Дали и други са като мен...

  • 1 224
  • 20
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 217
Рискувам да си навлека неприятно отношение за това, което ще споделя, но не искам да крия такива мисли.
Бебо е на месец и взе да става много дръглив. Постоянно реве - хайде от коликите добре, че е наакан пак,че е гладен - да, но през останалото време за какво?
Просто не ми издържат нервите. Една минута нямам мира. До тоалетната не мога да ида. Имам чувството, че само той е такъв. На моменти направо ми иде да го набия, а после ми става гузно и мъчно...Нито спиме, нито почиваме. Беше по-спокоен преди еди два дни...Какво му става незнам...Ако съм напълно честна - не е от най-трудните бебета. Мъчи ме просто негатива, който ме обзема от преумора и досадата, която изпитвам към бебо от време на време...
Може би е нормално, но ми се струва, че ставам много зла и нервна.
Днес му се развиках и му казах, че ще го метно през прозореца EmbarassedПредставяте ли си...Много ми е тъпо...
И това го пиша с бебето но една ръка - вредно не вредно, няма как да правя нещо с две свободни ръце.

# 1
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Дано ти мине, хубавото е, че го казваш (така лошата енергия се изхвърля), въпреки че после аз се гъна в угризения, че не съм добра майка, че бебето ми ще усети и пр.
Няма да спечеля конкурса за най-всеотдайна майка, но мисля, че ще му бъда единствената.  Wink
А че не си единствената-виж какво съм натворила в подписа си  Wink Wink

# 2
  • Мнения: 4 629
. ....До тоалетната не мога да ида....

И сина ми имаше такива моменти на тази възраст. И на мен ми беше много кофти, че не мога да отида до тоалетната без той да плаче  Sad После осъзнах, че не е толкова страшно - той си плаче, аз си отивам то тоалетна или отивам да си измия лицето или зъбите или каквато там работа си имам в това време той плаче, но аз си имам мои нужди и не мога да съм залепена за него по 24 часа. Сега вече съм много по спокойна Simple Smile

Мисля, че и при теб с времето нещата ще отшумят. Не се самообвинявай - всеки човек би се изнервил от бебешкия плач и би казал неща, които, ако не е нервен не би казал

# 3
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Не си само ти,спокойно Simple SmileПросто си забравила как е било с първото дете.И аз се упреквах,че имам такива помисли,чудех се от кой от 3-те балкона да го изхвърля WinkПосле естествено се упреквах Rolling EyesДо скоро ходих до банята със столчето за хранене....Тези неща ще ги израстне детето в скоро време.Тъкмо мине едно и почва друго.А и от майката се забравят бързо.До скоро си казвах,че за второ дете и дума не може да става,пълно откачане.Но сега когато Алекс поотрасна и може да си контактуваме,забравям всичко старо от което е пищял и ми се иска(ама само за стотни от секунадата Wink) още едно детенце.
Тъй че се успокой и не се упреквай.Ако ти се вика влез в друга стая и го направи,не го плаши него.Тъкмо и той малко ще си поплаче докато те няма.....нали трябва да му се развива белият дроб.Успокой се и успех  bouquet

# 4
  • Мнения: 579
Може би е нормално, но ми се струва, че ставам много зла...

Не си зла,а просто много изнервена.

Споко вси4ки имат такива моменти.

# 5
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
И при нас беше така, и продължи около 3 месеца, през които аз тотално се изнервих. После нещата се успокоиха, тоест аз  Grinning Това идва от шока от промяната и недоспиването/натрупващата се умора, както и от старанието да си перфектна майка. Споко, не си  Grinning, но за твойто дете си най-добрата.

# 6
  • Мнения: 3 360
Спокойно,и аз съм така.То надали има майка,която да не се е чувствала по този начин-даже и най-кроткото бебе на света да и е в ръцете Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 592
Сега поне разбрах защо майките са святи - на какво сме ги подлагали и ние, а те пак ни обичат цял живот!?!?!?

