Дали си заслужава да чакам?!

  • 3 203
  • 45
  •   1
Отговори
Всъщност съм регистриран потребител, но предпочитам да питам, анонимен.

Дали си заслужава да чакам.... Да чакам Той да се реши да заживеем заедно, да чакам предложение... да му дойде идеята за дете?! Или да не си губя и без това малкото време, което ми остава...?!
Вие попадали ли сте в такава ситуация?! Как постъпихте?! Или как бихте постъпили?!

# 1
  • Мнения: 431
Вие сте заедно от...
Възрастта ви е...

Попълни нужното. Simple Smile

# 2
Може би е важно ..
Аз съм на 30 години и той е на толкова, а сме заедно от 2 години!

# 3
  • Мнения: 562
От колко време сте заедно? На колко години сте? Той давал ли ти е повод да мислиш, че връзката ви може да има развитие или такъв, че може и да няма? Ти какво искаш по принцип? Той какво иска? ... и т. н. ... Има въпроси, на които трябва да отговориш, за да си дадем сметка каква е ситуацията и да дадем някакъв отговор или коментар!  Peace  От малкото, което казваш, почти нищо не се разбира и поне аз не мога нищичко да преценя.

П. С. Писали сме едновременно, но все пак информацията, която даваш, продължава да бъде максимално оскъдна.

# 4
  • Мнения: 15 619
Да, много празноти има.
 И не, не съм попадала в такава ситуация.

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Защо трябва да чакаш? Ако си сигурна, че това е човекът, поеми инициативата.

# 6
  • Мнения: 562
И аз не съм попадала в такава ситуация.

# 7
  • Мнения: 431
Не говорите ли за бъдещето, не правите ли планове? Бих хванала бика за рогата в такава ситуация. Откровен разговор за това, кой какво иска от бъдещето. С директни въпроси.

# 8
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ти попита ли го?
Той какво мисли?

# 9
Ние сме заедно от 2 години. И до сега не сме говорили конкретно на темата, която ме вълнува. Някак си той успява да избегне тази тема.
Понякога във връзка с негови приятели той е споменавал, че още смята, че не е готов - иска да стане финансово по-стабилен и така...
Сега напоследък има много работа и няма много време за мен...
А иначе повтаря, че много ме обича и прави много неща за мен, но годините ми нарастват и времето ми се ограничава. Вече е време за семейство и деца.

# 10
  • Мнения: 22 349
Хммм.....аз бих разговаряла директно с него по въпроса.
Ако ти вече мислиш за нещо сериозно, съжителство, деца и т.н., а той няма и хал хабер от подобни неща....просто не виждам смисъл да си губиш времето.
Но най-важното е да го обсъдите заедно.
А къде живеете, собствени жилища, квартира, мама и тати?

# 11
Не живеем заедно ... Аз живея сама на квартира, той при мама и сестричка, и отвреме на време спи при мен...

# 12
  • Мнения: 22 349
Не живеем заедно ... Аз живея сама на квартира, той при мама и сестричка, и отвреме на време спи при мен...



Е, това почти изчерпва въпроса....
От 2г сте заедно, но той от време на време спи при теб.....а иначе си живее при мама и сестрата. И предполагам това от време на време едва ли е повече от 2-3пъти седмично?

# 13
  • София
  • Мнения: 7 980
Това, че си на 30 изобщо не трябва да ти е водещият мотив. Аз съм на мнение, че обикновено неомъжените жени около и малко над 30 подлудяват и то не за друго, ами защото общественото мнение налага, че тази жена трябва да е бракувана, с дете и т.н.
По-скоро помисли дали този човек е подходящ за теб, дали виждаш у него желание и възможност да поеме ангажименти, дали е способен и отговорен да се грижи за едно семейсто и чак тогава мисли за годините и т.н.
Дори и ти да го напънеш да живеете заедно, това изобщо не е гаранция, че нещо ще се получи. Имах едни познати, които действаха по сходен образец - мацката притупкваше да се бракува, щото била на 30. Той не искаше да се бракува, абсолютен безотговорник, липсваше по цели нощи. Тя сложи ултиматума, подписаха, роди се дете и от най-ранната му бебешка възраст той продължи постарому.

# 14
  • Мнения: 31
Защо не поживеете първо малко заедно? Така по-лесно би стигнал до идеята за деца и семейство, а и ти самата ще си наясно дали си заслужава да продължаваш връзката си с него.

Общи условия

Активация на акаунт