Така, , живеем много близо до дома на родителите на мъжа ми и до дома на сестра му - да спомена, много са свестни всички , но винаги, когато искам да се разходим ,примерно вечер в квартала, винаги дестинацията е на там ,защото просто да има цел на разходката , дори и да не е планувано ,той вика само за секунда ..... да но ме изнервя това ,нищо лично толкова нямам, да не говорим за събота и неделя , не киснем нон стоп там де , не са от най- досадните хората , но някак си ми се взима от личното пространство... дали съм права, той не може да ме усети че се изнервям , не му и минава през акъла ,какво да направя ,като съм свикнала на уединение и искам да си усетя семейството. Направо ми се отщяват разходки и прочие.
- Публикувана: 20 май 2009, 20:39 ч.
- Последно мнение: 20 май 2009, 22:53 ч.
роднини
Как ще разбере какво е твоето отношение към вечерните разходки като ти не си му споделила?
Разбирам те напълно.
Ситуацията е много деликатна. Защото не можеш да кажеш на собствения си мъж, че ти е леко неприятно всяка свободна минута да искарваш с роднините му.
Това което аз правя е леко и бавно да отстъствам от семейните сбирки - през седмица, през две и така... за да не е фрапиращо и демонстративно, така че да обидиш някого.
Ситуацията е много деликатна. Защото не можеш да кажеш на собствения си мъж, че ти е леко неприятно всяка свободна минута да искарваш с роднините му.
Това което аз правя е леко и бавно да отстъствам от семейните сбирки - през седмица, през две и така... за да не е фрапиращо и демонстративно, така че да обидиш някого.
какво да кажа ,че не ми е приятно ,не върви , не сме в лоши отношения , дори и да сме решили да не се отбиваме ,пак в последния момент или има той нещо да взима или те да му дават , дори и в наша полза де е пак отиваме в последния момент, това са не регламентирани 10 минутни посещения, които ме изнервят ,на официални покани си ходя без проблем. Леко съм споделяла ,че съм изморена и тн. няма реакция.
Какви са тези пенсионерски вечерни разходки из квартала? Искате да разлайвате клюкарките ли? 
Щом е нужна цел - идете на кръчма, срещнете се с приятели или пък се разхождайте в някой парк...
Щом е нужна цел - идете на кръчма, срещнете се с приятели или пък се разхождайте в някой парк...
Ох бре хора ,какви кръчми ,излизаме заради детето да покара триколка примерно , за него го правим , или събота и неделя на разходка, пак ли е пенсионерско ,разбихте ме,все пак не сме на 17 години ,свободни гаджета.
Е, уби ме направо. Амиии, ние сме почти на 2х17, но почти няма вечер да не седнем някъде на бира /децата тичат наоколо/, да не се видим с приятели /в разни заведения с детски площадки/, да не пием по кафе /децата хапват пастички, примерно/... Дори и с децата ходим по заведения /в топлото време пък хич не е проблем, заради проветрението/ - гледаме си децата предимно сами. Пък и се редуваме, за да може всеки от нас да купонясва понякога. Т.е. не сме свободни гаджета, ама и не ходим всеки ден само по улиците и до нашите /всъщност, моите родители и баба ми са през 2 пресечки от нас, а леля ми и братовчед ми са на 4-5 пресечки и дестинациите до тях са ни максимум 5 пъти до нашите и 3 пъти до леля ми/...
Ами кажи му направо. Като има нещо да си взема може да отиде сам, като толкова се дразниш. Ти можеш да останеш с детето навън, че му се кара триколката, примерно, или друго измислете.
Но според мен наистина търсиш под вола теле. За 10 мин., с хора, с които си в добри отношения /или поне не си в обтегнати отношения/, честно, не виждам какво толкова те дразни. Аз разбирам, с часове да стоите, ама за 10 мин ...
А като си купуваш всеки ден от един и същ квартален магазин хляб, не те ли дразни?
Но според мен наистина търсиш под вола теле. За 10 мин., с хора, с които си в добри отношения /или поне не си в обтегнати отношения/, честно, не виждам какво толкова те дразни. Аз разбирам, с часове да стоите, ама за 10 мин ...
А като си купуваш всеки ден от един и същ квартален магазин хляб, не те ли дразни?