Днес отдаваме почит на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. От нас се искаше просто да застанем прави под воя на сирените и да отдадем почит към всички тези хора дали живота си. Но колко го направиха ?!? Застанахме на терасата с дъщеричката ми и обясних и защо го правим, но това което видях направо ме шокира, от всички минувачи и хора стоящи по кафенетата наоколо дали имаше двама които се бяха изправили всички останали все едно бяха глухи. Всичко това показва що за хора и нация сме, не уважаваме а искаме да ни уважават! Това което ме срази обаче беше че,на фона на всички останали три малки дечица,може би на около 7-8 годинки , които си играеха на улицата се спряха хванаха се за ръце и наведоха главички и застанаха на едно място докато сирените не спряха. Както се казва накрая, без коментар!
- Публикувана: 2 юни 2009, 12:25 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2009, 21:55 ч.
2-ри юни
.
Обаче ми се стори, че тази година бяха много кратки и приглушени сирените.
За Бургас става въпрос. Някой друг да му е направило впечатление?
Обаче ми се стори, че тази година бяха много кратки и приглушени сирените.
За Бургас става въпрос. Някой друг да му е направило впечатление?
Да, същото коментирахме и тук, в службата.
Аз спах, събудих се и станах права. Направи ми впечатление, че дори мангалите от Чистота бяха замръзнали. Имаше една кифла на високи токчета, която видимо нехаеше за сирените, както и един турбоселяк с голф двойка. Трябва да уважаваме историята си и хората, спомогнали за съществуването ни сега. Това е. Сирените може и да са брутални, но по-добре да ги чуваме на 2 юни, отколкото да се наложи да ги чуем друг път.
Тръпки ме побиват от воя на сирените всеки път на 2ри юни. Детето ми плака от страх. Не одобрявам този начин за отдаване на почит.
Какво не му одобряваш на начина?
Като критикуваш, кажи, как е най-правилно, според теб, да се отдава почит?
Аз, като бабите ще кажа - а едно време какво беше !
Даже и движещите се коли спираха, да не говорим за пешеходците.
Една минутка, не е кой знае колко...
Ама и какво се чудим. Ние себе си сега не уважаваме, какво остава мъртвите, дали живота си за свободата на народа си.
Пък и кой сега може да направи подобно геройство?
Даже и движещите се коли спираха, да не говорим за пешеходците.
Една минутка, не е кой знае колко...
Ама и какво се чудим. Ние себе си сега не уважаваме, какво остава мъртвите, дали живота си за свободата на народа си.
Пък и кой сега може да направи подобно геройство?
Да, и тук в Сф ми се строи, че са кратки. Аз излязох на терасата и стоях през цялото време права, като сутринта обясних на Ели надълго и нашироко защо днес ще чуе сирени и не трябва да се плаши, докато е на градина и как трябва да стои мирна и права, за да почете паметта на Христо Ботев и загиналите четници. Аз пък напълно одобрявам този начин за почитане на хората, дали своя принос днес НИЕ да сме свободни. И наша е задачата да обясняваме на децата ни защо се случва това, а не да се оплакваме как се стряскат.
спрях близо до пейка на която седяха 4 баби и 2 внучета, бабите си седяха през цялото време, момчетата изтраяха само 30 секунди прави и седнаха до бабите си. Интересно беше, че от незачитащите сирените 80% бяха момичета забързани за среща може би, млади мами с колички, лелки незнайно на къде тръгнали, заблудени баби и т.н. все от женски пол ....
Препоръчани теми