Проблеми с майката на детето ми.

  • 3 658
  • 20
  •   1
Отговори
Ето каква е ситуацията, и аз съм толкова объркан, че не знам къде се намирам, а и не знам как да постъпя в момента, за да не загубя детето си:

с жената която избрах преди 6 години имахме задоволителен живот, без особени проблеми и кавги. Всичко се преобърна преди около 7 месеца и тя ме изгони. Имаме детенце което е почти на 6 години. Нямаме брак и живеехме на семейни начала. Тя се запозна (дали след като се разделихме или много преди това, не знам) с испанец, който и предложи брак и тя се е съгласила. За това време за което сме разделени, имам няма, дори и назаем взимах, но 2 пъти в месеца и се даваха по 200 и отгоре лева за детето - знам какъв е шибания живот, и знам, че и тези пари са малко.
Аз заживях с друга жена която много уважавам и обичам. Взимах мъника винаги когато можех (аз често пътувам) - майка му всячески се опитваше да пречи детето да е с мен - какво ли не измисляше, но аз се примирявах, само и само детето да е добре.
Сега обаче иска да изведе детето в Испания за да бъде с човек, който всичко на всичко е бил при нея 1-2 месеца (в България), като страховито ме притиска да разпиша за да излезе детето ми навън. Аз твърдо оказвам, поради много фактори известни на всички тук (престъпници, криза, пари и дар.) След отказа ми, тя прибра детето, и си замина (това стана преди броени часове). Не вдига телефона, не ми дава да видя детето. Пред апартамента и, ме заплашва че ще извика полиция.
Тя е юрист и знае как стоят нещата, знае как да ме изкара черен и да отведе детето. Аз искам да са щастливи, но не мисля, че е правилно точно в момента да заминава на място където дори никога не е ходила.

Не знам какво да правя, тя сигурно вече работи по въпроса да ме разкара, а аз не искам много - искам само да мога да съм с малкия, дори ако трябва да плащам за това. Дори ще плащам и 2 пъти по 400лев за да съм с детето. Не искам да и го отнемам, а тя в момента НЕ ми позволява дори да го виждам, а аз нищо не съм сторил за да е бъде така, освен, че отказах да подпиша за излизането на малкия.

Моля ви за съвет, нямам много пари, но ще намеря за адвокат само за да мога да виждам единственото нещо което ми е останало - детето. Кажете ми как да постъпя за да не закъснея и да се окаже, че каквото и да правя е късно вече.

Не ме разбирайте погрешно - те е майка и винаги ще бъде, и аз нямам никакво намерение да отнемам детето от нея, просто искам и аз да съм с него. С добра дума не разбира тя, а аз не знам как да постъпя.

Благодаря ви.

П.П.
моля ако някой може да ми помогне с професионална помощ, нека ми пише тук или ми се обади на ********. Ще съм много благодарен, защото дори не знам към кого да се насоча.

Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 09:04 от Shoping FUstA

# 1
  • Мнения: 2 824
От това което пишете разбирам, че сте отговорен родител, който се грижи и мисли за детето си. Поздравления. Имате и добра връзка с детето си.

Нормално е да сте объркан в такава ситуация.

Най-добрият вариант за детето, а и за вас и бившата ви жена е да седнете и да се разберете.

Вие имате нова партньорка, която обичате и уважавате. Вашата бивша жена също е срещнала човека за когото иска да се омъжи. Всеки има право на лично и семейно щастие.

"Аз искам да са щастливи, но не мисля, че е правилно точно в момента да заминава на място където дори никога не е ходила."

Мисля, че бившата ви жена вече е ходила в Испания на въпросното място. Приемете го като женска интуиция и начин на мислене. Не мисля, че която и да е жена (а ваша бивша е и юрист) би се омъжила за някой и би заживяла някъде без да знае къде се намира и как изглежда.

"Не ме разбирайте погрешно - те е майка и винаги ще бъде, и аз нямам никакво намерение да отнемам детето от нея, просто искам и аз да съм с него. С добра дума не разбира тя, а аз не знам как да постъпя."

Ако бившата ви жена и майка на детето ви заживее с детето в Испания, това не означава автоматично, че вие няма да можете да контактувате и да се виждате с детето си.

Помислете кое е най-доброто за детето ви в този случай. Ясно е, че майката на детето ви е решила и ще се омъжи и отиде да живее в Испания. Ясно е, че ако не си дадете съгласието детето да отиде да живее в Испания тя ще заведе дело за заместване на вашето съгласие. Но това ще влоши ужасно отношенията ви с бившата жена. Детето ви ще страда от всичко това и ще бъде травмирано. Вероятността да нарушите добрата връзка, която имате с детето си е голяма. Как мислите ще реагира детето ви като разбере, че искате да го отделите от майка му, като не давате съгласие то да живее с нея в Испания?

"След отказа ми, тя прибра детето, и си замина (това стана преди броени часове). Не вдига телефона, не ми дава да видя детето. Пред апартамента и, ме заплашва че ще извика полиция."

Обадете се на бившата ви жена и кажете, че искате да разговаряте и да обсъдите нещата. Ако се притеснявате как ще виждате детето си, поискайте от нея да подпишете споразумение за контактите ви с детето и за вашето съгласие детето да живее в Испания.
Можете да се консултирате с адвокат как юридически да го оформите.

Сигурна съм, че бившата ви жена ще се съгласи да говорите за това.

Всичко това ви го пиша като майка на дете, преминали през двегодишни съдебни дела.... Бащата на дъщеря ми не даваше съгласието си дъщеря ми да живее при мен Белгия. Съдът замести неговото съгласие, но това нанесе психическа и здравословна травма на дъщеря ми (сега на 14г. и половина). Тя отказва да се вижда с баща си заради това негово поведение...

Можете да се консултирате с детски психолози по въпроса. Те ще ви обяснят какво преживяват децата, когато родителите са в конфликт.

Пожелавам ви успех и най-добро решение за детето ви.

Можете да ме питате кавото ви интересува. Може и на лични.


# 2
Но аз не мога да приема, че без никаква вина съда ще присъди вместо мен детето ми да замине някъде. Според всякакви норми на Хага, АЗ СЪМ равноправен родител с нея, и това не може да се оспорва (без основателна причина, особенно след изтичане на 1 годнина от разждането на малкия). Поради факта, че аз нямам брак с нея, СЪДЪТ в РБългария НЕ МОЖЕ, НЯМА ПРАВА и НЕ ТРЯБВА да взима ЛИЧНИТЕ ни отношения между мен и майката на детето ми.
В момента тя се е определила като човека който гледа детето и се грижи за него, не защото иска "а защото дори не ми го дава за да се грижа за него".
Отново ме разберете - АЗ НЕ ИСКАМ да отнема детето от майка му, искам да мога да го виждам и да съм с него поне няколко дни в седмицата (и 2 да са дори), БЕЗ ТЯ ИЗЛИШНО да затруднява това.

# 3
  • Мнения: 1 023
Но аз не мога да приема, че без никаква вина съда ще присъди вместо мен детето ми да замине някъде. Според всякакви норми на Хага, АЗ СЪМ равноправен родител с нея, и това не може да се оспорва (без основателна причина, особенно след изтичане на 1 годнина от разждането на малкия). Поради факта, че аз нямам брак с нея, СЪДЪТ в РБългария НЕ МОЖЕ, НЯМА ПРАВА и НЕ ТРЯБВА да взима ЛИЧНИТЕ ни отношения между мен и майката на детето ми.
В момента тя се е определила като човека който гледа детето и се грижи за него, не защото иска "а защото дори не ми го дава за да се грижа за него".
Отново ме разберете - АЗ НЕ ИСКАМ да отнема детето от майка му, искам да мога да го виждам и да съм с него поне няколко дни в седмицата (и 2 да са дори), БЕЗ ТЯ ИЗЛИШНО да затруднява това.

