Не-знам дали мястото на тази тема е тук/ако не е се извинявам/,но искам да попитам как възпитавате децата си-със караници,със шамари,с глезене........Имам много приятелки,който съм питала и всяка ми казва,че никога не е удряла детето си,угаждала му е и др.глезотии.Аз обаче не съм много сигурна,че е точно така.
- Публикувана: 3 юни 2009, 09:03 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2009, 18:34 ч.
Как възпитавате децата си?
Съществуват много неща извън тези две крайности.Най-тежкото наказание при нас е по-висок тон и лек удар по ръчичката или "отупване на памперса".Не я глезя изобщо.Когато не разрешавам нещо,не го разрешавам и това е!Забелязвам,че често другите майки,когато правят забележка на детето си ,то изобщо не ги отразява и те спират изобщо да се опитват.Голяяяяяяма грешка! Детето им изобщо никога няма да ги послуша.Нито ще ги приеме за авторитет!Ще се получи едно лигаво,тръшкащо се мрънкало,което само отдалече ще напомня на дете. 
Трябва инат и желание.И да знаеш точно какво искаш да стане от това дете.И да не си казваш ,че не всичко зависи от теб.ВСИЧКО зависи от родителя! Нещо като "Прави каквото трябва,пък да става каквото ще!".
Трябва инат и желание.И да знаеш точно какво искаш да стане от това дете.И да не си казваш ,че не всичко зависи от теб.ВСИЧКО зависи от родителя! Нещо като "Прави каквото трябва,пък да става каквото ще!". 
Аз не глезя и не угаждам; правя това, което смятам, че е необходимо. И да, случвало се е да ударя (което не твърдя, че е правилно).
Аз пък се карам, викам, когато го намирам за нужно и хич и не мисля, че бъркам. Не го правя всеки ден, нито постоянно, просто с тихата понякога се получава, но понякога- не. Наказвам дори, за което не съжалявам- също много рядко, че ако вземат да навикнат, това лечение вече няма да им действа.
много глезя дъщеря си, която е ве4е на 6 години. но да ви кажа тя така израстна едно много спокойно дете. разбира се като кажа НЕзна4и не. никога не ми се налага да повтарям. моят съвет- обсипвай ги с много любов и подаръци, но им покажи, че твоята дума е закон. никога не отстъпвай от позицията си, колкото и да ти е трудно. всичко си има цена, но си заслужава.
В различните възрасти е различно. Подхождам с много отговорност и винаги мисля напред, ако кажа или накажа детето, как ще се отрази в бъдеще. Също и много се водя по самото дете. Моите двете са различни и то много, налага ми се да използвам различни методи. Общо взето се придържам основно към това, че когато забраня или откажа нещо, не си отменям думите и подхождам твърдо, става и без шамари, понякога по-висок тон и отвличане на вниманието, зависи от възрастта.
Според ситуацията, зависи колко е настъпал котарака за опашката. 
Понякога говоря и обяснявам спокойно (в повечето случаи), но има и моменти в които си позволявам и да викам.Когато веднъж хукна към оживена улица с много коли и го хванах в последния момент, го пляснах.А ми идваше да спукам от бой, че сърцето ми щеше да изхвръкне докато бягах след него и му крещях да спре.
Като цяло не смятам, че съм мек родител.
Мисля, че децата трябва да се възпитават с добро и обяснения, търпение и едновременно това с твърда ръка.В никакъв случай с глезотии.
Понякога говоря и обяснявам спокойно (в повечето случаи), но има и моменти в които си позволявам и да викам.Когато веднъж хукна към оживена улица с много коли и го хванах в последния момент, го пляснах.А ми идваше да спукам от бой, че сърцето ми щеше да изхвръкне докато бягах след него и му крещях да спре.
Като цяло не смятам, че съм мек родител.
Мисля, че децата трябва да се възпитават с добро и обяснения, търпение и едновременно това с твърда ръка.В никакъв случай с глезотии.
В този ред на мисли да споделя- синът ходи на лятна занималня. Отвратена съм от това, което той и приятелът ми ми разказаха. Две деца има там, на около 6 години, момиченце, чиято майка непрекъснато го гушка и лигави и момченце, което за всяко нещо звъни по телефона на баба си и плаши с нея, с полицията, със съда / 
/, с какво ли още не, обиждат и учителката и, честно казано, заслужават наистина по един здрав пердах. Ама са стигнали до тук не защото не са били бити, това наистина не е задължително, а защото границата на нормалното отношение и лиготията е прекрачена отдавна и за постоянно. Няма нищо по- лесно от това да създадеш един лигльо.
Тази липса на възпитание, защото това не е възпитание изобщо, е еднакво вредна с редовния бой и тормоз.
