въпрос за общуването

  • 1 812
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 983
Грешка ли е да подканвам детето си да отговаря на въпросите, зададени му от хората - познати и непознати? В смисъл...на разходка сме и някой го пита как се казваш/на колко години си/ходиш ли на градина и т.н. Той пределно ясно знае, но примерно се срамува да каже, защото човекът е непознат или да кажем малко познат. Грешка ли е ако му кажа примерно : "Кажи на чичкото/леличката как се казваш/на колко години си...и т.н. Или по някакъв друг начин се подхожда  Rolling Eyes Синът ми е на 2г.4мес. и тепърва "прохожда" в общуването  Wink

# 1
  • Мнения: 9 814
Ами зависи колко непознат/познат е човекът.
Ако е някоя лелка или чичко решили на опашката в магазина да заговорят детето, не бих го насърчавала особено да отговаря на въпросите им.
Ако човекът е мой познат, който детето не е виждало определено бих го поощрила да отговори, като подчертая, че познавам въпросния човек: "Кажи на леля Х на колко си години!".

# 2
  • Мнения: 8 999
Мисля, че трябва да ги насърчаваме да отговарят на въпроси дори и на непознати. Но всеки път им набивам в главите, че ако са сами, не трябва да разговарят с непознати! Когато са с мен или с баща си/баба си, дядо си/леля си/кака си е редно да отговарят, да поздравяват и т.н.

# 3
  • Мнения: 1 085
Мисля, че трябва да ги насърчаваме да отговарят на въпроси дори и на непознати. Но всеки път им набивам в главите, че ако са сами, не трябва да разговарят с непознати! Когато са с мен или с баща си/баба си, дядо си/леля си/кака си е редно да отговарят, да поздравяват и т.н.

И аз съм на мнение, че това е правилното поведение.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
да се насърчава детето-да,но не и да се принуждава на всяка цена.
особено с непознати -не виждам смисъл.аз също не обичам да говоря с всеки срещнат.карам го да се пази от непознати,а в слеващия момент да говори с тях и да си казва всичко-няма логика.
вече с близки хора положението е по-различно.
но децата си имат и предпочитания-моят син например говори много с хора,които са му приятни.с други,които не му харесват-казва само няколко думи и до там.и мисля,че така е добре.ако не му харесва човека-да каже"добър ден" и толкова,не е нужно да си казва всичко,което знае... Peace

# 5
  • Мнения: 983
С темата исках да акцентирам не върху това дали е хубаво детето да разговаря с непознати или не, а по-скоро дали с подканването от наша страна да отговаря и разговаря, няма да предизвикаме обратния ефект върху детето - да се засили стеснителността му при контакта с хората.

# 6
  • Мнения: 1 085
С темата исках да акцентирам не върху това дали е хубаво детето да разговаря с непознати или не, а по-скоро дали с подканването от наша страна да отговаря и разговаря, няма да предизвикаме обратния ефект върху детето - да се засили стеснителността му при контакта с хората.

Моето е от тази порода. Голяма борба беше докато го накарам да се пресрами да каже едно "Добър ден!". Колкото повече настоявах, толкова повече се опъваше. Всеки път го извинявах, че е срамежлив и затова не поздравява. Разни хора взеха да подмятат, че не бил възпитан, попадах в много неудобни ситуации. Един ден ми писна на феса и го заплаших, че ако за пореден път не поздрави учителката в детската градина, повече никога няма да гледа Джетикс и няма да получи жадувания подарък за рожденният си ден. Изобщо не очаквах, че ще подейства, защото и друг път съм му поставяла разни условия, но без ефект. Е, взе че проработи. Сега се скъсва да поздравява наляво и надясно. Всъщност мисля, че просто му е дошло времето и сам е узрял да осъзнае, че хората се обиждат, когато не ги поздравява и няма да му се случи нищо лошо ако отвори уста за поздрав.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
ако много настояваме:"мама кажи еди какво си..." със сигурност ще постигнем обратен ефект.
аз не го карам да поздравява и т.н.,а му давам личен пример.той като види,че влизам в магазина и казвам:"добър ден",веднага го прави и той.същото се отнася и за"благодаря","довиждане" и т.н.
даже като видим някой познат ,докато аз кажа"здрасти,как си?" и детето вече го повтаря със свои думи или по същия начин след мен...започна да прави така на около 3г.
дотогава никога не съм го насилвала да говори с някой...в един момент "се отвори " сам...сега понякога като срещнем някой ,той говори повече от мен... Laughing

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
mon4i, точно така!  Peace

И аз така правя: никога не казвам на децата "отговори на лелята на колко години си...", примерно.
Просто давам пример, как трябва да се поздравява, да се сбогува човек, когато си тръгва. Когато му дадат нещо, не го накарвам да каже "благодаря", аз казвам "благодаря" от името и на двамата..

