е,аз съм нова тук и съм на 17...надявам се 4е няма проблем...нужен ми е съвет от вас маиките...
Мъчи ме един въпрос...дали го обичам или се залъгвам...дали да го зарежа или не...но аз просто не мога да го оставя,защото той наистина ме обича...а аз?Чувствам го като част от себе си,харесва ми да е до мен,но може би само до там...сякаш е моята най-добра приятелка в мъжки род...защото го няма онова гъделичкащо чувство което те кара да си винаги до него....може би при мен е чувството за вина че ме обича и прави абсолютно всичко за мен ,а аз не изпитвам същото...кажете ми как да го зарежа като е толкова мил,добър ,внимателен ,разбиращ и уважаващ....единственото нещо е че не ме провокира в смисъл че не е импулсивен ,самоуверен....КАК ДА ГО ОСТАВЯ?а дали ще намеря друг като него само че малко по-добър...?е сега като знаете 4е съм на 17 ви ще кажете че има мн път пред мен и 4е може би не е единствения ,но в момента ми е трудно да го повярвам
Мъчи ме един въпрос...дали го обичам или се залъгвам...дали да го зарежа или не...но аз просто не мога да го оставя,защото той наистина ме обича...а аз?Чувствам го като част от себе си,харесва ми да е до мен,но може би само до там...сякаш е моята най-добра приятелка в мъжки род...защото го няма онова гъделичкащо чувство което те кара да си винаги до него....може би при мен е чувството за вина че ме обича и прави абсолютно всичко за мен ,а аз не изпитвам същото...кажете ми как да го зарежа като е толкова мил,добър ,внимателен ,разбиращ и уважаващ....единственото нещо е че не ме провокира в смисъл че не е импулсивен ,самоуверен....КАК ДА ГО ОСТАВЯ?а дали ще намеря друг като него само че малко по-добър...?е сега като знаете 4е съм на 17 ви ще кажете че има мн път пред мен и 4е може би не е единствения ,но в момента ми е трудно да го повярвам