младежо, не убеждавай нас.
не се хаби.
ма и4.
ние не сме инстанция.
моя ли4ен добронамерен съвет: наеми си адвокат.
най-изпървом иди на консултация - новите им тарифи за консултация - 50 лв.
пък, като му дойде времето за месе4на издръжка на хлапето - приложи и копия от квитанциите и хонорарите, щото те по-моему просто намалят издръжката.
не рЕви, а действай, 4е съвсем по женски я подкара - ма моя ви, ма аз, ма тя, ма то... действай по същество, и с едно наум - най-важно да се намери най-доброто развитие и решение в името на детето.

# 4
  • Мнения: 238
Първо да те поздравя, че си свестен татко. Поне от това, което пишеш. И не само заради 400-те лева издръжка дето плащаш.

За историята ти с бившата като прочетох, нещо ми се губи. И аз не мога да формулирам какво, ама някак си причинно-следствената връзка ми убягва. Описваш странно поведение, което ей така от нищо не става. И аз като zon се съмнявам просто ей така жената да се реши на такава важна стъпка като брак с чужденец дето е виждала 1 месец и да иска да замине /с дете при това/ без да има идея къде и при кого отива. При това юрист, дето се предполага, че тук е реализирана някак си, а там ще стартира от нулата. Несериозно ми е. Предполагам, че има неща, които премълчаваш или и ти самият не знаеш. Чета, че отношенията ви са доста изострени. Нормални неща при раздяла по нашите географски ширини. При над 90% от пишещите в този подфорум има подобни простотии, че и по-големи.

Съветът ми е: направи максималното от себе си да се разбереш цивилизовано с майката на детето ти. Седнете и си изяснете как ще се виждаш ти с детето ако тя замине там, изгответе споразумение за режим на свиждане и го внесете в съда. Заложете клаузи за пътуванията, как ще се уреждат. Кога е твоя период през лятото или зима и лято по 15 дни например, когато можеш да вземаш детето със себе си с приспиване в България. Консултирай се с адвокат за клаузите, но при всички случаи имаш право на лични контакти с детето и ако не стане със споразумение, можеш да го получиш и от съда. Но последното мисля наистина ще влоши невероятно отношенията ти с майката, а оттам и с детето.

Когато детето чувства, че майката е на контра с теб, ще се отчужди от теб самия. Отделно може да се започне едно ходене със съдия-изпълнители от твоя страна да си се възползваш от правата при присъден режим /ще ти коства пари, време и пак нерви/, детето още повече ще се обърка какво става. И така до края на света. В такъв филм играя през последните месеци - не е довел до добър край за никого.

Желая ти щастие с новата партньорка и разумно разрешаване на конфликтите! Питай още ако има нещо.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 274
Нямам какво повече да добавя от това, което са написали Zon и Rebeka.
В момента изхвърли всички лоши мисли от главата си и мисли само как да запазиш връзката с детето си. А такава връзка според мен може да има само ако си в нормални, цивилизовани отношения с майка му. Ако човек преглътне гордостта си и направи някои компромиси това със сигурност е възможно.
Седнете и поговорете с майката. Подпишете едно споразумение за свижданията. Не се нахвърляй срещу нейната половинка, защото това няма да ти помогне да запазите добрия тон. Всеки вече има друг живот и ти трябва да се радваш за нея ако тя е щастлива, а не да търсиш под вола теле. Единственото, което ви свързва сега е детето и след като си съвестен и отговорен баща, за което ти свалям шапка, се разберете като големи хора.

# 6
Много съм ви благодарен на всички ви. Щях да тръгна по грешния път с безкрайни дела и съдилища и нещастно дете. Господ нямаше да ми помогне тогава.
Но мисля, че правилния път не е този, и решението ми за момента е правилното - да реша всичко с майката на детето ми. Всъщност това е единствения начин за мен.