И моите деца не обичат да общуват с някои хора, не виждам причина, че да ги карам да го правят.
И не ме интересува, че ще ги вземат за "невъзпитани"....

# 9
  • вкъщи
  • Мнения: 704
зависи колко е познат човека и в какво настроение сме

# 10
  • София
  • Мнения: 17 591
Подканвам го да контактува с хора, с които се предполага, че
1. В този момент ще има продължителен контакт - ако някой ми е на гости или аз съм при някого и ще ... хм, има време да стане постепенно
И
2. Възнамерявам и друг път да го срещам с тези хора. Т.е. мои приятели.

Не смятам, че е добре да се опитвам насила, отвън да пречупвам волята и да го карам да се гърчи вътрешно поради срамежливостта си.

Познато ми е подобно поведение на възрастни. От първа ръка. Мразех когато се опитват да ме насилят да разговарям с някого.

А и възрастните са, като цяло, изключително тъпи и "тромави" в опитите за общуване с деца.

Какво означава "как се казваш? на колко години си?" и т.н. Особено, когато лееекичко са пропуснали да се представят сами. Децата са като кученцата - свиват се и бягат, ако подходиш към тях като мечок. Метафорично.
Ако някой каже "я, каква хубава/яка/готина блузка/пушка/кукла имаш! От къде е, искам и аз да имам такава?" е много вероятно да получи някакъв отговор. И ако после продължи "Впрочем, аз съм Кати, а ти как се казваш, за да можем да си поговорим за пушката и да не си викаме "ей-ти"?" е твърде вероятно да научи името, без да погази крехката детска психика. Не знам кой и как е набутал в главите на възрастните, че "Как се казваш" или "На колко си години" е израз на любезност и проява на интерес в очите на детето. Израз на грубост е - и децата го разбират така добре, както и ние. Вие как ще се почуствате, ако някой случайно срещнат минувач ви попита "На колко си години"? И какъв точно отговор следва да очаква тази личност от вас? И защо си въобразявате, че децата нямат чувство за собствено достойнство? И че не разбират, когато някой го пренебрегва?

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
katiABV, много си права,точно и аз това щях да пиша,че не ми остана време преди това.много рядко срещам възрастни,които умеят да общуват адекватно с децата и които се отнасят с тях с уважение...ако подходят правилно почти винаги се получава контакт.
моят син като беше по-малък не отговаряше изобщо на нахалните възрастни,които само му сумтяха и ахкаха срещу лицето и го щипеха по бузите и където сварят...ако обаче някой кажеше:"я,какъв танк(кола,багер и т.н.) имаш!много е хубав,откъде го взе?" детето веднага му се усмихваше и почваше да му говори... Peace
 и до днес съм забелязала,че общува с удоволствие само с хора,които са му симпатични и се държат мило(не нахално) и уважително с него.
това че едно малко човече е само на 1-2-3г. не значи,че няма самоуважение и предпочитания.
и аз самата не общувам по един и същ начин с всеки познат или приятел...
мисълта ми е,че от малки деца няма какво толкова да искаме.много важно,че го мислели за невъзпитан(то пък тия дето му грачат насреща сякаш са много възпитани Whistling)!аз отглеждам детето си и искам да е спокойно и щастливо,а не да угажда с мили думи на всеки срещнат.а относно познати и близки хора-синът ми като вижда аз как се държа ме имитира и с времето се отпуска сам,няма нужда от подканяне...
 и Бенджи2710,така е-аз никога не съм го бутала:"айде,благодари сега".просто казвах :"благодарим".с времето детето започна да го казва само.това важи и за повечето подобни ситуации Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 17 591
Впрочем определено го "побутвам", когато трябва да отговори / вземе / даде / помоли / благодари на някое дете на неговата възраст - или с година нагоре - надолу. Все пак, той е мъничък, по някога просто го е страх да поеме подавания му предмет, или не се усеща, че му подават нещо, или не разбира как да накара другото бебе да разбере, че му дава нещо... особено преди примерно 1/2 година си му беше нужна помощ в това отношение.

# 13
  • Мнения: 2 476
Не мога да го накарам да общува с мен, а непознатите и техните въпроси дори не ги чува.
По принцип, нямам нищо против детето ми да е комуникативно, защото аз дълги години бях асоциална. Но не бих го принуждавала или уговаряла да говори с когото и да било, ако той не желае.

# 14
  • Мнения: 3 804
Не се опитавам да я принуждавам-ако отрещната страна е много настоятелна ,казвам че детето е зле с  местният език ,а то си е  и така,отговаря само когато я попитат  на бг  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт