Бебо е на месец и взе да става много дръглив. Постоянно реве - хайде от коликите добре, че е наакан пак,че е гладен - да, но през останалото време за какво?
Просто не ми издържат нервите. Една минута нямам мира. До тоалетната не мога да ида. Имам чувството, че само той е такъв. На моменти направо ми иде да го набия, а после ми става гузно и мъчно...Нито спиме, нито почиваме. Беше по-спокоен преди еди два дни...Какво му става незнам...Ако съм напълно честна - не е от най-трудните бебета. Мъчи ме просто негатива, който ме обзема от преумора и досадата, която изпитвам към бебо от време на време...
Може би е нормално, но ми се струва, че ставам много зла и нервна.
Днес му се развиках и му казах, че ще го метно през прозореца Представяте ли си...Много ми е тъпо...
И това го пиша с бебето но една ръка - вредно не вредно, няма как да правя нещо с две свободни ръце.