Отново благодаря.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
Рядко пиша тук вече, да не кажа никога. Но в случая мисля, че каузата си заслужава.  Peace

Както има глупави и безотговорни мъже, така има и глупави и безотговорни жени. Дори жени, които са юристи.  Peace

Объркания, това, което изживяваш е игра. Не е ясно кой има силните козове - ако си добър играч ще спечелиш - ако не си - ще загубиш.  Съветът ми към теб е максимално бързо да си намериш добър адвокат по семейно право. Максимално бързо да заведеш дело за родителските права. Да продължиш да се опитваш да виждаш детето си. Всеки път да водиш със себе си твой познат или близък, за предпочитане хората да са различни.
На този етап колкото права има майката на детето ти, толкова имаш и ти. Ако тя беше човек с акъл, нямаше да наврежда на детето си, като ти ограничава достъпа. Опитай се да говориш с нея разумно, но също така й кажи, че пред закона и по отношение на детето вие сте РАВНИ! Та да не те заплашва с полиция, ако обича. Ако тя смята, че детето в Испания ще е по-добре, да се напрегне да те убеди.

Кажи й, че ако те съди /не че не го знае/ ще й трябва доста време да се сдобие с паспорт и декларация, ако обаче е разумна и ти ще си разумен.

Помни и друго: Тя може и да говори сега с/у теб на детето и то да се отдалечи от теб... но не може цял живот да го заблуждава. Децата растат и в един момент глупостите, които тя върши в момента ще се обърнат с пълна сила срещу нея.  Peace


# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 274
Не съм съгласна с Isa.
След последния отговор на бащата според мен тъй като той най-добре познава майката казва, че трябва да говори с нея. Значи човека мисли, че с нормален човешки разговор ще се получи.
Злобата и омраза предполагам, че понякога помагат, но аз не съм привърженик на война на всяка цена за да някой да доказва нещо на другия. За толкова време трябва да се познавате много добре и да знаете кой на какво е способен.
Едва ли един адвокат или съд ще помогне родителите да си оправят отношенията.
А това дали е игра или не ми звучи не добре, ако е истина, защото става въпрос за дете, което предполагам и двамата обичат.
Опитайте си да загърбите проблемите между вас, злобата, зависта, омразата. Да можеш да се консултираш с адвокат за да си наясно с всички аспекти на дадената ситуация, може и да го използваш при нужда. Не разписвай нищо също преди да се консултираш. Но въпроса е дали според теб не е по-добре първо да опитате с разговор.

# 9
  • София
  • Мнения: 8 348
Къде се затри бе Иса

и по темата
тук по традиция сме възмутени от мъжете и сега не върви да кажем, ей тая жена ква е, как не я е срам да иска да отмъкне детето
няма да се съглася и с мнението на някой от колежките по тема, че няма необмислено да се хвърли жената на вратна на някой неподходящ и непознат
историята, за съжаление, познава всякакви подобни случаи
даже и себе си като сложа за пример, а уж се имам за интелигентна жена

та поговори с нея, опитай се да оправите първо отношенията си
не подхождай с отрицание на всичко, което тя иска
това обикновенно води до запъване като магаре на мост от отсрещната страна
с благо се постигат по-лесно компромиси
няма лошо да даваш пари, нужни са
ама взимай разписка всеки път, че нещата да са си изрядни
да няма ти казваш 400, а тя казва друго....
и накрая - едно споразумение за свиждане с детето - и в България и в чужбина
като е извън страната - издействаш си да е с теб през всичките ваканции и половината лято
а и Испания не е накрай света, като можеш да заделиш 400 лв. на месец, ще можеш и до Испания да идеш веднъж месечно, ако ще и да ден да е

Последна редакция: пт, 24 апр 2009, 12:24 от possessed

# 10
  • София
  • Мнения: 6 999
Джейнеър, всеки има право на мнение и ти имаш право да не си съгласна с мен.  Peace
Изказах мнение и като разделен родител и като дете на разведени и като адвокат.

Това, което май всички пропускате е, че 'злобата и омразата' вече са в тази връзка и то от към страната на жената. Интересно ми е колко от вас щяха да съветват жена: "поговори с него, опитай се да го разбереш, той иска най-доброто за детето си" ако ролите бяха разменени. Ако някой баща си беше взел детето, отказваше да го даде на майката дори да го види и изявяваше намерение да замине извън БГ.

