Първо исакм да благодаря на всички, че споделяте опита и познанията си тук Често съм се възползвала
По същество:
Имам дъщеричка на 6,5 м. с която немога да се справям В старанията си да е обичано дете май много я разглезихме - аз и баща и. Гледаме я сами, бабите и дядовците живеят в други градове и я виджат изключително рядко.
Първо си обяснявах плача с колики - носех по цял ден, спеше само върху нас. Помиришеше ли кошарата и ревваше! Но явно колики нямаше - първо защото само като не беше на ръце я болеше и второ защото това продължава и до днес Примирихме се с носенето по цял ден и кратките заигравания за деня, успокоявахме се че поне след баня заспива сама/ в повечето случаи/ и че ноща си спи в кошарата. Скоро обаче и това се промени Започнаха и едни нощни разхождания на ръце. Не издържахме много и я взехме при нас да спи . Така е вече повече от месец. В началото оправдавахме повечението със зъбки, но...май е от зъби,колкото в начлото беше от колики Направо не издържам вече.И в същото време ми е много тежко, че може би не разбирам детето си Минахме и през перид да се носим и докато сме на разходка с количката. Сега поне там седи Незнам какво да правя??? Сърце не ми дава да я оставя да поплаче, а и не съм сигурна, че това е правилния начин, но в същото време съм скапана и доста изнервена
Май стана доста объркано и неясно, но дано разберете мисълта ми и споделите идеи за излизане от ситуацията.
Благодаря!