Правото на родителство-законно, морално или..?

  • 1 984
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 990
Умишлено пускам темата си тук, с идеята, че настроенията са малко по-различни.Т.е.-повечето тук са минали през драмата на раздяла и знаят чувството.Чувтсвото да ковеш сам съдбата на децата си.
Директно си задавам въпроса и няма да крия-продиктуван е от асеновградската драма с двете деца.Та-не съм им била в къщата на двамата родители, не съм запозната из основи с детайли, попрочетох , признавам, повърхностно, НО въобще не ме гложди кой крив и кой прав и кой сега към днешна дата "заслужава" тези деца, както и правото да ги вижда...примерно...Ама-не е ли някак неморално, жестоко, когато тези деца са изградили един приличен живот, имат пътека, имат вече път по който са поели, изведнъж да ги откъсваш от всичко, за да започнат от начало.Кому е нужно?
Ако вие сте майка, която по ред причини, въобще не ги коментирам! сте отделена от децата си, ако тези деца живеят с друг човек, роднина, баща, все тая! и имат Нормален живот, ще платите ли цената да откъснете децата от всичко това с презумпцията-еми и аз ги обичам...Да, може да им дадете същото, но то ще дойде след време и...на каква цена?
Или ще ги оставите да продължат живота си, и ще се опитате малко по малко да навлезнете по някакъв начин, но не и от корен да режете...Така лесно ли трябва децата да "сменят собственика?"
Не искам да коментираме самата драма от тези дни, пак повтарям.Иска ми се да чуя мнения-готови ли сте на жертва, въпреки любовта си към децата, да ги оставите да ги отглежда друг при подобна времева ситуация/т.е.-вие по ред причини не сте били с тези деца, те са ви забравили малко или много, изградили са някакви стандарти/Или ще искате на всяка цена да са при вас?
Честно казано-Аз за себе си отговор нямам.Принципно не съм толкова силна психически, за да "дам" децата си.Но не съм и толкова силна психически те да не ме познават, а аз да ги дърпам към себе си, да чувам, че не ме искат и т.н... ThinkingДо колко е редно в подобна ситуация, ако покажа, че съм примерна гражданка с финансови възможности да ги изхранвам  към днешна дата, ако предположим, че в миналото не съм била/хипотетично само!/ децата да се прехвърлят към мен?Няма ли някаква давност за такива "заменки" или го караме на принципа:ми и аз ги обичам?
Хм, доста е объркано, дано се разбере какво имам предвид.Далеч не е да коментираме по-заслужилия да гледа деца в подобна ситуация.Да приемем, че и двамата са "равно" заслужили...

# 1
  • Мнения: 6 438
Пенелопа,трудно ми е да дам мнение.
На първо четене,ако знам,че баща им се грижи добре за тях,че се чувстват добре там сериозно бих се замислила дали ще ги откъсна от тази среда.
От друга страна трудно бих оставила някой друг да гледа детето ми,при условие,че знам,че мога да се грижа за него.
Сложно е.
Може би бих взела някакво компромисно решение и да се прехвърля да живея в страната,в която те се чувстват по-добре,да не ги разделям от нещата,с които са свикнали...

# 2
  • Мнения: 1 507
Как горчат въпросите ти само... ако знаеш от кога започвам да пиша в темата ти и спирам...
Предполагам, че ще премина през мъчителен период.
Аз съм си такава, често вътрешно се наказвам.
Но при всички положения в мен ще се борят - желанието да завивам момичето си, да го целувам за добро утро
и тъжната истина, че на нея й е комфортно и спокойно, когато това го прави друг.
Мисля си, че не бих я откъснала от света й.
Не бих й взела приятелите, средата, любимата чаша и леглото.
Обаче истината е, че предпочитам никога да не се убеждавам в това на практика.
И, да, вероятно ще й дам достатъчно конкретни знаци - аз уважавам твоя живот, малката ми,
но искам да знаеш, че винаги ще съм на среща - за теб.
И винаги ще те чакам в моя дом...