А ако ти или някоя от писалите преди мен беше в систуация като описаната? Представям си моя бивш мъж да вземе детето ни, да не ми дава да го виждам, да ме заплашва с полиция и да се готви да напусне страната с ОБЩОТО ни дете и аз какво... Ще правя опити да говоря с него. Да ще правя, но освен това ще се обърна към съда.

Хайде да гледаме малко по-обективно на ситуацията, а не през призмата "Майката мисли най-доброто за детето си.", защото не е така. Никоя майка, която мисли доброто на детето си - не би забранила на грижовен баща да го вижда.  Stop

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
....и акрая - едно споразумение за свиждане с детето....

Виждам, че и други споменавате 'споразумение' - ще се радвам ако някой семеен адвокат разясни до колко едно, па било то и нотариално заверено споразумение за упражняване на родителски права, издръжка и режим на свиждане, имат сила на присъдено нещо. За мен не би следвало да имат и при всички положения следва да се мине през съд... ако практиката е различна ще се радвам някой АДВОКАТ да го каже.  Peace

# 12
  • Мнения: 2 824
....и акрая - едно споразумение за свиждане с детето....

Виждам, че и други споменавате 'споразумение' - ще се радвам ако някой семеен адвокат разясни до колко едно, па било то и нотариално заверено споразумение за упражняване на родителски права, издръжка и режим на свиждане, имат сила на присъдено нещо. За мен не би следвало да имат и при всички положения следва да се мине през съд... ако практиката е различна ще се радвам някой АДВОКАТ да го каже.  Peace

Не съм адвокат, но собствен опит знам, че едно такова "споразумение" трябва да мине през съда. "Споразумението" направено пред нотариус не би вършило никаква работа, всяка една от страните може да се откаже да го спазва...

При всички положения на объркания и бившата му жена ще са им необходими адвокати за да оформят юридически споразумението им и да го представят в съда (по някакъв ред).

Една война в съда е възможно най-лошият вариант, най-вече за детето. Наистина сегашното поведение на бившата жена на объркания е меко казано смущаващо и е добре, че той се въздържа да й отговаря по същия начин, което би влошило ужасно нещата.

Фактът, че той казва, че е готов да разговаря с нея за детето и да се разберат е много положителен. Каквито и истории да си имал с бившия/бившата и изпълнения, след като си готов да разговаряш с него/нея за доброто на детето ви, показва, че наистина мислиш за детето си.

Вярвам, че ще упеят да се разберат.

Объркания, пуснала съм ти e-mail.

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
Не съм адвокат, но собствен опит знам, че едно такова "споразумение" трябва да мине през съда. "Споразумението" направено пред нотариус не би вършило никаква работа, всяка една от страните може да се откаже да го спазва...

....Една война в съда е възможно най-лошият вариант, най-вече за детето.

Именно - споразумението следва да 'мине' през съда. За да се случи това объркания трябва да заведе иск срещу бившата си жена. Няма друг начин. Дали ще има война в съда не е ясно, но за мен война вече има.

# 14
zon свалям шапка на такива като теб които гледат правилното, а не кой ще надделее. Искам и вярвам, че ще се разбера с нея, споразумението ще мине през съда задължително, но няма да има дела, съдебни сесии и други - просто уточняваме всички точки и подписваме, плащаме съдебните такси и сме готови.

Благодаря на всички. Знайте, аз не съм светец, не се и опитвам да съм, и ако тя е виновна за нещо аз съм триж по виновен, за това, че не успях правилно да направя нещата когато можеше всичко да се оправи. Сега съжалявам за много мои постъпки, но живота не пита, и или мога да падна и да рева, или мога да продължа напред и това дете след години да сочи с пръст към мен и да казва "това е моя татко". Ей това искам, всичко друго е ненужно за мен.

Тя е юрист и добре знае, че мога с години да разтакавам нещата, и тъй като ВСИЧКО говори в моя полза, тя няма да получи детето. Но аз знам, че то там ще е по добре и ще се чувства много по-добре от тук, и каквото и да става, аз няма да изляза в съда, за да искам детето за мен. Тя е НЕГОВАТА майка, и винаги ще бъде.

Лек ден на всички.

Общи условия

Активация на акаунт