малко след раждането може би,но когато почина баща ми разбрах,че съм голяма...това стана някъде към 35тата ми годишнина

# 8
  • Мнения: 516
Винаги ми е било забавно и смешно да видя хлапе със скъсани панталони на коленете и цялото в мръсотия. Тия дни моето се прибра в такова състояние. Изобщо не ми беше смешно. Laughing
 Мисля, че детето в мен си отиде, когато започнах да се чувствам отговорна не само за себе си.

# 9
  • Мнения: X
Като пиех давилови капки да ми мине стомаха, а то взе,че ми дойде. Оттогава всеки месец на една и съща дата детето в мен умира отново и отново.

# 10
  • Мнения: 5 940
От модерните съм, не съм усетила Mr. Green. Имам си наследствен дар от баща ми - детска наивност и любопитство. Скоро съпругът ми коментира, че съм била имунизирана от депресия.
Вече си имам и малък другар в игрите.

# 11
  • Мнения: 3 634
На първото ЕЕГ преди 23год. заради думите на лекарите "Вече си голяма, бъди послушна, за да оздравееш!". После още дълго бях дете, но можех да се чувствам такова само в присъствието на родителите ми.

# 12
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не е имало точна граница - до вчера бях дете, от днес съм възрастен. Може би момента, в който осъзнах, че близките ми ще умрат преди мен, е отключил това съзряване.

# 13
  • София
  • Мнения: 406
Когато започнах да си търся "място под слънцето" и по-конкретно първата ми работа.Тогава осъзнах,че всичко,което ще ми се случва занапред,ще бъде вследствие от моите извършени и неизвършени дела.

# 14
  • Мнения: 2 716
Моето не ще да си ходи.
Мислех, че като се омъжа. Обаче си остана.
Мислех, че като родя. Обаче проклетото лигаво хлапе остана.
Опитах отново с раждането. То се е запънало и си стои.
Инфантилна съм.
Още получавам играчки за Коледа и 08.03.  Laughing
Когато ми подарят "възрастен подарък" сигурно ще порасна.
Смъртта ме натъжава, но не помъдрявам от това.

Общи условия

Активация на акаунт