как да се излекувам от обсесивно депресивна ревност. ходих на психиатър,но не ми помогнаха хапчетата, които ми предписа. много ми е тежко че ревнувам така приятеля си
- Публикувана: 30 май 2009, 23:52 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2009, 13:47 ч.
как да се излекувам от обсесивно депресивна ревност
Защо с психиатър си се консултирала ?
Мисля, че по добре с психоаналитик.
Ревността не е болест.
Мисля, че по добре с психоаналитик.
Ревността не е болест.
Маниакалната ревност е болест.
Ревността си е психично заболяване и още как.
Всичко е в главата.
Дали от липса на самочуствие или от някакви
други комплекси, човек наистина може да се превърне
в кълбо от нерви.
По-сложен е въпросът и изключително
труден за така наречената "нормална" ревност,
без органични заболявания на нервната система.
Доколкото те са елемент на полов инстинкт -
не би могло да се говори за лечение,
но все пак положението не е безнадеждно.
Разбира се, че човек зависи от инстинктите си, но не е техен роб.
Нужно е завинаги да рухнат илюзиите,
че ревността е стимулатор и пазач на любовта
и порочната представа за накърнено достойнство.
Важна е и добрата приятелска среда.
На ревнивеца е нужно съчувствие и разбиране,
а не присмех и ехидни подмятания.
Всичко е в главата.
Дали от липса на самочуствие или от някакви
други комплекси, човек наистина може да се превърне
в кълбо от нерви.
По-сложен е въпросът и изключително
труден за така наречената "нормална" ревност,
без органични заболявания на нервната система.
Доколкото те са елемент на полов инстинкт -
не би могло да се говори за лечение,
но все пак положението не е безнадеждно.
Разбира се, че човек зависи от инстинктите си, но не е техен роб.
Нужно е завинаги да рухнат илюзиите,
че ревността е стимулатор и пазач на любовта
и порочната представа за накърнено достойнство.
Важна е и добрата приятелска среда.
На ревнивеца е нужно съчувствие и разбиране,
а не присмех и ехидни подмятания.
Като прочетох темата ти, не ми направи впечатление толкова ревността, колкото "обесесията". Има такова тревожно разстройство, то се лекува с антидепресанти, но се пият минимум 1 година, даже повече. Това ми го е казал психиатър. Психотерапията също би повлияла прекрасно това, защото в твоя случай е наложителна промяна в мисленето. Дори и хипноза, ако трябва. Но главният лечител си ТИ. 
Със здрав разум.
Със здрав разум.
много ви благодаря за отговорите.приятелят ми не ми дава поводи за ревност, но аз направо полудях като разбрах, че е излизал на кфе с една обюа приятелка. направо една година бях като болна, но постепенно разбрах, че ме обича, защото нормален човек няма да издържи целят този тормоз, на които го подлагам-звънях му през половин час, взех разпечатки от телефона му, искам да съм постоянно с него, сега вече разбрах, че всичко идва отдетството ми. родителите ми винаги са се държали с мен, все едно ниюо не мога да направя, винаги брат ми е бил на първо място за тяхъ, въпреки че не са го показвали, нямате представа какво преживях с тази ревност. не искам да загубя приятеля си, с него сме от седем години и наистина многого обичам, повече от себе си. но съм обсебена от него, не искам да има никакви приятелки, а това не е нормално, нали
... а това не е нормално, нали
