Умее ли да се весели българина?

Нямам такова широко наблюдение върху другите народи, но ми е правило впечатление наблюдавайки различни концерти, че публиките в другите страни са по сърцати, ако мога така да се изразя.

Забавления по кръчмарски не мисля, че е голям повод за гордост, не знам от къде идва това мислене, че тук се веселим по добре и от сърце и че това е черта на нацията.

Хубава тема , поздравления! 
Попадала съм и в двете ситуации ! Купон с много алкохол полят и придружен със всички екстри ! Била съм и на купон , където имаше алкохол , но никой не прикали и беше много весело ! Според мен всичко си зависи от манталитета на човека и ценостната му система!А някой виждал ли е по нашето черноморие чужденците / руснаци и англичани най - вече / , как от сутринта ходят с бирите в ръка и как децата им вечер се мотаят безконтролно , защото родителите им са мъртво пияни !!!! Скоро имахме гости - чужденци и те казаха че ние българите сме студени хора ! Това беше по повод лигавото / според едни от компанията / поведение на девойката чужденка, която постояно прегръщаше и докосваше приятеля си , но не във вулгарния смисъл , а просто грижовно и нежно .... един вид обгрижване! И в този ред на мисли , ако по-често прегръщаме децата си и ги целуваме и им казваме че ги обичаме дали ще станат по - лигави / глезени / или ще се почувстват обичани и ценени и това пък автоматично ще намали агресията между тях!!!
Извинявам се че леко разводних темата!

В крайна сметка забавлението е субективно- ако на някой му е забавно да лази под масата на 4 крака, прилично наквасен, ок. Друг може да се кефи на концерти ( за Милото концерта на Рони Джеймс Дио е незабравим купон, а мен и с топ не могат да ме замъкнат там) , трети да катери баирите, за да гризне накрая десетина кебапчета и два литра бира. Кой може да каже кой от всички изброени се забавлява най много.
Иначе като количество или честота на забавлението мисля, че средният българин се забавлява повече от средния европеец, да. Традиционно колкотро по бедна е страната толкова по малко се рабори, респ. повече време се отделя на забавления.

Абсолютно съвпада моето мнение с втората част от написаното от Seltakis.
Може би, преди години, българинът е умеел да се забавлява, но явно е било много отдавна.
Днес има само една огромна демонстрация на самочувствие, под което всъщност се крият дълбоки комплекси и изключително много пречат за един или друг начин на забавление. Като добавим и "синдрома на баровеца", който дори и децата от 5 клас вече имат, картинката става плачевна.
Няма нито един повод, при който българинът да се отпусне и да бъде себе си. Той все трябва да гледа, коментира, да сдържа смеха си (току-виж го взели за несериозен), да е важен, да демонстрира благополучие (макар и с 10 лв в джоба), да се напива като казак и да "доказва" мъжество, щото видиш ли, ако не пие, някой може да го сметне за "мека Мария" и т.н.

Не, не умеем да се забавляваме. Ние всъщност, мисля си аз, сме много свити, леко скучни, трудно се отпускаме, рядко се радваме и забавляваме от сърце и душа! Разбира се, има и изключения, най-вече свързани с хубав повод, изпито голямо количество алкохол и компания от много близки и любими хора. Тогава можем и да се отпуснем и да се повеселим.

Покрай празниците напоследък и аз съм се замислила върху този въпрос.
Как точно се веселим на нашите празници?
Манифестации някакви, на които никой не ходи.
Народа определено не се весели.
Дори на празник ходим едни кисели и гледаме да се скатаем.
Въпроса с алкохола ще го оставя настрани, защото има европейски нации, които пият много повече и се излагат повече.
Но и празнуват повече!

И пак ще спомена Испания. И затова, че съм живяла там, и защото испанците са доста близки по манталитет до българите.
Но испанците знаят как да се веселят!
Излизаш на улицата по Великден, по време на градската Фиеста или който и да е празник и виждаш едни пияни, но усмихнати хора,  които наистина се веселят!

Тук такова нещо трудно ще видиш, за съжаление...

Колкото и да ми е странно, напълно съм съгласна със Селтакис. Веселието ни е едно такова кръчмарско-първенюшко, обилно полято с алкохол и чалга. Пък и какъв празник е, ако не "попуцаш"/надуеш клаксона/крещиш като прасе по Коледа/не хвърляш пиратки?!?!

"Умее". И в ден на национален траур - пак се весели.

Не, не умее да се весели българина, за съжаление.......

То, напоследък все в траур трябва да сме... Трагедии е имало и ще има, но това не значи, че трябва да пренебрегваме личните си празници. Не бъдете лицемерни!

По темата: аз и приятелите, които съм избрала да имам, можем. Другите да се оправят. Алкохолно дуене и рипане по женските индивиди има по цял свят...

И аз мисля че, българинът не умее да се весели. Обикновено на маса се говори за работа и обратното.
Не само якото напиване и наяждане са признак на забавление.

Яденето и пиенето, неставането от масата с часове или ставането, колкото да се тръсне кючек, практикувани от маса българи и днес и с което се разбира празнуването и веселенето, никак не ми импонират. За мен това не е начинът да се "веселиш", а да се опрасиш. За повечето българи празникът е "масата", на която някои по- издръжливи могат да откъпят и по 5-6 часа, жалко за което.
Аз обичам друг тип почивка и веселие- да поиграеш карти или табла, шахче, да пориташ с гостите по двора топка /много хора не могат да си представят колко се хареса на всички ни това преди месец/, да си поговориш просто на тихалък, не непременно до пържолите и тежките маси, да си полегнете по поляната, край люлката, на хамака, да се окъпеш в басейна на дневно парти, да се повозиш на лодка или водно колело и т.н.
Хубаво беше на карнавала, на 24 май на манифестацията, като тук смея да кажа, че децата и родителите, повечето поне, се веселиха истински, матифестацията /който иска и шествие да я нарича- все едно е, не страдам от комплекси, свързани с някакво много лошо минало, налагащо масово пренаименование на понятията/ не е задължителна, но хората отидоха по желание и беше весело и приятно, без свинщини.
Комплексите определено ни пречат да се отпуснем и забавляваме истински. Може би затова и най- често именно масата с много ядене и алкохол, зад които се крием с часове по разни поводи, ни карат да се почувстваме някак по- празнично, за съжаление. И пак не мога да обобщавам относно нацията като цяло- хора разни, с разбирания за забава най- различна.
Интересно ще ми е да прочета не кой как ще наплюе "българския народ", към който всеки от нас принадлежи, а как вижда самият той един весел празник. Защото макар и българи, повечето от нас се веселим различно.

Не умее да се весели българина.Винаги очаква някой да му създаде настроение,да го забавлява.Дори на празници,като Великден,Нова година и др. гледа телевизия и "пак нищо не дадоха".Задължително трябва да има алкохол ,софра и чалга - поне това са моите наблюдения.

А колко е досадно, когато някой не пие, всички останали да започнат да го уговарят "Айде бе, айде пийни нещо, за настроение!"
Сякаш настроението непременно идва само с алкохола, иначе - не!

По темата - събираме се весела компания, с която определено се веселим. За съжаление - твърде рядко го правим. Но разбиранията за веселба на различните хора са твърде различни, така че ми е трудно да давам мнение за нацията като цяло. Такива обобщения са неприемливи - всички, които си изброил, Селтакис. Не разбирам каква е тая мания да се скриеш в тълпата и зад един етикет, лепнат на огромна група хора.

А, и още нещо - невероятно много ме дразни това говорене за "българина" в трето лице - като че ли говорещият е от луната. Особено когато става въпрос за нещо негативно.