Отговори

Анкета

На какво се дължеше изборът ви за секцио по НЕмедицински причини?

Опции:

* Може да изберете максимум 10 опции.

  • София
  • Мнения: 17 591
Няколко коментара, прочетени тук, предизвикаха любопитството ми.
Та... какво причини избора ви?
Въпросът е насочен само към онези, които са избрали да родят с Цезарово сечение. Не към жените със спешна операция или неоспорими показания.

ПП
Насочен е и към онези, които са... ами, си измислили или преекспонирали показания. Или поне към онези от тях, които не се притесняват да го признаят пред себе си.

# 1
  • Мнения: 805
Никой не иска да каже...

# 2
  • Мнения: 820
Много хубава тема  newsm10

Дано наистина да има откровени отговори!

# 3
  • Мнения: 3 205
Първи отговор - доста класически - изтънена ретина и опасност от трайни увреждания на очите. И двете ми раждания са с планово секцио.

# 4
  • Мнения: 1 317
Причините, поради които родих секцио може и да са били леко пресилени, но е факт, че на никой лекар не му се рискуваше.
Като цяло, така или иначе, предпочитах да родя секцио - заради страха от болките, заради страха от неблагоприятно развитие на нещата - било то върху мен или бебето.
Страха беше в основата на всичко, от операция не ме беше страх, странно но факт. Така го почуствах, така прецених, че е правилно, оказа се и вярното решение в последствие Peace

# 5
  • Мнения: 216
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
 Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция  newsm78, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата.
П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.

# 6
  • Мнения: 5 183
Предчувствам че ще се развихри спор пак ...
Въздържам се от коментар, а и аз родих по естествен начин, така че не съм за тук.

# 7
  • София
  • Мнения: 11 894
Родих секцио по спешност, но бях избрала да раждам секцио. Имах показания за секцио като тесен таз и седалищно разположено бебе, но това се разбра, след като вече бях решила. Избрах секцио, защото нямам доверие на способността на повечето АГ да преценят ситуацията по отношение на бебето. По мои впечатления те се грижат повече за комфорта на майката и някак не се интересуват толкова от бебето- все едно майката е по- крехка и има нужда от повече внимание. Затова си позволяват да насрочват секцио много преди термин. А и както неведнъж беше казано в другата тема, вагиналното раждане тук не е много естествено. Ако ще ми слагат упойка, система с окситоцин, и най- важното ако ще ме режат, поне да е на друго място.
Не ме е страх от болка, нито мисля, че вагиналното раждане ще ми се отрази на здравето, на психиката или подобни неща. Притесненията ми бяха свързани с бебето и възможните последствия за него от лошо проведено вагинално раждане. Иначе съм убедена, че вагиналното раждане, но естественото такова е много по- добро за психиката на майката, която може да бъде по време на раждането с бащата или с друг близък човек, да не се отделя от бебето, да не лежи парализирана с часове и отделена от новороденото, да и слезе кърмата по- бързо и ред други.

Ако си бременна не чети по- надолу, моля.


Дали, заради тази ми нагласа или по друга причина, но страховете ми се оправдаха напълно, даже се преизпълниха. Ходех на консултация всяка седмица от осмия месец, а преди това направих всички необходими прегледи и изследвания, БХС, ФМ и какво ли не. Още повече, че бременността ми беше планирана, та започнах да се изследвам още преди да забременея. В края на 37-ма седмица получих контракции и ако не бях настояла да започнат операцията детето ми щеше да умре. През всичкото време на изследвания, прегледи от 11 АГ-та и тн никой не беше забелязал нищо нередно, а родих хипотрофирало бебе с тегло 2 400 и на път да си замине, наистина. Представете си какъв шок и ужас настъпи и у мен, и у лекарите, когато извадиха едва мърдащо, мъничко бебче. Просто, в последната седмица плацентата е спряла да храни бебето или увитата около врата му пъпна връв е била затисната, или нещо друго, но няма значение. Нали всички сме живи и здрави. Несъмнено, ако бях тръгнала да раждам вагинално нещата щяха да завършат трагично.

