- Публикувана: 11 апр. 2009, 12:50 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2009, 23:50 ч.
Споделете 103
Споделям, че мразя събота. Ама много!
Споделям същото.
Също споделям и болен мъж (за което сам си е виновен), който отказа да излезем с децата, но пък излезе с приятели и ме заряза с мрънкащо чудовище. Мисля като се върне да изчезна.
От голям мерак някои жени се подуват. Калино, онова нещо, дето си го нарочила за кактус, на такова прилича. Най добрата ми приятелка от най-отдавнашната ми детство, може би първото дете освен сестра ми, което съм видял или запомнил, се казва Калина. Омъжи се за еквадорец, не съм я виждал от 10-15г. Последния път ми разказваше за свекъровата си бананова плантация, а аз се опитвах да си представя двеста акра банани от петнадесет сорта, големите им цветове и прилепи, които ги опрашват.
На камък да хвърля семенце, ще поникне, ще цъфне и ще върже, стига Вълчицата да не изяви желание да го обгрижи.
На камък да хвърля семенце, ще поникне, ще цъфне и ще върже, стига Вълчицата да не изяви желание да го обгрижи.
По като за Южна Америка ми звучи.
Еквадор е далеч, в Южна Америка. Екваторът минавал от там, и каза още, че през дъждовния сезон почти всеки ден валяло дъжд, но хората просто не му обръщали внимание. Каза още, че много обичала банани от сорт маймунски, а ние сме ядяли слонски. Освен това има някаквми нишестени, които не узряват никога. Тях ги пържели като картофи, но били по-вкусни.
Препоръчани теми