/, с какво ли още не, обиждат и учителката и, честно казано, заслужават наистина по един здрав пердах. Ама са стигнали до тук не защото не са били бити, това наистина не е задължително, а защото границата на нормалното отношение и лиготията е прекрачена отдавна и за постоянно. Няма нищо по- лесно от това да създадеш един лигльо.Тази липса на възпитание, защото това не е възпитание изобщо, е еднакво вредна с редовния бой и тормоз.
Преди години, когато се върнах на работа след 3 месеца майчинство,една психоложка ме "запозна" с термина" достатъчно добра майка". Опитвала съм се да бъда с достатъчно балансирано поведение и отношение към децата си. Не глезя. Не наказвам на публични места .Не повишавам тон пред хората. Мое дете обаче пред хора не се е тръшкало. Преди да съм повишила тон и да съм се развикала е сигурно,че съм повторила нещо поне 5 пъти. Не съм пример за търпение и спокойствие, но никога при никакви обстоятелства не съм обиждала децата си. Те знаят, че са обичани и че обичта не се състои в това да им се купуват скъпи играчки или да им се угажда за всичко. Знаят, че са защитени и че ние с баща им сме хората, които могат да преценят най-добре кое е добро за тях. А, и още нещо - с мъжа ми никога не сме позволявали " да се вклинят" между нас , т.е. да се възползват от наши противоречия - за тях двамата родители винаги са на едно мнение , ако имаме различия в мненията си, не ги изясняваме пред децата. "Изтървала" съм си ръката, но пак повтарям - никога пред външни хора. За мен достойнството на човек е най-важно и се гради от най-малка възраст.
Не наказвам на публични места .Не повишавам тон пред хората. Мое дете обаче пред хора не се е тръшкало. Преди да съм повишила тон и да съм се развикала е сигурно,че съм повторила нещо поне 5 пъти. Не съм пример за търпение и спокойствие, но никога при никакви обстоятелства не съм обиждала децата си. Те знаят, че са обичани и че обичта не се състои в това да им се купуват скъпи играчки или да им се угажда за всичко.
Използвам част от думите на angelina.bgk , тъй като и аз подхождам по същия начин + дългите разговори, способни да отегчат дъщеря ми, но със сигурност се запечатват в малката й главица.
Така правеше баща ми с мен. Дълги уморителни разговори по темата, която е на дневен ред, имало е моменти, когато съм предпочитала да ме накаже , от колкото да го слушам с часове да повтаря едно и също. Но се получава-възпитанието де..
А лишението(разбирай като наказанот нещо любимо прави чудеса. Без компютър например или без любимия детски филм..
Не удрям и не викам и като цяло съм спокоен човек.
Ами имам късмета да имам кротко дете и съответно според това ми е и възпитанието. При нас е наказание в неговата стая за 2-3 до 5 минути. Пред хора също не викам, на принципа съм отдалечавам от мястото и директно прибирам. Рядко ми се случва да се тръшка, лесно му отвличам вниманието с нещо друго и може би това, че не е чак такъв инат има резултат. Изключително рядко съм вдигала ръка и то когато е направил нещо, което пряко е застрашило живота му ( да, знам че не е това решението). Не се лигавя с него, не му говоря с умалителни имена и с детски глас. Може би съм малко строга, но пък си мисля, че по-добре сега отколкото след 10 години да кърша пръсти, което всъщност не е гаранция, сега околната среда има огромно значение.
Но пък съм и свидетел на другата крайност от много викане и шамари по дупето, до там, че чак майката е после с болки в ръцете, детето се превърна в дебил и изобщо не се шашка, че мама ще се кара или каквото и да е било. Знае, че ще мине тирадата и ще си получи нужната порция бой и пак ще си продължи с играта/белята.
Но пък съм и свидетел на другата крайност от много викане и шамари по дупето, до там, че чак майката е после с болки в ръцете, детето се превърна в дебил и изобщо не се шашка, че мама ще се кара или каквото и да е било. Знае, че ще мине тирадата и ще си получи нужната порция бой и пак ще си продължи с играта/белята.
Ако ми се опъва, предлагам втора алтернатива, която ми изнася и я карам да си избере. Така хем тя си мисли, че съм й угодила, хем аз съм постигнала своето. Ако е нещо по- маловажно, отстъпвам. 
Аз имам късмета да имам две много "диви" дечица - да са ми живи и здрави. Често повишавам тон, защото са много непослушни, т.е. в играта си се дърпат, бутат и бият (каката уж го пази,но не успява, защото малчо вече я настига по килограми). Мноого рядко ми се е случвало да плесна - когато нещо ми правят напук или някой циври без причина или пък просто с идеята да постигне така нещо, което съм забранила. Рядко наказвам и то обикновено с лишаване от нещо... Може би не съм най-добрата майка, но децата ми пед хора са много възпитани, в детската/яслата също, обаче в къщи .... правят ме дива и щастлива