Ужасна тема, поне за мен Sad

# 3
  • Мнения: 426
Да не дава Господ да се налага да вземам такова решение!
И все пак - тук не става въпрос за мен , а за детето ми. Ще направя всичко то да се чувства добре, независимо дали това което трябва да направя ми харесва или не! В крайна сметка всички искаме децата ни да са добре(изключвам егоистите, които се опитват да отмъщават чрез децата си). Дори и сега правя неща, които не ми изнасят, ама знам ,че за детето е важно. Разбира се, че няма да е цял живот , но ще е поне докато то  започне да взема само решението къде да живее, как и т.н.

А конкретно за случая - не знам подробности , но гледах репортажа - ами ако детето ми вика за ПОМОЩ и иска някой да го СПАСИ от мен... то за какво да си говорим...майка...

# 4
  • Мнения: 613
Пенелопа, много аналитично написано, но ми се струва че трудно на въпроса може да се отговори еднозначно.
Има безкрайно много случаи, всеки със свой оттенък. И както и да има случаи, които си приличат, така и те се различават в нещо.

Питаш, ако сме родител, който не е живял с децата си дълго време какво ще предприеме?

Най-баналният отговор за мен лично е, че аз никога не бих достигнала до това състояние. Съзнателно. Изключвам нещастните инциденти, които могат да се случат в един човешки живот. И тук за себе си лесно бих могла да сложа точка на въпроса.

Ако поразсъждавам по нататък, обаче...да речем случило се е...Има пак един куп въпросителни тук, защо родителят не е бил с детето си през това време. Защото има огромна разлика между това, да не си бил с детето си, защото просто не си искал или защото е имало обстоятелства, независещи от теб, които са те разделили с детето, въпреки твоето собствено желание. Иначе и двамата са "равни", както си задала по условие Simple Smile

И ако обстоятествата са били независещи от мен, аз лично бих се борила за детето. Не бих направила грозни сцени, има си други начини да се осъществи това, но пък и дали винаги съществуват другите начини и до колко винаги всеки може да каже, че е сигурен в себе си, че би могъл да овладее емоциите си в критичен момент??
 
А може и да не стигна до борба, може да ме е срам да се покажа пред детето, примерно.
Отделно, борила води със себе си други въпроси, като до каква степен също ще е това.

Май започнах да отговарям на въпросите с въпроси, но и на мен ми е трудно да дам еднозначен отговор и да вкарам нещата в един еталон.
Предполагам отговорът ми ще зависи от конкретния случай и може да не е един и същи винаги.


П.П. Само допълвам, че отговорът ми е максимално дистанциран от Асеновградския случай. По него, аз също имам мнение, но то е малко по-различно, от на болшинството. Минавала съм през международни решения, споразумения и какво ли не и виждам нещата, по друг начин. Ако въпросът беше зададен по този случай, почти 90% предполагам какъв щеше да ми е отговора. Ще сложа това с малки букви, знам че помоли да не обсъждаме случая.  Peace

Последна редакция: сб, 30 май 2009, 22:55 от Зукини

# 5
  • Мнения: 2 660
Тези деца са били само година и половина при баща си, който ги е отвлякал от майката.

Твъро отговарям - да, бих прибрала детето си на всяка цена. Първо - връзката майка -дете не може да се прекъсне лесно. И пет години да са живели на чуждо място, пак ще имат нужда от мама. Второ, място, където на децата се говори против майката, е лошо място и ще ги спася оттам... И трето - не бих могла да живея без детето си, чисто егоистично.

# 6
  • Мнения: 9 990
Nanane,Приемам за отговор последното ти изречение, защото останалото е обвързано  с асеновградските истерии.
Зукини, хипотетично си изградила една последователност, достатъчно ясно ми е, че ситуации много и според зависи се реагира.
Аз за себе си-не бих допуснала раздяла, както ти казваш...бо ако предположим, че се е състояла и децата ми реват от мен/не коментирам причините-настройвания или други неща не са важни, важното е, че детето реве От мен/ бих се държала на разстояние известно време, в което бих се борила за контакти...като начало...и аз незнам обаче чосто егоистичното дали ще ем удържи в тази плоскост. Thinking

