Здравейте,
искам да ви разкажа за една мама в голямо затруднение. Бих се радвала изключително много ако се намерят майки с добри сърца сред нас й и помогнем.
Родих на 20.07. в "Св.София". Точно следващото раждане след моето беше на 23 годишно момиче с 4тото детенце. Веднага искам да уточня, че момичето не е от ромски произход, българка си е. Първият ден тази мама не си взе бебенцето - една прекрасна госпожичка - 4 килограмова, защото имаше намерение да я остави за осиновяване. Не мога да ви опиша болката и мъката, която изпитвах, защото работя именно в дом за сираци и знам каква блока изпитва всяко дете без своите родители и семейство. Като истински социален работник водих разговори с нея - защо, как, няма ли начин да си я оставят. Проблемът е, че в тяхното семейство само мъжът й работи. С надница - 15 лв. на ден. Каза, че едвам смогват да се оправят финансово и така и колкото и да си иска детето - нямат финансовата възожност да го гледат. Стана ми просто ужасно, защото всички цигани, роми и т.н. солят деца на поразия и си ги гледат, а една българка, притисната зверски от нищетата трябваше да се лиши от детенцето си. Благодарение на социалният работник в болницата, на нейния съпруг и на нейната майка - все пак се решиха да вземат своята малка госпожичка в къщи. Предполагам колко трудно решение са взелторият ден в балницата малката бебка вече беше до своята мама, вече се бе запознала с голямата си кака, баба, тати... невероятно умилителни моменти. Аз бях щастлива, защото знаех, че щастието на това дете ще е по-голямо отколокото в която и да е институция.
И тази майка-героиня, беше преклонила глава пред семейната нищета цяло едно денонощие и само тя си знаеше какво е да родиш дете и да не е до теб. Но всичкото това отмина. За нейната бедност е излишно да говоря в детайли, защото вероятно и тя си има гордост. Въпреки всичко - не ми убягнаха сумати детайли и факти - носеха й всеки ден памперси - от най-евтините....спомена ми, че си е раздала всичките дрешки и сега ще й е много трудно да си облича детето (за закупуване на нови не можеше и да става дума). Наскоро я видях (знам къде живее в Красно село) на улицата - аз гордо се разхождам с моя син в прекрасната му количка, а тя - с едно от нейните деца. Само ми спомена, че още не е извеждала нейната прекрасна дъщеричка, защото нямат количка и ще чака 200-левовата помощ, за да купи количка. Повярвайте ми - сърцето ми се скъса...
Доста дълго време набирах смелост да напиша тези редове.
Виждала съм тук много обяви за подаряване на дрешки, колички, аксесоари...
Ще съм много щастлива, ако успея поне малко да помогна, естествено с вашата помощ на тази жена. Заслужава го, повярвайте ми.
Моля, всички, които имат възможност и желание да помогнат с нещо - да се свържат с мен на лични и да организираме нашето благородство да зарадва семейство в нужда
БЛАГОДАРЯ ВИ!
искам да ви разкажа за една мама в голямо затруднение. Бих се радвала изключително много ако се намерят майки с добри сърца сред нас й и помогнем.
Родих на 20.07. в "Св.София". Точно следващото раждане след моето беше на 23 годишно момиче с 4тото детенце. Веднага искам да уточня, че момичето не е от ромски произход, българка си е. Първият ден тази мама не си взе бебенцето - една прекрасна госпожичка - 4 килограмова, защото имаше намерение да я остави за осиновяване. Не мога да ви опиша болката и мъката, която изпитвах, защото работя именно в дом за сираци и знам каква блока изпитва всяко дете без своите родители и семейство. Като истински социален работник водих разговори с нея - защо, как, няма ли начин да си я оставят. Проблемът е, че в тяхното семейство само мъжът й работи. С надница - 15 лв. на ден. Каза, че едвам смогват да се оправят финансово и така и колкото и да си иска детето - нямат финансовата възожност да го гледат. Стана ми просто ужасно, защото всички цигани, роми и т.н. солят деца на поразия и си ги гледат, а една българка, притисната зверски от нищетата трябваше да се лиши от детенцето си. Благодарение на социалният работник в болницата, на нейния съпруг и на нейната майка - все пак се решиха да вземат своята малка госпожичка в къщи. Предполагам колко трудно решение са взелторият ден в балницата малката бебка вече беше до своята мама, вече се бе запознала с голямата си кака, баба, тати... невероятно умилителни моменти. Аз бях щастлива, защото знаех, че щастието на това дете ще е по-голямо отколокото в която и да е институция.
И тази майка-героиня, беше преклонила глава пред семейната нищета цяло едно денонощие и само тя си знаеше какво е да родиш дете и да не е до теб. Но всичкото това отмина. За нейната бедност е излишно да говоря в детайли, защото вероятно и тя си има гордост. Въпреки всичко - не ми убягнаха сумати детайли и факти - носеха й всеки ден памперси - от най-евтините....спомена ми, че си е раздала всичките дрешки и сега ще й е много трудно да си облича детето (за закупуване на нови не можеше и да става дума). Наскоро я видях (знам къде живее в Красно село) на улицата - аз гордо се разхождам с моя син в прекрасната му количка, а тя - с едно от нейните деца. Само ми спомена, че още не е извеждала нейната прекрасна дъщеричка, защото нямат количка и ще чака 200-левовата помощ, за да купи количка. Повярвайте ми - сърцето ми се скъса...
Доста дълго време набирах смелост да напиша тези редове.
Виждала съм тук много обяви за подаряване на дрешки, колички, аксесоари...
Ще съм много щастлива, ако успея поне малко да помогна, естествено с вашата помощ на тази жена. Заслужава го, повярвайте ми.
Моля, всички, които имат възможност и желание да помогнат с нещо - да се свържат с мен на лични и да организираме нашето благородство да зарадва семейство в нужда
БЛАГОДАРЯ ВИ!
, малко чета през редовете 
ще помагаме 