Емигранти в собствената си държава.

  • 795
  • 12
  •   1
Отговори
Виждам,че излиза класирането за детските градини и реших да разкажа как се почувствах емигрант в родната си страна България.Детенцето ми е на три години.От една година сме на опашката на чакаштите деца за детска градина в град София.Може би никога моето дете нямаше да се вреди на детска градина,ако бяхме останали в България.Преди половин година спечелихме зелена карта за Канада.Вече живеем там и моето детенце веднага беше прието на държавна детска градина.Сега като гледам тук как живея и в България как живях се замислям дали някога ще се върна в тази държава.Та там се чувствах повече емигрант отколкото тук.

# 1
  • Мнения: 7 831
Преместих темата, но се чудя дали тук и е мястото всъщност и изобщо за какво е пусната newsm78?! За да ни каже какви сме будали, че още не сме емигрирали ... или колко е хубаво на запад ... или какво?!?
Те хората в Канада столетие, че и повече, развиват това което ти сега ползваш наготово, да не би с нещо да си заслужила или с нещо да си помогнала да го има?
Изобщо минават ми мисли странни ... дали да те хвърля на "кучетата" в Клюкарника Wink?

# 2
  • Мнения: 13
Аз също съм на мнение че тя нашата държавица само ни мъчи,пък  било то и за градина за децата ни ,било то за друго нещо. То тук всеки е велик и си мисли че като е материално добре всички други са нищо покрай него.
Карали са ме да се чувствам така доста пъти,но нали съм си ДЪРВО С КОРЕН тук ще търпя ако не искам да си навличам неприятности.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 565
Не сте сами, и аз се чувствам така. Радвам се, че се чувстваш добре в Канада, човек трябва да живее там, където се чувства щастлив, а не там, откъдето е. Така мисля аз.

# 4
  • Мнения: 2 517
Да, като емигрант се чувствам, но професията ми /юрист съм/ не ми позволява да емигрирам. Европейското право за мен е  - бла, бла, а за конкретна работа , свързана с  право на европейска държава или Америка  трябва да държиш приравнителни изпити, а после да си по - низш и от чирак за някоя чужбинска кантора или организация, макар да можеш и  да знаеш. Така, че реализация по квалификация - забрави. Все пак не съм учила в университета, за да мия чинии в ресторанти на някоя "бяла" държава. Макар че имам колежка от университета, която емигрира в Америка със спечелена "Зелена карта" и едва след 10 години си намери работа що-годе по специалността.
Проблемът с приема в ДГ е по-маловажен в сравнение, с това, което  видях  тази вечер по БТВ и Нова - деца, болни от ДЦП, които разчитат на благотворителност и деца, болни от диабет, за които МЗ и НЗОК няма пари за лекарства и им променя лечението с инсулин. Срам! Господа политици - не ви ли е ясно, че  вашия в момента  "твърд" електорат  ще измре все някога /не че го пожелавам, но такива са природните закони/?

# 5
  • Мнения: 46 434
Подадохме документи и ни казаха, че сме приети, веднага, заради номера в списъка, в случайна (кварталната) градина, без връзки. За София става дума, и двамата смъжа ми сме от провинцията (Плевен + Монтана).

Сестра му се омъжи във Франция, там децата се записват за градина преди да са родени (не преувеличавам) и пак няма гаранция, че ще бъдат приети.


Но пък ми прави впечатление, че много българи, заминали навън си умират да преувеличават, щом това ви успокоява, ок ...

# 6
  • Мнения: 2 401
Ох милата.  ooooh! И влезе  да ни набиеш канчетата колко сме  нещастни и жалки ние тука ли?  Или по-скоро да убедиш себе си, че там, където си ти е добре?

# 7
  • Мнения: 801
Мила моя, да така е и това се дължи на Конвенцията за правата на детето, която в България е само на книга. Задължение на държавата е да осигури за всяко дете място в детска градина и училище. Където няма държава, няма и права, но и пък и гражданските задълженията липсват.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 356
Сестра му се омъжи във Франция, там децата се записват за градина преди да са родени (не преувеличавам) и пак няма гаранция, че ще бъдат приети.

между другото, говорила съм с емигрантки в Канада, които също споделят, че е изключително трудно попадането в държавна ДГ и там. точно за записвания на новородени говореха. та не знам авторката как е успяла така бързо, може би са в някой рядко населен район с ниска раждаемост.

# 9
  • Мнения: 1 866
Живяла съм 9 години в чужбина и никога не съм се чувствала емигрант там. А пък в собствената си държава - абсурд! Чувството за емигрант е въпрос на съзнание. Един широкоскроен човек със самочувствие, никога не се чувства емигрант никъде. В този толкова отворен свят, в който живеем, той просто се бори за щастието си където и да се намира. Чувствала съм се щастлива и там, и тук. А ако за теб щастието е въпрос на място за детска градина, защо се бъхти до Канада, като можеше просто да излезеш от София, да избегнеш Варна и Пловдив и навсякъде другаде щеше да си намериш градина без никакво кой знае какво усилие? Всъщност важното е ти да си щастлива, но много хора тук според мен ще недоумяват от темата ти, защото е много странно поставена.

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Приятелка живее в Германия в Берлин.И там чакаха ред за градината и тя ми каза,че само деца чиито родители работят могат да посещават ДГ. Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 2 819
Живяла съм 9 години в чужбина и никога не съм се чувствала емигрант там. А пък в собствената си държава - абсурд! Чувството за емигрант е въпрос на съзнание. Един широкоскроен човек със самочувствие, никога не се чувства емигрант никъде. В този толкова отворен свят, в който живеем, той просто се бори за щастието си където и да се намира. Чувствала съм се щастлива и там, и тук. А ако за теб щастието е въпрос на място за детска градина, защо се бъхти до Канада, като можеше просто да излезеш от София, да избегнеш Варна и Пловдив и навсякъде другаде щеше да си намериш градина без никакво кой знае какво усилие? Всъщност важното е ти да си щастлива, но много хора тук според мен ще недоумяват от темата ти, защото е много странно поставена.
PeaceПодкрепям те! Само с едно изключение, че сутрин се събуждам и вечер си лягам с идеята да напускаме тази държава отново. Никога може би няма да си простим грешката, че се върнахме в тая помия. Градината е белия кахър на общия фон.

# 12
  • Мнения: 3 804
Малко не точно по темата-живея в страна където броя на децата в семействата средно е около 3-4 -но тук никога не е имало кризи с градините-било те частни или държавни.Друг е въпросът,че частните са масово предпочитани пред държавните-но,държавната политика е такава,че въпреки че се стремят да намалят раждаемостта-се строят училища и градини които да могат покрият нуждите на децата.

Общи условия

Активация на акаунт