Пет години съвместен живот, две деца.
Взехмесе с голяма любов, но тя изчезна някъде там ( неискам да звуча като Божидара в ББ)
Сега разговорите се свеждат до " Какво има за ядене" и баналните сметки, разбира се.
Понасям обиди, а и на ревност нося в последно време.
Безпаричието е брутално, но не съм сигурна, че там е причината До преди време, мислих, че ако "милото" ме заведе на ресторант и е малко по - галъовен с мен, може и да съм благосклонна.
Е, сега и по прашки да ми се яви , все тая
Не мога да се оплача от липса на желание за секс от негова страна.
Да, но аз вече се спекох спрямо него.
Темата ми е за това, трябва ли да търпя подобен начин на живот в името на децата, да си затварям очите, да ми закърняват сетивата и да мисля, че " това е нормално".
Момичета, вие сте