а добавя към сценария история:
родител без брак, дете, живеят в началтото добре, после се прокрадват проблемите.Тя-заминава на остров да работи въпреки неговото категорично несъгласие.Идеята е, че детето там реално няма да има нищо повече от тук/даже на майката ще и е доста трудно доста време/ дори след време, а взимайки тя детето с него-той пък на своя страна няма да го вижда.Тя заминава, оставя детето с него, крои как да измисли да си е с нея...На кой да бъде детето се пита в задачата?Как въобще може да се подели дете? ooooh!Излиза, че все пак Някой трябва да отстъпи и да го "остави" Tired

Последна редакция: нд, 31 май 2009, 09:11 от пенелопа

# 7
  • Мнения: 2 249
тази тема е доста дискутирана тук тези дни-про4етох хилядите коментари в клюкарника и ве4е си създадох мнение за себе си,не наложено от това какво искат да чуем и видим,но...ако въпроса е по принцип
никога за нищо на света не бих отишла да работя в друга страна и да си оставя децата,съответно не бих допуснала такова очуждаване,4е после да се опитвам да си ги връщам-ще съм до тях и ще се  опитвам да им давам най-доброто за тях,което не винаги е само материалното,защото за съжеление деца на тази въздраст наистина бързо забравят и могат да бъдат лесно манипулирани....но не съм сългасна и с друго,което про4етох тук-4е винаги на децата им е по-добре при майка им-то4но обратен пример имам в момента пред мен-една приятелка,която познавах като уж грижовна майка ме шокира като разбрах,4е от година и половина е в 4ужбина уж за да ба4ка,но си хванала някакъв пи4 и спряла да си търси децата(мом4е и моми4е на 5 и 9 г) а бащата милия ба4ка на 2 места и всеки ден го виждам по разходки с тях и колко е грижовен-е после какво-ако се върне след още 2 години-да й дадем изконното право да е майка,защото така е прието ли??? newsm78
за мен няма баща и майка по право или по закон-знаете ли колко деца има в домовете,които също имат баща и майак по закон,които даже от 4ист егоизъм не са подписали декларация,4е се отказват от децата си ,за да може друг "по-4овек" от тях да им даде оби4,но пък и не се вясват с месеци-това са звания,които се заслужават и извоюват с ежедневни грижи,денонощна оби4 и себеотдаване-другото са високопарни приказки...

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
не бих оставила децата си - те са смисъла на живота ми...дори за тяхно добро мисля не бих могла да ги оставя на друг...
щото като родител и то не особено добър разбрах едно - истинската нужда на дцата е духовна...всичко друго са врдни навици, които ние им ковем
ни ги учим, че трябва да искат играчки, хубав дом, ако може голям дом, скъпи играчки...но това е върха и безсмисленото в живота...истината е, че самите ние сме слаби духовно и не издържаме на натиска и нуждите от духовно на децата си
но в този дух - да бих си взела децата щото си мисля, че никй няма да им даде това, кото аз бих им дала - било порочно или добро...те са избрали мен за майка...
бих се опитла да ги задържа...но дано живота не ми показва в действителност на какви жертви съм готова!!!!! щото човек не знае точно на какво е способен до критичния момент! а откачи ли - съвсем никой не знае на какво е способен

# 9
  • Мнения: 101
Правото и правдата понякога се разминават.
Аз обаче не вярвам в българското правосъдия и относно казуса с бащата от Асеновград и децата му съм изцяло на негова страна. Та детето викаше за помощ, а той нямаше как да му помогне. В такива моменти човек може да стигне до крайности и е цяло щастие, че се размина без инцидент.
В случая конкретизирам, но човека допусна грешка, че не е преместил (укрил) децата си някъде. Нали се сещате, че тази в БГ няма да остиска дълга, а нашата полиция е една... едва ли щяха да ги намерят.