# 8
  • Мнения: 6 206
Викни някой да ти помага, не се прави на герой
Много по-лесно е като имаш няколко часа почивка, нов човек си после.
Аз като съм по цял ден с малкия ме избива на истерия също. Иначе като ме отмени някой за няколко часа, съм върха на спокойствието.

# 9
  • Мнения: 1 613
И аз се включвам във вашия отбор.
При мен се получава така, защото нямам никой да ми помага. По цял ден се занимавам с дребното. Таткото ни помага най-много 2 часа през които съм толкова изморена, че не знам какво да правя - да спя, да гледам ТВ, да слушам музика, да чета книга...
И на мен колко пъти ми е идвало да я изхвърля през прозореца  Embarassed
След време ми минава и ми става смешно, но на момента съм бясна и едвам се побирам в кожата си  Close
Повече чист въздух и среща с хора помагат много  Mr. Green

# 10
  • Мнения: X
Викни някой да ти помага, не се прави на герой
Много по-лесно е като имаш няколко часа почивка, нов човек си после.
Аз като съм по цял ден с малкия ме избива на истерия също. Иначе като ме отмени някой за няколко часа, съм върха на спокойствието.



Мислех да ти кажа абсолютно същото. Нормално е да реагираш така и аз бях така в началото - това е защото си уморена. Само за час или за един ден в седмицата да те отмени някой и ще си, като нова. Аз давам всеки петък или събота Ния на бабите с преспиване от 2 месечна и повярвай ми много добре се чувствам.

# 11
  • Мнения: 827
Да, да..Мислила съм си за това,защото и на мен ви се е случвало не веднъж.

 И на мен ми беше много кофти, че не мога да отида до тоалетната без той да плаче Sad После осъзнах, че не е толкова страшно - той си плаче, аз си отивам то тоалетна или отивам да си измия лицето или зъбите или каквато там работа си имам в това време той плаче, но аз си имам мои нужди и не мога да съм залепена за него по 24 часа. Сега вече съм много по спокойна Simple Smile
Постъпвам точно така. С времето и двамата свикнахме, сега е далеч по-добре.. Grinning

# 12
  • Близо до гората...
  • Мнения: 496
Ами ела да видиш какво е вкъщи (виж ми лентичките) Crazy  На малкият сега му растат зъбите и е направо...,не е за говорене, милото даже е с температура, кисел е реве по цял ден, не ще да яде.... ooooh! ,а и каката си иска своето , та направо съм луднала тия дни.

# 13
  • Мнения: 763
Алекса, защо да си навлечеш негативни емоции?

Всеки би искал да ти помогне. И аз в началото ходех като шашава от преумора, но това минава и се забравя.

Освен това сигурно си чела колко често срещана е следродилната депресия. Мен ме подмина, но никой не е застрахован.

Важното е да признаеш пред себе си и да не се срамуваш от това, както няма нищо лошо и да споделиш тук, защото много са минали по този път.

Ако тези мисли да хвърлиш детето през прозореца се задълбочат, ако се чувстваш много самотна, не се колебай да търсиш подкрепа на близките си хора, да споделяш, даже и ако се наложи към личния си лекар.

Определено не се случва само на теб. Права е Поля, ако можеш викни някой да ти помага.

Всичко хубаво ти пожелавам!

# 14
  • София
  • Мнения: 5 289
Не си единствената скъпа,аз малкия си гледам съвсем самичка,дори таткото му се чудя как някоя нощ не стане да ме отмени в клатенето,люленото и всички тия замайващи неща,особено нощно време стане ли 2-3 часа край със съня до 5:00ч,заспи за 1 час и пак наново,ако някой ме слуша какви му ги нареждам и как му се карам/е не викам чак толкова,ама щото е нощеска де/,все едно с някой възрастен говоря.Направо съм откачила тотално напоследък и таткото като ми се направи на интересен и му удрям един рев и едни мисли ми се въртят м главата,абе мани....Но няма майка,която да не  е минала през това какво да се прави не е лесно да отгледаш и създадеш човек,затова майчината обич е толкова велика! Grinning

Общи условия

Активация на акаунт