здравейте мили мами.имам дъщеря на 2г.2 мес., която проявява много силен характер или поне аз така си мисля... на всяко нещо се противи, непрекъснато повтаря "не", не иска нищо да чуе, тръшва се за всяко нещо което не е на нейното и незнам какво да правя... държанието й е много странно, ходим на детска градина от няколко месеца и там няма проблеми, радва се като стои там даже не иска да си тръгва, учителките много я хвалят, колко слушка през деня, добричка е и в момента който се приберем вкъщи и сутрин преди да тръгнем за детската поведението й е нетърпимо... моля дайте ми съвет, има ли и други като нас, някой да ме посъветва дали е временно състояние и как процедирате.... пробвахме какво ли не - с добро с наказания, нищо не я впечатлява, незнам какво да правя... споделете опит. мерси предварително.
- Публикувана: 23 апр. 2009, 22:14 ч.
- Последно мнение: 10 май 2009, 07:35 ч.
казвали на всичко "не" малкото ви 2г. дете?
На година и 5 месеца на всичко казва "не". 
ronieta А опитали ли ли сте да не и се връзвате и да не воювате с нея? Звучи много гадно, вярно, но това е единствения известен начин. Не означава да се правите, че не ви пука, а наистина да не ви пука. като кажете и вие Не да бъде Не без възможности да ви се наложи, без да ви е страх, че ще се тръшне, ще истеряса и ще повърне, дори. Децата са много интуитивни и ни познават по- добре отколкото ние се познаваме. най- малкото раздразнение или нерви и ни владеят тотално. тогава започва насилието и агресията от родителя /нерви, груб тон, наказания, крясъци, шамари и прочее/. детето още повече се вкопчва в желанието да се заяви като личност и да се отдели от родителя и шоуто става денонощно. възрастта е трудна за нас родителите, но е много полезна за децата, които са разбрали, че на се част от нас, а са нещо отделно и искат да си използват правата.
В такъв период положението се смекчава ако следваме златната среда- казваме не за едни и същи неща всеки път, ние не истерясваме, не губим присъствие на духа и казваме и Да на някои неща, но не и на тези, които преди малко сме забранили. И обясняваме, обясняваме, обясняваме /"Защото така казвам аз" не се брои за обяснение/.
Звучи неизпълнимо, но ако си дадем сметка, че това просто едно дете, което расте, има нужда от този период и не прави тези сцени, защото е против нас, защото сме лоши родители или защото не се справям с положението. Успех!
ronieta А опитали ли ли сте да не и се връзвате и да не воювате с нея? Звучи много гадно, вярно, но това е единствения известен начин. Не означава да се правите, че не ви пука, а наистина да не ви пука. като кажете и вие Не да бъде Не без възможности да ви се наложи, без да ви е страх, че ще се тръшне, ще истеряса и ще повърне, дори. Децата са много интуитивни и ни познават по- добре отколкото ние се познаваме. най- малкото раздразнение или нерви и ни владеят тотално. тогава започва насилието и агресията от родителя /нерви, груб тон, наказания, крясъци, шамари и прочее/. детето още повече се вкопчва в желанието да се заяви като личност и да се отдели от родителя и шоуто става денонощно. възрастта е трудна за нас родителите, но е много полезна за децата, които са разбрали, че на се част от нас, а са нещо отделно и искат да си използват правата. В такъв период положението се смекчава ако следваме златната среда- казваме не за едни и същи неща всеки път, ние не истерясваме, не губим присъствие на духа и казваме и Да на някои неща, но не и на тези, които преди малко сме забранили. И обясняваме, обясняваме, обясняваме /"Защото така казвам аз" не се брои за обяснение/.
Звучи неизпълнимо, но ако си дадем сметка, че това просто едно дете, което расте, има нужда от този период и не прави тези сцени, защото е против нас, защото сме лоши родители или защото не се справям с положението. Успех!
И ние сме същите от няколко месеца,на моменти и аз истерясвам,което не е никак хубаво,но го гледам сама и не издържам понякога от нерви и от постоянното му тръшкане и пищене за най малки неща и за всичко по-точно.Любимото му е да ня-ня-ка по цял ден(не-не)
Надявам се най скоро да ни отмине този период,че ще взема жълта книжка
Надявам се най скоро да ни отмине този период,че ще взема жълта книжка
да сега започвам да се сещам , че този проблем го имах с дъщеря ми, която много по-често се инатеше, но и по-бързо отстъпва, докато синът ми рядко се запъва, но ........ да не си му на среща.
Така се молех детето ми да започне да говори, а когато това се случи чувах само : не искам тази рокля, няма да ям, искам навън(в най-неподходящия момент разбира се ).
Това , което друго мога да те посъветвам е свиквай
Така се молех детето ми да започне да говори, а когато това се случи чувах само : не искам тази рокля, няма да ям, искам навън(в най-неподходящия момент разбира се ).
Това , което друго мога да те посъветвам е свиквай
И ние от 2 - 3 месеца сме на НЕ 
откакто Дражко осъзна смиъла на думичката и се научи много изразително и ясно да я казва. Всичко е НЕ. Дори и на най-добронамерените въпроси от моя страна - Искаш ли ябълка? - НЕ. След 5 секунди - ДА
В по-горните постове чета, че ще отмине... Дано да е скоро
откакто Дражко осъзна смиъла на думичката и се научи много изразително и ясно да я казва. Всичко е НЕ. Дори и на най-добронамерените въпроси от моя страна - Искаш ли ябълка? - НЕ. След 5 секунди - ДАВ по-горните постове чета, че ще отмине... Дано да е скоро
Половин година, всичко е не.
Искаш ли да ядеш - не, навън искаш ли -не (ама тича и отваря вратата). Обичаш ли мама -не, и така на всичко.
Сега отскоро почна да казва да, и направо всички сме в умиление.
Започна да прави разлика между да и не, и да си я употребява на място.
Така че, период е, ще отмине.
Аз се бях отчаяла по едно време. Да не говорим, че си имаше и песничка, като я питаш нещо, не,нененене. Това като е в добро настроение, като е в лошо, тръшкане и тропане с крак и викане не,не.
Искаш ли да ядеш - не, навън искаш ли -не (ама тича и отваря вратата). Обичаш ли мама -не, и така на всичко.
Сега отскоро почна да казва да, и направо всички сме в умиление.
Започна да прави разлика между да и не, и да си я употребява на място.
Така че, период е, ще отмине.
Аз се бях отчаяла по едно време. Да не говорим, че си имаше и песничка, като я питаш нещо, не,нененене. Това като е в добро настроение, като е в лошо, тръшкане и тропане с крак и викане не,не.
