с жената която избрах преди 6 години имахме задоволителен живот, без особени проблеми и кавги. Всичко се преобърна преди около 7 месеца и тя ме изгони. Имаме детенце което е почти на 6 години. Нямаме брак и живеехме на семейни начала. Тя се запозна (дали след като се разделихме или много преди това, не знам) с испанец, който и предложи брак и тя се е съгласила. За това време за което сме разделени, имам няма, дори и назаем взимах, но 2 пъти в месеца и се даваха по 200 и отгоре лева за детето - знам какъв е шибания живот, и знам, че и тези пари са малко.
Аз заживях с друга жена която много уважавам и обичам. Взимах мъника винаги когато можех (аз често пътувам) - майка му всячески се опитваше да пречи детето да е с мен - какво ли не измисляше, но аз се примирявах, само и само детето да е добре.
Сега обаче иска да изведе детето в Испания за да бъде с човек, който всичко на всичко е бил при нея 1-2 месеца (в България), като страховито ме притиска да разпиша за да излезе детето ми навън. Аз твърдо оказвам, поради много фактори известни на всички тук (престъпници, криза, пари и дар.) След отказа ми, тя прибра детето, и си замина (това стана преди броени часове). Не вдига телефона, не ми дава да видя детето. Пред апартамента и, ме заплашва че ще извика полиция.
Тя е юрист и знае как стоят нещата, знае как да ме изкара черен и да отведе детето. Аз искам да са щастливи, но не мисля, че е правилно точно в момента да заминава на място където дори никога не е ходила.
Не знам какво да правя, тя сигурно вече работи по въпроса да ме разкара, а аз не искам много - искам само да мога да съм с малкия, дори ако трябва да плащам за това. Дори ще плащам и 2 пъти по 400лев за да съм с детето. Не искам да и го отнемам, а тя в момента НЕ ми позволява дори да го виждам, а аз нищо не съм сторил за да е бъде така, освен, че отказах да подпиша за излизането на малкия.
Моля ви за съвет, нямам много пари, но ще намеря за адвокат само за да мога да виждам единственото нещо което ми е останало - детето. Кажете ми как да постъпя за да не закъснея и да се окаже, че каквото и да правя е късно вече.
Не ме разбирайте погрешно - те е майка и винаги ще бъде, и аз нямам никакво намерение да отнемам детето от нея, просто искам и аз да съм с него. С добра дума не разбира тя, а аз не знам как да постъпя.
Благодаря ви.
П.П.
моля ако някой може да ми помогне с професионална помощ, нека ми пише тук или ми се обади на ********. Ще съм много благодарен, защото дори не знам към кого да се насоча.