В случая не обвинявам лекарите, защото повечето са утвърдени специалисти и реално нямаше никакви индикации за проблем. Хората си вършеха съвестно работата, но един от тях си призна, че гледат повече майката да е добре. След този случай, обаче, никой не може  по никакъв начин да ме убеди да родя вагинално, защото колкото и позитивно да мисля ще се страхувам, че всичко може да се повтори. Но никога няма да се съглася да ми насрочат операция преди термин или да вадят бебето преди да са започнали контракции.

# 8
  • Мнения: 636
Моите причини също са преексопонирани. Най-големият довод беше дългогодишен стерилитет, също съм и късогледа, което знаем не е причина.

 Личните ми причини бяха ужас от това да се случи нещо на бебето ми, което е много дълго чакано. Ужас от преносване. Изпитвах и неприятно усещане от самото действие, отвратена бях от идеята, че мога да се разпоря, страх от неизвестното също, недоверие в лекарите, отвращение от отношението на бг лекарите по време на раждането.

На другата везна наклони това, че ще родя бебето си 10 дни преди термин, а също и това че вече съм била рязана. Честно казано от болката не ме е било страх въобще и не това ме е притеснявало.


Lil_Vixen, за мен възстановяването от секциото е много лесно, за 7 точно забравих, че съм оперирана.

# 9
  • Мнения: 764
Още от самото начало на бременността, знаех, че искам да родя със секцио. Единствената причина беше страх от естественото раждане, от болката, от продължителността, от неизвестността кога точно ще започне раждането. Още на 3 м. казах на моя лекар, че искам секцио - имахме известни разногласия по този въпрос, но в крайна сметка се разбрахме. Е, нещата впоследствие си се развиха от само себе си в моя полза - бебокът беше със седалищно разположение, така че това си беше вече медицинската причина. Усетих страхът обаче, когато видях операционната маса....но това поне се свършва по-бързо.

# 10
  • София
  • Мнения: 17 591
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
 Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция  newsm78, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата.
П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.

Добавих опция, обхващаща, може би, "не съм се замисляла", макар да ми е трудно да си представя как може да се решиш на операция по свой избор, без да се замислиш за причината...

За болката при възстановяване - аз очаквах да я има, да е сериозна, бях приятно изненадана от факта, че болка практически не съм изпитвала, в никой момент... е, добре де, веднъж ме заболя - за секунда - две, навярно, като се закашлях много силно (бях забравила, затова по никакъв начин не подтиснах кашлицата). конците ме прерязаха, но... друга болка не е имало.

Така или иначе, болката, освен ако не ми е в устата, по зъбите, не ме плаши, така че просто не е била фактор при вземането на решението.

# 11
  • Мнения: 216
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
 Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция  newsm78, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата.
П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.

Добавих опция, обхващаща, може би, "не съм се замисляла", макар да ми е трудно да си представя как може да се решиш на операция по свой избор, без да се замислиш за причината...

За болката при възстановяване - аз очаквах да я има, да е сериозна, бях приятно изненадана от факта, че болка практически не съм изпитвала, в никой момент... е, добре де, веднъж ме заболя - за секунда - две, навярно, като се закашлях много силно (бях забравила, затова по никакъв начин не подтиснах кашлицата). конците ме прерязаха, но... друга болка не е имало.

Така или иначе, болката, освен ако не ми е в устата, по зъбите, не ме плаши, така че просто не е била фактор при вземането на решението.

Не съм се доуто4нила, става въпрос 4е съм се замисляла каква е при4ината да се решиш на операция, а не 4е съм се замисляла да планирам секцио, на мен дори не би ми минало през ума да дам да ме режат преди да съм дала вси4ко от себе си.

# 12
  • Мнения: 447
Интересна тема.... Записвам се да я следя, защото при мен страха от секцио беше огромен, та не се реших,въпреки, че имах показатели.

# 13
  • Мнения: 2 376
Бояна Ламбер, прави са хората, които казват, че трябва човек да се вслушва повече в интуицията си.   Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 11 894
Бояна Ламбер, прави са хората, които казват, че трябва човек да се вслушва повече в интуицията си.   Hug

Така излиза, наистина. Hug

Общи условия

Активация на акаунт