Бих искала да споделя опит, който съм сигурна ще е от полза на родителите, които записват децата си в първи клас в така наречените "елитни" училища, където се чака с часове, правят се някакви списъци и т.н.
Миналата година и аз се редих на опашката на такова училище, подадох молбата, дадоха ми входящ номер, както на всички преди и след мен, а когато излязоха списъците се оказа, че детето ми не е 104 в списъка - това беше редът ми в родителския списък, не е 118 - заради децата с предимство брат/сестра, от квартала, а чак 148. В единия случай имаше шанс да бъде прието, в другия - не.
Коментирахме и с други родители, чиито деца бяха по-напред в списъка, но също с разлика спрямо поредността на подаване на документите - разлика много по-голяма, отколкото би трябвало да е заради 14-те деца с предимство. Една майка предположи следното - молбата се завежда под номер в някакъв училищен дневник, това е номерът, който родителят получава. Обаче между вписаните молби, се оставят празни номера, за да се довпишат след това онези с връзките или с някакви други възможности, сещате се.
Това не може да се случи, ако при излизането си всеки родител казва на чакащите на опашката номера, който са му дали - ако се пропусне номер - родителите от опашката трябва да знаят, че някой вече ги е изпреварил. Мисля, че този "трик" е известен на много хора в образователната система, но всички си затварят очите, защото все имат свои деца, които трябва да уредят тук и там.
Впоследствие не можете да докажете нищо - когато излязат списъците на приетите деца, родителския списък вече отдавна го няма, а и да го има, той не е никакво доказателство. Единственото е чакащите на опашката да получават наистина поредни номера. И да запомнят кой е първият, защото понякога "нашите деца" се оказват не само без ред, но и първи в списъка.
За съжаление научих всичко това твърде късно. Дано на вас да ви е от помощ. Аз лично реших, че може би по-добре е станало, че не го приеха детето ми в това училище - не желая то да учи с децата на някакви нахалници, които си мислят, че могат се уреждат като прецакват другите. На такива хора, такива са им и децата.
Миналата година и аз се редих на опашката на такова училище, подадох молбата, дадоха ми входящ номер, както на всички преди и след мен, а когато излязоха списъците се оказа, че детето ми не е 104 в списъка - това беше редът ми в родителския списък, не е 118 - заради децата с предимство брат/сестра, от квартала, а чак 148. В единия случай имаше шанс да бъде прието, в другия - не.
Коментирахме и с други родители, чиито деца бяха по-напред в списъка, но също с разлика спрямо поредността на подаване на документите - разлика много по-голяма, отколкото би трябвало да е заради 14-те деца с предимство. Една майка предположи следното - молбата се завежда под номер в някакъв училищен дневник, това е номерът, който родителят получава. Обаче между вписаните молби, се оставят празни номера, за да се довпишат след това онези с връзките или с някакви други възможности, сещате се.
Това не може да се случи, ако при излизането си всеки родител казва на чакащите на опашката номера, който са му дали - ако се пропусне номер - родителите от опашката трябва да знаят, че някой вече ги е изпреварил. Мисля, че този "трик" е известен на много хора в образователната система, но всички си затварят очите, защото все имат свои деца, които трябва да уредят тук и там.
Впоследствие не можете да докажете нищо - когато излязат списъците на приетите деца, родителския списък вече отдавна го няма, а и да го има, той не е никакво доказателство. Единственото е чакащите на опашката да получават наистина поредни номера. И да запомнят кой е първият, защото понякога "нашите деца" се оказват не само без ред, но и първи в списъка.
За съжаление научих всичко това твърде късно. Дано на вас да ви е от помощ. Аз лично реших, че може би по-добре е станало, че не го приеха детето ми в това училище - не желая то да учи с децата на някакви нахалници, които си мислят, че могат се уреждат като прецакват другите. На такива хора, такива са им и децата.