# 10
  • Мнения: 9 990
???
А ти?Не ме интересува бащата в А-д какво е трябвало или не е направил.Крив е до немай къде.И двамата родители за зле, за да въвлекат деца във войната.
Питам те-ти-при какви обстоятелства би оставила децата си с идеята, че  е възможно да не ги виждаш дъъъълго, да те забравят и после-на каква цена, при различни обстоятелства би  променила живота на тези деца, появявайки се.Абстрахирай се от асеновградските истерии.Всяка промяна има последствия.Дори и добрата оди до излизане от коловоз, който стресира. Thinking

# 11
  • Мнения: 65
За мен лично темата е много болезнена.
Аз съм майка на две деца.Имам син който живее при мен,и дъщеря,която живее при баща си.
Аз живея в Испания.Работя,печеля добре.Синът ми се чувства страхотно тук.Когато дойдохме,бях много притеснена дали ще свикне тук.Бях решила,че ако не му хареса,ще се върнем в България.За мое щастие или нещастие,той свикна тук.Намери си приятели,учи,спортува.В момента даже не иска да си ходи в България.
Дъщеря ми живее при баща си.Присъдена е на мен,но заради законите в България,не мога да я взема тук.Писала съм във форума подробности по моя случай и няма да описвам отново всичко.
Аз се чувствам ужасно без нея.Липсва ми много.На нея също и липсвам.Тя иска да живее с мен тук,но баща й от егоизъм и за да ми направи напук,отказва да я пусне при мен.Това което аз мога да й дам,тя там не го получава.Гледа я основно баба й.
Може ли да се замени майчината любов от баба  й?Финансово ли е по–задаволена?Условията на живот ли са и по–добри?
Не.Баба й постоянно и говори против мен и само я разстройва психически.Баща й е комаржия и 5 лева няма в джоба.Спи в една стая с баща си(защото повече стаи няма).

Не спирам да се боря за правото да й осигуря по–добрия живот,както живее брат й тук.Не искам да я оставям там при баща си.Но за мое съжаление правителството на скъпата ни България,не ми дава право,да я изведа,без съгласието на бащата.Не само аз,много майки от форума се борим за това право.

От друга страна.Ако баща й беше на мое място,а аз на неговото в момента.Ако той можеше да и осигури по–добър живот от този който аз и давам,аз щях да му я дам.Без проблеми.Заради нейното бъдеще.Егоизма на родителите,трябва да отстъпва пред доброто за децата.

# 12
  • Мнения: 11
..или изконно...или всеки както го вижда.Никога не бих си позволил да  лиша малката  от майка й..или представата за  нея.Но само до там. Ния има чара на истинска столичанка.Нищо че  майка й я отвлече далече от родното й място. Малката има класа на истинска софийска госпожица. Кръвта вода не става. А кръвта й е като на баща й  - заклет столичанин. Някой ден тя ще се завърне в родния си град. Баща й ще я качи на рамо и ще я закара във "В" сектор на ст.Локомотив. Там където е израснал дядо й, баща й, чичо й, и ще я накара да пляска...така както повелява традицията. После я питайте...

Но до там има много борба...

# 13
  • Мнения: 9 990
Е, не теб съм ти признала, че си един от малкото, макар и краен често в изказванията си, който си търси така настойчиво детето и се грижи за него.

# 14
  • Мнения: 42
Тези деца са били само година и половина при баща си, който ги е отвлякал от майката.

Твъро отговарям - да, бих прибрала детето си на всяка цена. Първо - връзката майка -дете не може да се прекъсне лесно. И пет години да са живели на чуждо място, пак ще имат нужда от мама. Второ, място, където на децата се говори против майката, е лошо място и ще ги спася оттам... И трето - не бих могла да живея без детето си, чисто егоистично.



според мен децата са настройвани...защото едно дете не би използвало думата "алкохоличка" за майка си, освен ако не е подхвърлена от бащата.
в среда в която децата са настройвани и ситуация, която е тооолкова преекспонирана от медии с цел да стане международна драма и сензация за рейтинг а също и настройка на населениета на 2 страни...
и това всичко за сметка на 2 деца, всеки казва майката е права/бащата е прав - според мен децата трябва да се откъснат и от двамата за период в които да работят с тях психолози, защото ми мирише на пари и в двата лагера.
мнението ми не струва, защото никой неможе да знае истината вмомента. но за децата трябва да се вземат радикални мерки преди да се превърнат в разменна монета между две страни...че кой знае може и да ги разделят. #2gunfire

Общи условия

Активация на акаунт